После се любиха — бързо, силно, неудържимо, утвърждавайки това, което Грейс беше казала. И двамата можеха да оцелеят.
Телефонът му иззвъня и го събуди, като увеличи прилива на адреналин. Отвори очите си и видя, че слънцето грее ослепително. Вероятно бе десет часа. Взе телефона.
— Прибраха пакета преди няколко минути — съобщи Петра. — Видяхме как самолетът излетя. Кажи на Грейс, че хладилникът е чист. Няма нужда да се тревожи за хигиенните инспектори.
— Благодаря.
— Няма проблем. Почувствахме се като едно време. Ти как си?
— Добре.
— Направи каквото трябваше. Приеми го и седнете с Грейс да закусите.
Лутър затвори телефона и погледна Грейс.
— Петра ми каза, че трябва да приема случилото се. Хайде да закусим.
Тя се усмихна.
— Чудесна идея.
35.
Грейс почисти миниатюрните черни семенца от срязаната на две половини папая и остави плода върху чинията.
Лутър я наблюдаваше, докато правеше кафе. Изражението му беше мрачно. „Все още се възстановява от травмата на инцидента в гаража“, помисли си Грейс. Трябваше му време.
— Не си свикнала да живееш на такова място, нали?
Тя тъкмо носеше чиниите към масата, но се спря, изненадана от думите му.
— Моля?
— Този апартамент. — Той кимна с глава към малкото помещение, което вместваше дневна, кухня и спалня в противоположния му край. — Не е в твой стил. Разбрах го още в първия ден, когато се настанихме в хотела в Мауи. Ти дори не мигна.
Тя остави внимателно чиниите на масата. Не беше сигурна накъде води този разговор.
— Трябваше ли? — попита предпазливо.
— Не, защото си свикнала с луксозна обстановка и с пътуване в първа класа.
— А, това ли? — Тя се усмихна.
— Какво означава?
— Означава, че сега разбирам каква е целта на този разговор. Да, наистина прекарах повече от десет години, пътувайки в първа класа. Мартин Крокър знаеше как да получава пари и ми плащаше добре. Но преди да се запозная с него, живеех в апартамент, който беше колкото този, и си купувах дрехи втора ръка. Къщата ми в Еклипс Бей не е много по-голяма от твоя апартамент.
Той я огледа мълчаливо от главата до петите, сякаш да намекне, че дрехите й не бяха от магазин за втора употреба.
— „Джоунс и Джоунс“ ми плащат много добре — каза тя. — Сигурна съм, че и теб те възнаграждават щедро.
Той се обърна към машината за кафе.
— Имах доста разходи през последните години.
— Чувала съм, че разводът винаги излиза скъпо. Явно това получаваш, като си романтик. Кафето готово ли е?
Той се втренчи, без да забелязва кафе машината.
— Да.
Търпението й се изчерпа.
— Дай да си изясним нещо веднъж и завинаги. Живяла съм в лукс и на улицата. Животът в лукс със сигурност е по-удобен, но никъде не съм се чувствала у дома. Къщата ми в Еклипс Бей също не е истински дом. В този апартамент и в „Тъмната дъга“ се чувствам като у дома. А сега защо не послушаш съвета на Петра? Приеми случилото се и налей две чаши кафе.
Няколко секунди той не помръдна. Просто стоеше и я гледаше. Лека усмивка озари лицето му. Погледът му стана по-топъл. Взе каната с кафето.
— С това мога да се справя.
Тя го гледаше как пълни двете чаши.
— Добре, защо не ми разкажеш за инцидента, при който е пострадал кракът ти.
Той й подаде едната чаша.
— Простреляха ме предишния път, когато изпълнявах задача на „Джоунс и Джоунс“.
— Простреляха те? — погледна го ужасена тя. — Мислех, че е било инцидент.
— Беше инцидент. — Той взе едната чаша, хвана здраво бастуна си, заобиколи кухненския плот и седна на масата. — Някой стреля с пистолет. Аз се озовах там. На грешното място в грешното време. Точна дефиниция за инцидент.
— Мили Боже!
— Осъзнах какво ще стане за части от секундата, преди да се случи — каза той, докато ядеше папая. — Достатъчно време да се отдръпна настрани. Стрелецът се целеше в гърба ми. Вместо това улучи бедрото ми.
— Какво стана?
— Беше рутинна задача, за която ме бяха препоръчали от „Джоунс и Джоунс“. Един от нископлатените частни ангажименти. Клиентката ми обясни, че трябва да я охранявам от бившия й съпруг. Твърдеше, че той я преследва.
— Твърдеше?
— Явно смяташе, че може да го убия вместо нея.
— Защо е смятала, че ще се съгласиш?
— Тя беше със седма степен талант на стратег. Знаеш какви са стратезите. Смятат, че могат да манипулират и надхитрят всекиго. Винаги си мислят, че са най-умните.
— Е, добре се справят с играта на шах например — каза Грейс. — Тя не е ли знаела, че хората, които виждат аури, не се манипулират лесно, защото предварително усещат всичко?
— Като много други и тя нямаше високо мнение за моя талант. Смяташе, че единственото, което виждаме, е само светлина. Предполагаше, че когато погледнем човек, виждаме мислите му.
Грейс направи физиономия.
— Типично.
— Когато се свързала с „Джоунс и Джоунс“, уточнила, че не иска да плаща за някой талант с висока степен. Всъщност поискала талант, който разчита аури.
— Не е пожелала да рискува, така ли?
— Да. Предпочитанието й било да използва човек без талант, частен детектив без парапсихични способности, но не е имала избор. Разказала на всички, включително и на семейството си, че се страхува от бившия си съпруг. Те са регистрирани членове на Обществото, така че я посъветвали да си наеме бодигард от „Джоунс и Джоунс“. И направила точно това.
— Обзалагам се, че не е очаквала такъв силен талант като теб.
— Тя нямаше представа — обясни Лутър. — Но и не се интересуваше. Щом виждах аури, значи бях безопасен за нея. Фалън имаше някои подозрения.
— Фалън винаги има подозрения.
— Така е. Аз споделях съмненията му, но никой от нас не беше наясно каква е причината за тях. А пък се нуждаех от парите.
— И си приел работата.
— Клиентката предположи, че съм просто ограничен мускулест тип.
— Леле!
— За съжаление се оказа, че тя не е сгрешила много в преценката си. За малко не ме уби.
