— Внимавай с фритюрника. Опасен е.
— Повярвай ми, наистина внимавам.
— Мислех, че ти миеш чиниите.
Петра вдигна глава от бургерите.
— Получи повишение благодарение на това, че днес сме затрупани с поръчки. При вас как върви?
— Тежка вечер. Сигурно натоварването ще бъде след около час. Някакви туристи са ни открили. Двете добре ли сте?
— Как ти се струва? — сопна му се Петра. — Тук е горещо като в ада и сме претрупани с поръчки до шия.
— Не си много приветлива. Така ли говорят по кулинарния канал?
— Откъде да знам — сряза го Петра. — Не съм ползвала услугите му.
— Е, аз съм просто барман. Не искам да забавям процеса тук. Ще ви оставя да творите своето кулинарно изкуство.
Той намигна на Грейс и изчезна през летящата врата. Петра го изпрати със сърдит поглед.
— Какво представлява кулинарното изкуство?
— Готвенето — обясни Грейс.
— А, да. Това го знаех.
— Къде си се учила да готвиш? — попита тя с любопитство.
— Двамата с Уейн наехме професионален готвач, когато купихме „Дъгата“. Наблюдавах го известно време. Когато той напусна — рано или късно всички напускат — прецених, че мога и аз да се справя с кухнята. Не е голяма философия. Пускаш храната във фритюрника, печеш кюфтета на скарата и готово — хората ядат. Съвсем просто е.
— Виждам, че в „Тъмната дъга“ има сериозен интерес към здравословното хранене с екологично чисти продукти. А Лутър как се появи тук?
— След преместването му в Уайкики той посети „Дъгата“ като всички останали клиенти. Започна да идва от време на време да пийне бира, а понякога и да хапне. В по-спокойните вечери си говорехме. Нали знаеш как става. Хората като нас се разпознават един друг.
— Да — кимна Грейс и си спомни как бе разпознала Лутър на летището. — Знам.
— Имаше общи неща помежду ни. Той беше работил в полицията и от време на време изпълняваше задачи на „Джоунс и Джоунс“. Ние с Уейн сме работили в същата сфера. Нито той, нито ние имахме някакви близки. Сигурно може да се каже, че тримата много добре се разбирахме.
— И сте станали нещо като семейство.
— Да, така стана.
— Но Лутър как започна работа при вас?
— След известно време, имахме проблеми с ресторанта. В алеята отзад се продаваха наркотици, в бара взеха да се навъртат проститутки. Често ставаха сбивания. Полицията започна да ни навестява доста често. Това смущаваше редовните клиенти. Те спряха да идват. С две думи, започнахме да затъваме. Лутър оправи нещата.
— Как?
— Да кажем, че ни отърва от някои проблеми. Редовните клиенти се завърнаха и оттогава всичко е наред.
Грейс се усмихна.
— Още едно практическо приложение на таланта на Лутър.
— Казах ти, от време на време е доста полезен.
32.
Лудият Рей изглеждаше по-тревожен от обичайното. Лутър изпрати една успокоителна вълна към него, преди да го насочи към вратата заедно с малцината останали клиенти.
Рей излезе навън последен, но спря точно до входа и погледна Лутър.
— Тази вечер се пази — каза той.
Рей рядко излизаше от параноичния си свят за достатъчно дълго време, че да изрече свързано изречение. Лутър кимна, за да му покаже, че е разбрал предупреждението.
— Добре — каза той. — Ще внимавам.
Рей изчезна в мрака.
Уейн се появи до Лутър.
— Какво беше това?
— Просто Рей си е Рей. Предупреди ме да внимавам.
— Сигурно е доловил вибрациите, които ние излъчваме. Тази вечер всички сме малко напрегнати, защото се тревожим за Грейс.
Лутър се замисли за ледените иглички, които усещаше на тила си през цялата вечер.
— Да. Хайде да хапнем от супата на Мили. Тежка вечер беше.
— Проклети туристи.
— Тук е Уайкики, Уейн. Не може от време на време да не ни посещават туристи.
— Може би трябва да сложим табела.
— „Не пускаме туристи“? Не съм сигурен, че от Туристическия информационен център ще са доволни.
Докато дояждаха супите си, Грейс вече се прозяваше.
— Щом приключа с тази работа, ще напиша книга „Как да станем по-издръжливи и да отслабнем, като мием чинии и пържим картофи по осем часа на ден“ — заяви тя.
— Ти си се отпуснала в Бюрото по генеалогия — каза Петра. — Разглезила си се.
— Знам. — Грейс се протегна. — Но това е като да караш велосипед. Припомням си. — Тя подуши ръкава на ризата си и се намръщи. — Мирисът на пържена риба винаги прониква в дрехите.
— Свиква се — обади се Уейн.
— Време е да си тръгваме — каза Лутър. — Ще докарам джипа и ще те чакам отпред.
Бяха измислили този план, след като обсъдиха въпроса с Уейн и Петра. Всички бяха единодушни, че при създалите се обстоятелства не беше добра идея Грейс да върви пеша до апартамента на Лутър посред нощ, дори да я пази бодигард. Планът беше съвсем прост. Лутър паркираше джипа в един гараж наблизо. След като затвореха „Дъгата“, Уейн и Петра изчакваха с Грейс в ресторанта на Мили, докато Лутър отиваше за колата.
Той тръгна към гаража, като потропваше с бастуна си по тротоара и мислеше за останалата част от повтарящата се нощна програма. След двайсет минути двамата щяха да се приберат в апартамента и да се метнат в леглото. Ако тя не беше прекалено изтощена, сигурно щяха да правят любов. След това тя щеше да се притисне към него и да заспи в прегръдката му. Сутринта щяха да спят до късно. Когато се събудеха, щяха да пият заедно кафе и да хапнат прясна папая.
Със сигурност свикваше с тази програма. По дяволите, вече беше свикнал с нея толкова много, че изобщо не искаше да свършва.
Все още имаше доста хора по улиците. В края на пресечката Лутър напрегна сетивата си, зави зад ъгъла и се спусна по тясната улица към гаража на един стар хотел. Хотелът беше затворен преди две-три години. Прозорците бяха заковани с дъски и басейнът беше покрит. На първия етаж обаче наскоро бяха отворили нощен клуб. Тази вечер музиката кънтеше оглушително, смесена с виковете на посетителите, заредени с енергия от алкохола и преживяванията на плажа.
Благодарение на клуба гаражът беше препълнен. Лутър тръгна към вътрешния край, където беше паркирал джипа си, като машинално се оглеждаше, за да долови нечия аура в тъмнината между колите. Гръмливата музика се процеждаше през пукнатините на пода и се спускаше откъм стълбището.
Кракът го болеше тази вечер. Щеше да изпие няколко успокоителни, когато се прибереше в апартамента. При тази мисъл му се прииска да счупи бастуна на две и да го хвърли в най-близката кофа за боклук. Споменът за стрелеца, който се появи от спалнята и го изненада, премина в съзнанието му. Не мисли за това! Можеше да е и много по-зле.
