Към края се понесе на вълните на „ми бемол“ от четвърта октава. Дори божествената Калас не би издържала на този тон. Но не бе трудност за Сирената, никакъв проблем. Гласът й го изпълни с лекота.
Нюлин беше като вкаменен.
— Ще направя всичко за теб — прошепна той. — Всичко.
Тя не се съмняваше в това — нали имаше своя глас.
45.
Лутър намери количка за чаршафи от стаичката на камериерките и натика все още спящата Дамарис в нея. Когато я заключи в друга стая, на различен етаж, извади телефона си и набра номера на Грейс.
Тя вдигна на първото позвъняване.
— Лутър? Добре ли си? Тревожех за теб. Пак ме връхлетя онова лошо предчувствие от снощи, когато Крейгмор те атакува в гаража. Опитах да ти се обадя, но телефонът ти не отговаряше. После предчувствието ми някак изчезна.
Изпълни го чувство на истинско задоволство. Помежду им имаше привличане със сигурност. Това го насърчаваше.
— Дълга история — каза той. — Да, добре съм.
— Току-що ми се обади Фалън Джоунс. Каза, че открили някакви документи в сейфа на Крейгмор, че Вивиан Райън е била негова дъщеря. Преди години той дарил сперма в някаква клиника. Нещо повече — имал и още една дъщеря.
— Тя се казва Дамарис. Току-що се срещнах с нея.
— Какво?
— Тя ще бъде първият човек, който ще попадне в програмата за защита на свидетелите на Обществото.
От другия край на линията последва мълчание.
— Бил си доста зает — каза Грейс.
— И ще съм още по-зает. Не ме разбирай погрешно, но изглежда, че ще прекарам около час и половина в една хотелска стая заедно с една блондинка.
— Добре, явно ще трябва да поговорим.
Той набързо й разказа какво се е случило, като не придаде особена важност на случката с лазера. За нещастие Грейс бе разбрала всичко.
— Тя се е опитала да те убие.
— Тя взема лекарството, Грейс — каза той тихо. — Достъпът й до него е бил прекратен със смъртта на баща й.
Грейс въздъхна.
— Тя умира.
— Единствената й надежда е антидотът. Готова е да преговаря с „Джоунс и Джоунс“, със Зак Джоунс, само да го получи. Тя не е социопат като сестра си. Спектърът й е пълен. Замесила се е в това само за да угоди на баща си.
— Уилям Крейгмор.
— Оказва се, че той не е просто предател. Той е бил основателят на „Нощните сенки“.
— Е, това ще бъде трудно за обяснение на поредното събрание на Обществото.
— Така мисля. За щастие, няма да се тревожим за тази ситуация. Събери багажа си. Ще се върна при теб веднага щом някой дойде да отведе Дамарис.
— Тази вечер ли тръгваме?
— Ще те заведа в Ел Ей. Не искам да бъдеш в един и същи град с Вивиан Райън по-дълго, отколкото е необходимо. Трябва да изчакаме малко. Според Дамарис Райън не знае, че сме тук. Имам информация, че Сирената ще се върне в хотелската си стая много късно, ако изобщо се върне.
— Заради приема, за който четохме във вестниците?
— Да. Приемът е организиран от сегашния й любовник — Нюлин Гътри.
— Операта, „Гътри Хол“, неговото ли име носи?
— Да. Той е дал парите за построяването й. Направил е цяло състояние от софтуер и високотехнологични устройства. Той притежава половината град.
46.
Щеше да бъде дълга нощ. Сега, след като вече не се тревожеше за Лутър, Грейс усети умората от дългия полет и прилива на адреналин след идентифицирането на Сирената.
Включи кафе машината, която стоеше на гранитния плот, и отиде в банята да си вземе душ. Не очакваше да пътува с кола до Ел Ей.
Малко по-късно, когато спря водата, усети как гърлото й се стяга от напрежение. Без някаква причина сетивата й внезапно се изостриха. Интуицията й крещеше настойчиво.
В спалнята стоеше мъж, облечен в смокинг. Той държеше странна кутийка в ръката си.
— Извинявам се, госпожице Ренкуист — каза той. — Но наистина нямам избор.
— Кой сте вие? — промълви тя.
— Нюлин Гътри. — Той погледна странното устройство. — Това е най-новото ми изобретение. Ще има огромен успех на пазара на продукти за самозащита. Прилича на тейзър, но първоначално няма да усетите нищо. Приспива ви невероятно бързо за няколко часа, но без трайни странични ефекти.
Не можеше да повярва. Той говореше, сякаш искрено се извиняваше за това, което се канеше да й причини. Тя нямаше къде да избяга, така че се хвърли насреща му с ръце, готови за самозащита, и опита да извика за помощ.
Двата лъча на електрошока я поразиха, преди да прекоси и половината стая. Болката прониза нервите и сетивата й сякаш за цяла вечност.
После тя потъна в мрак.
47.
Звуци от чиста кристална енергия я извлякоха от дълбините на неестествения мрак. Лудостта и смъртта пулсираха и искряха. Силата на музиката освети и разбуди разстроените сетива на Грейс.
Тя осъзна смътно, че лежи просната върху някакъв килим. Под килима се усещаше твърд циментов под. Паниката я завладя и за момент отблъсна властната енергия на песента.
Тя отвори очи и се надигна, така че да може да седне, подпирайки се с длан на килима. Осъзна, че все още е облечена в халат. Първото нещо, което видя, беше ярък лъч, който пронизваше нощта. Няколко секунди горещият лъч светлина беше преплетен с невероятно високите тонове на музиката. Сетивата й не можеха да разделят двете неща едно от друго.
Мартин Крокър се изправи пред нея. Той й се усмихваше, като й обещаваше целия свят.
— Ти си мъртъв — прошепна тя.
— Така ли? — попита той.
— Да.
Искаше отговорът й да прозвучи предизвикателно. Но всъщност се отрони от гърлото й като задавен звук, който потъна в течението от обезумяла психична енергия, която се вихреше около нея.
— Ти ми беше от полза — каза Мартин. — Но всяко хубаво нещо си има край. За нещастие, вече не си ми нужна. Превърна се в бреме.
Това не беше сън. Тя се побъркваше. Музиката я караше да изпитва това чувство.
Притисна длани към ушите си. Защитната й реакция беше неуспешен опит. Пеенето стана по- приглушено, но още беше твърде силно. То изпълваше атмосферата около нея.
— Ти си мъртъв — повтори тя, този път по-силно. Сетивата й пулсираха в отговор, изпращайки остри стрелички от енергия.
