Джейн Ан Кренц

Предизвикателството

Първа глава

По-късно щеше да се пита как бе могла да не забележи, че този мъж излъчва опасност. Когато погледнеше назад, вече помъдряла след преживяното, Лиа Брандън щеше да усети заплахата също толкова ясно, колкото и собствения си отклик, продиктуван от силен интерес, и щеше да се пита, обзета от почуда, защо обикновено острият й ум и непогрешима интуиция я бяха подвели.

За втори път през своите двайсет и седем години си бе позволила да бъде подведена от мъж, ала това съвсем не я успокои. Рядко се налагаше да й се дава втори урок за нещо.

Ето че в момента, на дансинга на усамотения хотел на крайбрежието на Орегон, тя не мислеше за бъдещето. Мъжът я бе притиснал толкова близо до себе си, че Лиа не можеше да не постави и двете си ръце на широките му рамене. Едната му длан така бе обхванала кръста й, че успешно бе прогонила всички мисли, които не бяха свързани с настоящия момент. Тя отметна назад красивата си глава и черната й лъскава плитка се люшна през рамото й, за да се отпусне на гърдата й. Усмихна се на чувствено присвитите кафяви очи на Корт Ганън. Погледът на обсипаните му със златни звезди очи накара пръстите и да потръпнат едва доловимо върху грапавата тъкан на сакото му.

В приканващия му поглед проблесна очакване, когато той усети тръпката на рамото си.

— Чувстваш се като коте, което все още не е решило дали да остане през нощта — прошепна развеселен и извърна леко глава, за да докосне китката й с устните си. Ласката му бе едва доловима и много възбуждаща и Лиа усети тръпката, която премина по гърба й.

— Не и тази вечер — наложи си да отговори тя и да се усмихне мило, нещо, което се оказа изненадващо трудно. В този момент осъзна, че щеше да бъде истинско предизвикателство да откаже поканата му да прекара с него нощта. Господи, помисли си Лиа в почуда, та аз го познавам едва от два дни! — Но още няколко танца ще ми доставят истинско удоволствие.

— За мене също ще бъде удоволствие да потанцуваме — изръмжа Корт многозначително с плътния си глас. — Предупреждавам те, че ще използвам времето ни заедно в своя полза. — Едрите му силни ръце, притиснали кръста й, се стегнаха и златистокафявите му очи проблеснаха.

Плътните й пухкави устни трепнаха, докато наблюдаваше партньора си изпод гъстите си мигли.

— За човек, който не обича да полага ненужни усилия, ми звучи доста енергично — отбеляза на шега тя.

— Точната дума е „ненужно“ — поправи я бавно той. — Вече съм убеден, че е просто задължително да те имам през цялата нощ.

Лиа усети как по лицето й се разлива топлина, докато се опитваше да не допусне здравият разум да й изневери.

— Тази вечер ми се струва, че тактичността не е силната ти страна — смъмри го тя, докато се питаше как да се справи с все по-нарастващото чувствено напрежение, избликнало между тях.

— Още от самото начало останах с впечатлението, че обичайните игрички няма да са ни необходими, Лиа — каза тихо Корт и се вгледа в нея, за да открие истинските й чувства.

— Не става въпрос за игрички, скъпи — отвърна тя и едва доловимо сви вежди. — Говоря за сигурност. Защо един мъж обвинява дадена жена, че го подвежда или играе игрички, когато тя се опитва да си обясни дълбочината както на собствените си реакции, така и на мъжа до нея?

— Защото се страхува безкрайно много, че ако позволи на жената да се задълбочи прекалено в чувствата си, ще се дръпне и няма да спи с него! — отвърна искрено той и се ухили.

— Значи мъжът умишлено се опитва да я накара да се чувства виновна, като я обвини, че е лисица? — отвърна веднага Лиа и сребристозелените и очи потъмняха от неизказана обида.

— Именно. Не можеш да ни обвиняваш. Всичко е допустимо в любовта и на война!

— Придържаш се към етиката, която най-добре отговаря на ситуацията, така ли, Корт? Учудваш ме. Мислех, че си от мъжете, които си имат твърди принципи — пошегува се тя.

— И не биха се поколебали да ги съобразят с възникналата ситуация ли? В известен смисъл си права. — Той се усмихна без следа от притеснение. — Работата е там, че принципите, с които се съобразявам, са избрани от мен.

— Създадени от теб заради теб самия ли?

— Ммм — съгласи се Корт и пръстите му се спуснаха с нескрито удоволствие малко под талията й.

Лиа усети как удоволствието му й се предава и осъзна, че щеше да й бъде безкрайно трудно, когато дойдеше моментът да му каже лека нощ. Не й се искаше още отсега да мисли колко мъчно щеше да й бъде, когато настъпеше времето за раздяла, тъй като им оставаха само няколко къси дни заедно.

Връзките, започнали по време на ваканции, бяха обречени да просъществуват съвсем кратко, напомни си тя. Човек можеше да се впусне в заблудата и да й се остави за малко, а след това да я забрави, защото това бяха неангажиращи флиртове, които прекъсваха без капка съжаление. За нея това означаваше да не се налага в бъдеще да живее с мисълта, че се бе отдала лекомислено на мъж, който нямаше да помни името й, когато заминеше на следващата ваканция.

Каквото и да се случеше между тях, Лиа бе убедена, че нямаше да забрави просто така името на Корт Ганън. Нямаше да забрави нищо, свързано с мъжа със златистокафяви очи и кестенява коса. Едър и мускулест, без нито един излишен грам, той бе над метър и осемдесет и за нея бе истинско удоволствие да гледа широките му рамене, които преминаваха в тесен ханш и стегнати бедра.

Този мъж притежаваше сила и тя честно си призна, че тази сила я привличаше. Много по-късно щеше да си каже, че бе трябвало да се пази от неговото първично привличане и неповторимо мъжко излъчване. Ала умелият му подход към жените и силата бяха прикрити, поне за нея, зад забележително самообладание и спокойствие.

Гъстата му коса, изпъстрена от златисти и тъмнокафяви кичури, бе късо подстригана в опит да се укротят къдрите, които падаха по широкото му чело. Неведнъж Лиа едва успяваше да се въздържи да не вплете любопитните си пръсти в чупливата му коса. Бе забелязала собствената си слабост и затова се стараеше да избегне изкушението.

Гъсти дълги кафяви мигли скриваха златистокафявите му проницателни очи. Умела строга ръка бе изваяла лицето му и бе създала дълъг нос и нахакано вирната брадичка. Едрите му грубовати черти не бяха красиви, нямаше мекота във високите му скули и хлътналите под тях бузи. Вратът му бе як и загорял също както лицето и ръцете му. Снежната белота на ризата и маншетите подчертаваха загара му. Пръстите й отново потръпнаха и се насладиха на меката вълна на сакото. Начинът, по който му стояха тесните панталони и сакото, показваше, че бе свикнал със скъпи консервативни дрехи.

Тя нямаше представа защо вчера сутринта вдигна поглед от книгата, когато усети Корт Ганън да я наблюдава от другия край на елегантното фоайе на хотела. Откликът й бе машинален, когато усети настойчивия чужд поглед и неочакваното въздействие на златните очи на непознатия. Щом разбра, че го бе забелязала, той тръгна с бавна ленива крачка към старото викторианско канапе пред бумтящата камината, където се бе настанила. Наоколо нямаше много хора и Лиа реши, че се бе запътил към някой от гостите около нея, докато най-сетне стреснато осъзна, че именно тя бе привлякла вниманието му.

Обзета от неудобство, го изчака да се представи, а след като непознатият се настани до нея и протегна дългите си крака към огромната каменна камина, около която бе направен уютен кът. Отначало Лиа се почувства неудобно, защото не се заблуждаваше, че е впечатляваща красавица.

Истината бе, че тя се смяташе за съвсем обикновена. Беше към метър и шейсет и пет, доста закръглената й фигура също беше средна работа и съзнаваше, че нямаше да е зле да се подложи на диета, а и нямаше нищо против да се сдобие с нови, по-привлекателни черти. Освен това бе наясно, че интелигентността й бе над средното ниво и че имаше забележително чувство за хумор, но не очакваше повечето мъже да се впечатлят от тези две качества и да ги оценят. Особено докато я бяха наблюдавали от другия край на фоайето.

Макар да нямаше високо мнение за вида си, не бяха малко мъжете в миналото, привлечени от необичайното съчетание от дълга лъскава кестенява коса и впечатляващи сребристозелени очи. Ефектът се забелязваше още от пръв поглед и й придаваше изтънченост и изящество. Тази комбинация даваше възможност на Лиа да се облича в дръзките ярки цветове, които харесваше, чертите й бяха женствени, ала не и миловидни. Те издаваха скритите интелигентност и срамежливост, а също и сила. Острата й брадичка,

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×