Усети как пръстите на Корт се стягат и инстинктивно разбра, че мястото му бе въздействало по същия начин. Цяла вечер се бе опитвала да отблъсква шеговитите му намеци и да не допуска желанието му да я завладее, а ето че сега се поддаваше на нещо много по-първично и опасно.
Освен това интуитивно разбираше, че истинската опасност бе в собствените й реакции към този мъж, който за два дни се бе превърнал от непознат в довереник. Сега се опитваше да й стане любовник и Лиа си каза, че трябва много да внимава.
— Май сме сами. Ако седнем в онази ниша, дори да има някой, няма да ни види. Ела, Лиа — настоя Корт и я поведе след себе си.
След миг тя вече седеше на коленете му, отпуснала глава на широкото му рамо. Среброто в очите й се бе превърнало в наситена платина още преди устните му да покрият нейните.
Втора глава
В мига, в който устните на Корт докоснаха нейните, Лиа си помисли, че съвсем не бе очаквала подобно нещо. Нямаше предпазливост, нямаше несигурност в ласките му, ръцете му я притискаха силно. В начина, по който устните му си играеха с нейните, имаше нещо много различно от очакванията й. Това бе предизвикателна нежност, каквато не бе очаквала.
Заинтригувана, обзета от любопитство и събуден женски интерес, тя обви врата му и пръстите й се заиграха с необичайно привлекателните му златисти и кестеняви кичури. Завладя я истинско удоволствие, когато усети твърдата му коса и въздъхна беззвучно, след което приканващо разтвори устни.
Той не се възползва от малката си победа. Продължи бавно и много нежно да вкусва отначало ъгълчетата на устата й, след това плътната й долна устна. Когато Лиа се зачуди на умението му да се владее и да сдържа страстта си, Корт вдигна устни от нейните и започна да изследва нежно бузата й към спуснатите клепки.
Устните му редяха въздушни целувки по чувствителните й клепки, а ръката му, досега лежала неподвижно на талията й, се премести и плъзна навътре под извивката на гърдите й. В докосването му имаше интимност, която накара пулса й да забърза.
— О, Корт — въздъхна тя и цялото й тяло се напрегна от възбуда, очакване и някаква неловкост. Знаеше, че трябва да отблъсне ръка му, да му откаже тази свобода, но така и не го направи, защото той все още не си бе позволил никаква свобода с нея. Засега интимността между тях бе просто намек.
— Да знаеш колко ти отива изумруденозелено — прошепна едва доловимо Корт и ръката под гърдата й отново се намести. Лиа очакваше да се премести нагоре по бодито, защото знаеше, че чака тъкмо този момент, за да го отблъсне. След миг само щеше да усети допира му и нещо в нея я караше страстно да го желае. Само че пръстите му не се плъзнаха към гърдата, както тя очакваше. Той стисна дългата плитка самурена коса и се заигра с нея. Повдигна я бавно и я намести на голата й шия, отпусната назад, а сетне вдигна глава, за да я погледне. — Сега вече знам защо пещерните хора са обичали толкова много да завличат жените си у дома, стиснали ги за косите. Има нещо много чувствено в това примитивно действие. — Златните искри се сляха с кафявите му очи, разтопиха се и ги превърнаха в течен кехлибар.
Лиа го наблюдаваше изпод полуспуснати клепки, усетила въжето от коса, опасало гърлото й.
— Не — успя да изрече развеселена тя. — Онези, които са ги влачели за косите у дома, не са умеели да се грижат за себе си.
— А ти си прекалено умна, за да попаднеш в тази категория — прошепна Корт и затегна леко плитката.
— Да. — Това бе самата истина.
— Не е ли просто въпрос на интелигентност, Лиа? — изръмжа той и сведе отново глава, за да плени разтворените й устни.
— Не — отвърна тя развеселено, ала и с известно презрение. Усети как устните му поемат нейните и й се прииска да го сграбчи, да го накара да остане спокоен, за да усети истинската му целувка. Пръстите й се заровиха в косата му, сякаш подтикнати от някакъв импулс. Леките нежни ласки не й бяха достатъчни.
— Не — усмихна се Корт. Лиа усети усмивката му до устната си и й се прииска да използва зъби много внимателно и предупредително върху неговите устни. Само че не посмя. — Не — прошепна отново той до устните й. — Не става въпрос за интелигентност. Има жени, може би всеки мъж среща по една такава в живота си и му се иска да е сигурен в нея. Нея би искал да обвърже със златни окови…
Тя потръпна и Корт го усети.
— Ти искаш ли да ме обвържеш със златни окови, Корт? — Думите й бяха едва доловими, изречени забързано.
Пръстите му отпуснаха плитката и плъзнаха по врата й.
— Да!
В тази единствена дума прозвуча неочаквана страст, която не бе проличала досега в ласките му и Лиа се размърда неспокойно до него в желанието да усети по-интимна ласка, повече от топлината му.
— Мисля — прошепна дръзко тя, несигурна в мотивите си, но убедена, че иска да го предизвика, — че забелязвам наченките на доста властен мъж.
Пръстите му не се отделяха от шията й, докато я галеха с едва доловима заплаха. Лиа се приближи, без дори да го иска, и се отдаде на ласката също като малко коте.
— Аз съм много властен мъж — заяви тихо той. — И много взискателен любовник.
— Сигурно, ако намериш жена, която да ти позволи да я оковеш във вериги — усмихна се предизвикателно тя, впила поглед в него през попритворени очи.
— Нямам намерение да чакам разрешението й — отвърна лениво той. — Веригата сама ще пасне на мястото си, независимо дали на нея й харесва, или не.
— Защото си много по-умен от нея ли?
— Защото съм много по-силен и много по-безмилостен от нея — побърза да я поправи Корт. — Освен това съм се научил да обръщам специално внимание на най-важните неща.
— Сигурно тъпчеш егото си поне с няколко килограма сурово месо на ден. По нищо не личи да е недохранено! — Очите й блестяха, когато срещна проницателния му поглед. С ръце прокара пътека през косата му към слепоочията, където се виждаха сребърни кичури. Обикновено пролъскваха на светлина, ала тази вечер в сенките оставаха незабележими.
— Нито пък твоето — отвърна той с крива усмивка. — Прекалено самоуверена си, Лиа Брандън, нали?
— Това притеснява ли те?
— Притеснен ли ти се струвам? — изръмжа Корт и се наведе, за да докосне с език меката част на ухото й.
— Не — призна веднага тя и затвори очи, за да се наслади на милувките му.
— Така е, защото знам какво правя, малка Лиа.
— И какво точно правиш, Корт?
— Залагам капан — обясни веднага той. Пръстите му бяха стигнали до зеления камък над гърдите й.
— Ще ми обясниш ли? — помоли тя и се запита дали Корт няма да я докосне по-интимно след секунди. Беше толкова близо, ръцете му бяха топли, приканващи…
— Не — прошепна весело той. — Няма. Ще имаме достатъчно време по-късно.
— Мъж на бързите решения — предизвика го Лиа и обърна буза към жадните му устни. Това е прекалено, каза си разочарована тя. Искаше й се Корт да я докосне, да я погълне като ураган. Щеше да успее да го спре, разбира се, но в този момент копнееше да опознае дълбочината на страстта и желанието му. Трябваше да знае дали той наистина я желаеше, или просто си играеше на власт с нея. Какво толкова й въздействаше и омайваше? Не си спомняше някога да бе изпитвала подобно нетърпение. Дори когато си мислеше, че бе лудо влюбена в Алекс.
— Мъж, който знае какво иска — прошепна дрезгаво Корт.
Ако я желаеше истински, защо тогава не направеше нищо с устни и ръце, питаше се разсеяно Лиа. Тази вечер не забеляза да е срамежлив или нерешителен. Ето че сега изведнъж стана нерешителен, установи с известно неудобство тя. Тъкмо тази негова способност да я дразни започваше да я плаши. Плашеше я и
