излезе нещо повече.
Тя рязко си пое дъх и очите й грейнаха по-ярки от скъпоценния камък на врата й. Изправена пред разгорелите се помежду им чувства, просто не намираше какво да каже. Беше прекалено рано, за да се надява, и прекалено късно, за да не се надява. В отчаянието си прибягна към хумора.
— Корт, това е доста неочаквано — прошепна Лиа, не се сдържа и се изкиска.
По лицето му плъзна неуверена усмивка, стигна до очите му и той я привлече до себе си, а тя зарови лице в сакото му. Задържа я така дълго, без да казва и дума, и младата жена остана доволна.
Най-сетне я пусна, отстъпи, но не махна ръце от раменете й, докато се вглеждаше в изпълненото й с въпроси лице.
— Никакви игри повече, Лиа. И двамата сме достатъчно възрастни за подобни неща! — предупреди я напрегнато Корт и тя се сви, когато долови решителността в гласа му. Той говореше сериозно.
— Мъжете изглежда си мислят, че всичко, което не завършва в леглото, е игра! — обвини го Лиа в нещо, което вече бе споменавала тази вечер.
— И е точно така — отвърна веднага той.
— Не е истина, Корт!
— За нас е истина — отвърна тихо той.
— Не ме принуждавай да прибързвам — заяви гордо тя и вирна предизвикателно брадичка.
— Точно това искам да направя — призна Корт и пръстите му стиснаха болезнено раменете й. — Иска ми се да те зашеметя и да те отведа в леглото, където ще те накарам да се почувстваш сигурна в себе си.
Тя отстъпи назад, за да се отдръпне от ръцете му и го погледна с очакване и копнеж.
— Ти — заяви Лиа приглушено, — имаш нужда от един добър урок за злото, което носи обсебилия те ламтеж за власт.
— Не мога да бъда друг. — Съвсем не се разкайваше. Кафявите му очи сякаш я поглъщаха.
Тя се поколеба, усетила влиянието му върху сетивата си и инстинкта да избяга, докато все още може. Знаеше, че я грози опасността да се влюби в този мъж, макар че го познаваше съвсем отскоро и отчаяно й се искаше да повярва, че той също може да се влюби в нея. Затова се налагаше да контролира нещата, докато и двамата бяха сигурни. При Корт Ганън човек трябваше да заложи на сигурно, на абсолютно сигурно…
Насили се да се усмихне и го погледна удивително спокойно, с неподозирано самообладание.
— Лека нощ, Корт. Тази вечер… — Лиа замълча и се усмихна широко. — Тази вечер научих много. Ще се видим ли утре сутринта?
В първия момент устата му се сви и тя се зачуди дали ще я остави да се измъкне. След това той наклони глава на една страна.
— Ще те взема за закуска.
— Благодаря ти. Тъй като съм тук, би ли ми върнал договора на брат ми — продължи Лиа със същия небрежен глас. Беше й трудно, тъй като усещаше напрежението между тях, ала тя притежаваше силна воля.
— Там, на масата е. — Корт не откъсна очи от нея, докато прекоси стаята и посегна към документа, челото му бе набраздено замислено, докато Лиа преглеждаше договора отново.
— По дяволите — прошепна примирено тя. — Имаш ли химикалка? Най-добре да подпиша веднага и да престана да измъчвам брат си. — Без да каже и дума, той й подаде химикалка и я наблюдаваше замислен, докато Лиа прехвърляше страниците, за да подпише. Без дори да се поколебае, тя се подписа с едри букви, също като подписа, вече положен на гърба на листата. Погледна отново името на мъжа и остави химикалката. — К. Тримейн — повтори Лиа, оправи документа и го сгъна. — Предупреждавам те, Корт Ганън — усмихна се на една страна тя, — ако този човек съсипе бъдещето на брат ми, ще те погна с касапски нож.
— Няма да ти се налага да ме търсиш дълго — обеща той и в очите му заблестяха интересни искри. — Имам намерение да се задържа там.
— Много си сигурен в него — отбеляза тихо тя и шеговитостта изчезна от гласа й, когато срещна погледа му.
— Той ще бъде напълно честен с брат ти — заяви мрачно Корт.
— Има ли нещо друго, което знаеш за него? Освен качествата му на бизнесмен? — попита любопитно Лиа.
— Какво искаш да ти кажа? — попита не особено сговорчиво той.
Тя удари сгънатия договор в дланта си и очите й заблестяха.
— Женен ли е?
— Не. Има ли значение?
— Не. Просто бях любопитна.
— Нали знаеш какво причинило любопитството на котката?
— Да не би да се опитваш да ме предупредиш да не навлизам в подробности за личния живот на К. Тримейн? — усмихна се хитро Лиа.
— Той е мъж — отвърна с измамно спокойствие Корт и посегна за химикалката.
— Ясно! Това ще рече, че е женкар — уточни весело тя, защото новата игра й харесваше, най-вече защото той не желаеше да се включи. — Много ли пие? Приви ли се на тъп мъжкар?
— Ти май наистина си го набройкала, а? — изръмжа Корт и я погледна недоволно.
Лиа въздъхна примирено.
— Виждам, че от теб няма да изкопча никакви пикантни подробности. Защо става така, че мъжете винаги се поддържат?
— Защото не умеем да се защитаваме от жените. Не се притеснявай, Лиа, Тримейн ще се погрижи за „Охранителни системи «Брандън»“ и ще научи брат ти на всичко, от което той се нуждае. — Последва кратко мълчание, сякаш на Корт неочаквано му бе хрумнало нещо. — Май не си особено загрижена какво ще стане с твоя дял от наследството, ако Тримейн се провали.
— Наистина не съм — отвърна безгрижно тя. — Не се интересувам от „Охранителни системи «Брандън»“. Дори нямам представа защо татко ми е оставил част от дяловете. Знаеше, че се интересувах единствено от книжарницата.
— И това ти е достатъчно, за да се издържаш? — Въпросът му прозвуча подигравателно.
— Напълно — кимна Лиа и изви предизвикателно едната си вежда. Това бе самата истина. Тя бе създала книжарницата и я бе разработила успешно, освен това се бе справила съвсем сама.
— Баща ти сигурно ти е оставил част от фирмата, за да бъдеш ангел — хранител на брат си в моменти като този, сигурно е усещал, че Кийт все още не е способен сам да върти бизнеса — предположи миролюбиво Корт, сякаш за да омаловажи въпроса си дали Лиа успява да се издържа.
— Сигурно — предположи тя и загуби интерес към въпроса. — Още сега ще пусна договора по пощата, за да замине на сутринта. Ще бъде в Санта Роза, преди да се върна. — Лиа размаха договора и тръгна към вратата, сякаш Корт не й препречваше пътя.
Въпреки изпълнилата я решителност, той не се отдръпна. Наложи й се да спре пред него, защото бе застанал с гръб към вратата, скрил ръце зад гърба си, за да стисне бравата. Стиснатите устни му придаваха строг вид. В първия момент Корт не каза нищо, просто я наблюдаваше, докато тя стоеше на няколко крачки встрани.
— Корт? — повика го Лиа с предпазлива неувереност, тъй като не бе сигурна какви биха намеренията му. Усмихна се притеснена, опита се да си придаде вид на спокойна и хладнокръвна, въпреки че най- голямото й желание в този момент бе да побегне. — Остава ли уговорката за закуска?
— Докога ще останеш тук? — попита той, без да обръща внимание на въпроса за закуската. Наблюдаваше я така сякаш бе дребно неспокойно животно, което искаше да улови. Тя бе жертвата, помисли си Лиа, обзета от чувство на неловкост. Единствената възможност бе да се държи така, сякаш се възприемаше по същия начин.
— Още пет дни — отвърна ведро тя, сякаш разговорът бе напълно нормален и в гласа му не звучеше явна заплаха, която се появява единствено между мъж и жена. Заплахата може и да бе налице, каза си смело Лиа, но Корт със сигурност щеше да се държи прилично. Той не я заплашваше. Нещата можеха да се променят единствено ако тя пожелаеше. Продължи с любезен, напълно естествен въпрос. — Ами ти?
