— Също толкова — отвърна Корт, без да дава повече обяснения. Златистите му очи се изместиха към договора в ръката й, а след това към привидно спокойното й лице. Гласът му стана по-гърлен, по-мъжки, когато я помоли за последен път. — Остани с мен тази нощ, Лиа. Моля те.
— Корт — започна тихо тя. — Вече обсъдихме този въпрос. Не мога. Прекалено рано е. — Ръката й замахна безпомощно.
— Страхуваш ли се от мен? — изрече дрезгаво той.
— Не, разбира се — отвърна Лиа и се опита да се усмихне. Не искаше да мисли за различните видове страх. Сега моментът не бе подходящ. В момента се нуждаеше от здравия си разум и трябваше да прояви всичкото самообладание, на което бе способна. Щеше да се справи. Беше и интелигентна, и силна, и се възползваше и от двете си качества.
— Няма от какво да се страхуваш, Лиа — опита се да я убеди Корт, сякаш тя току-що не бе надвила страха си. — Капанът ми ще бъде истинско удоволствие, честна дума. Дори няма да усетиш кога ще хлопне вратата.
— А на сутринта? — настоя Лиа сухо и си каза, че да излезе тази вечер от стаята му щеше да бъде едно от най-трудните неща, които някога бе нравила.
— На сутринта няма повече да говорим, че трябва да се върнеш в стаята си! — изръмжа той и тя усети докосването на очите му.
Лиа преглътна, когато чу дръзките му думи и стисна договора отчаяно, с такава сила, че кокалчетата й побеляха.
— Не — прошепна. — Трябва ми време, Корт, още малко време… — Думите й прозвучаха като молба и не й стана никак приятно. Това бе толкова нетипично за нея.
— Още време, за да играеш нови игрички ли? — изръмжа той.
— Не! Имам нужда от време, за да съм сигурна! — изстреля в отговор тя и започна да се ядосва. Нима не разбираше? В един дълъг съкрушителен момент не бе сигурна дали Корт щеше дори да се опита да прецени нещата от нейната гледна точка, а след това притвори очи и те заприличаха на цепки. Усещаше, че той се мъчи да овладее и инстинктите, и желанията си. Май цивилизованото у него щеше да надделее.
— Ще те изпратя до стаята ти — заяви най-сетне Корт, обърна се и отвори вратата. Хвана ръката й, когато тръгнаха, и я стисна.
— Ами после?
— После ще се върна и ще си взема студен душ! — избухна той тихо и всичко между тях сякаш се успокои. Едва ли нещо друго би успяло да постигне същия ефект.
— Горкият Корт — изкиска се Лиа, докато вървяха към фоайето, за да купи плик и марка на рецепцията. — Ти май наистина си имал планове за тази вечер, нали?
Той погледна към засмяното й лице.
— С моята склонност към мързел трябва добре да организирам нещата. Това е единственият начин някой като мен да живее спокойно! — Корт изви устни и златните му очи проблеснаха сърдито.
— Разбирам какво се опитваш да ми кажеш — отвърна честно тя. — И аз действам по същия начин. Изглежда ще има проблеми, когато се срещнат двама като нас! — Спряха на рецепцията.
— Не е непреодолима пречка — отвърна спокойно той, докато я наблюдаваше как надписва плика и го пуска в кутията. Лиа не обърна внимание на думите му.
— Готово. Кийт ще бъде доволен, когато получи писмото. — Тя въздъхна, потри ръце и Корт я поведе нагоре, по стълбите към стаята й.
— Сега можем да се отдадем на нас двамата — настоя отново той. Когато застанаха пред вратата й, Корт я обърна към себе си и едрите му ръце обрамчиха лицето й, преди да я погледне замислен. Палците му нежно потриваха нежната кожа на слепоочията й. — За последен път те питам. Лиа, ще…
— Не — прекъсна го тя и му се усмихна. — Не мога да се лиша от удоволствието да си те представя под студения душ! — Усети, че увереността й се връща, докато търсеше ключа. Човек просто трябваше да се отнася с чувство за хумор към живота, мислеше си Лиа.
Той я разтърси лекичко и в очите му заблестяха весели искри.
— Заради тази забележка ти обещавам един ден и теб да те пъхна под студения душ. — Наведе се и я целуна леко по устните. — Лека нощ, Лиа. Ще се видим утре сутринта. — След тези думи си тръгна.
Срещата с Корт за закуска бе втората задача на Лиа за деня. След като си сложи джинси и ярко жълт пуловер, тя грабна телефона.
— Здрасти, Кийт — усмихна се и слушалката. — Мислех, че ще ти бъде приятно да разбереш, че снощи подписах договора.
— Лиа! — Зарадваният глас на брат й долетя по линията — Заради тази чудесна новина ще ти простя, че ме събуди в такъв нечовешки час. Когато двамата с Тримейн приключим, „Охранителни системи «Брандън»“ ще са се превърнали в номер едно на Западното крайбрежие. — Той бе много доволен. — Знаех си, че щом се запознаеш с него, ще разбереш, че съм прав.
Тя се намръщи, без да разбира.
— Но аз не го познавам — започна Лиа, ала Кийт я прекъсна, преди да успее да му обясни, че се бе запознала човек, който познава Тримейн.
— Как така? Той не те ли намери? Дадох му адреса на мотела. Каза, че ще остане там два дни. — Кийт й се стори много учуден. Тя обаче не бе просто учудена, бе прекалено умна, умееше да мисли разумно и объркването й не беше дълго. Докато седеше на неоправеното си легло, стиснала слушалката в ръка, Лиа си каза, че бе била пълна глупачка, след като не се бе сетила сама, преди брат й да й подскаже. — Лиа? — прозвуча гласът на брат й.
— Висок мъж ли е? — попита тя, обзета от страх, въпреки, че вече знаеше отговора. — Косата му е на кестеняви и златни кичури, а очите му искрят в златно.
Брат й се разсмя.
— Доста поетично го описа, но точно. Май вие двамата добре се разбирате, след като те е убедил толкова бързо да подпишеш договора.
— Искрено се възхищавам на твоя господин Тримейн — отвърна Лиа с горчивина. — Изключително хитър човек.
— Лиа? Да не би нещо да не е наред? Говориш различно…
Някой почука на вратата и тя рязко вдигна глава. Стисна слушалката.
— Извинявай, Кийт. Идолът ти току-що пристигна, да ме заведе на закуска — прошепна бавно Лиа.
— Добре — отвърна доволно и весело Кийт. — Прати на Корт много поздрави. Кажи му, че нямам търпение започнем работа!
— На всяка цена — обеща тя и върна слушалката на мястото й, а след това стана, за да отвори вратата.
Трета глава
Корт сигурно бе усетил, че тя бе разбрала за измамата, каза си Лиа в мига, в който отвори вратата. Забеляза как очите му потъмняха, докато оглеждаше стаята и отнесеното й изражение. Беше не по-малко умен от нея. Не е честно, каза си подигравателно тя, той току-що се оказа по-умен от нея. Да, този мъж бе усетил веднага, че бе разкрит. Само че Лиа не бе готова да поеме дори най-незначителния риск.
— Добро утро, господин Тримейн — успя да го поздрави тя със стегнат и малко груб глас, който с нищо не приличаше на нейния. Ръката й потрепери, докато стискаше бравата. Беше обзета от гняв и трябваше да впрегне цялото си самообладание, за да не се поддаде на импулса да издере лицето му.
— Добро утро, Лиа — отвърна тихо Корт. Говореше толкова спокойно, че й се прииска да забие нокти в дланите си. — Виждам, че не си се сдържала и си се обадила ни брат си, за да му съобщиш добрата новина — добави той сухо. Наблюдаваше я строго и мрачно, и погледът му издаваше, че бе наясно какви мисли й се въртят в главата.
Тя вирна брадичка презрително и огледа студено тъмните панталони, тесния ханш и червеникавокафявия пуловер, облечен върху кремава риза с разкопчана яка. Беше толкова спокоен, толкова хладнокръвен, както подобаваше на победител в неравностойната им битка.
