да наеме.
— Ти го познаваш! — зяпна го Лиа, напълно слисана от чутото. — Ти познаваш въпросния К. Тримейн? Как е възможно? Къде си се запознал с него?
— В Силиконовата долина — обясни той, използвайки разговорното име за района около Сан Хосе в Калифорния, където бе съсредоточена новата високотехнологична електронна индустрия. Наричаха мястото така заради полупроводниковите материали, които помагаха в революционните открития в електрониката.
— Искаш да кажеш, че известно време си работил там, така ли? — попита объркана тя. — Не знаех, че си инженер. Мислех, че се занимаваш с финанси…
— Работил съм в няколко фирми за електроника, помагал съм им да си осигурят капитали. Необходими са добри пари, за да се направи първокласно проучване и аз им помагах — обясни Корт, сякаш това бе най- обикновеното нещо на този свят.
Лиа знаеше, че тук се крие още нещо, ала в момента мислите й бягаха в друга посока.
— Значи си се срещал с Тримейн. Какво можеш да ми кажеш за него?
Той се усмихна.
— Първо, не е използвач и натрапник, както си решила.
— Не може да не е! — нацупи се тя. — Само един използвач и натрапник би се опитал да върже брат ми с договор като този, който ти дадох да прочетеш.
— Това е човек, който може да загуби не по-малко от брат ти и иска да защити и себе си, и клиента — обясни троснато Корт.
— Всичко е в полза на Тримейн! — избухна недоволно Лиа. — Така, както е написан този договор, той има не само заплата, но и дял от печалбата. Ако компанията на брат ми има успех, Тримейн ще изкара една хубава тлъста сума, много по-висока, отколкото са обичайните хонорари на консултантите.
— Ако обаче фирмата за охранителни системи „Брандън“ потъне, Тримейн ще загуби едно малко състояние.
— Какво ще кажеш за онази точка, според която участва пълноправно във вземането на решения? — настоя раздразнена тя. — По този начин той се настанява едва ли като президент на фирмата!
— От всичко, което знам за него, Тримейн не взема решения на базата на постигнат консенсус — призна Корт тихо. — Той не би се забъркал в подобна ситуация, освен ако не е в състояние да направи каквото е необходимо. И да се допитва до общото събрание.
— Основната причина, поради която Кийт настоява да наеме този човек като главен консултант, е, че се надява се учи от него! Ако Тримейн не желае да обсъжда решенията си, тогава за Кийт няма никаква полза!
— След като Тримейн се е съгласил да напътства брат ти през следващите две години, докато Кийт натрупа достатъчно опит, за да поеме самостоятелно управлението на фирмата, можеш да си сигурна, че ще постъпи точно както е казал. От всичко, което съм видял досега, той е човек на думата. Просто иска да е ясно още от самото начало, че докато договорът е в сила, той е водещата фигура. Ако питаш мен, брат ти е проявил здрав разум. Сигурно с доста страшно на двайсет и пет да наследиш такъв голям бизнес. Нали каза, че е две години по-млад от теб?
Лиа кимна мрачно.
— Знам, че няма опит в управлението на фирма. Всички предполагахме, че татко ще се занимава още години наред… — Тя бързо се отърси от мислите за неочакваната смърт на родителите им, загинали миналата година по време на самолетна катастрофа в Европа. И двамата с Кийт загърбиха мъката. Налагаше се веднага да се заемат с най-важните неща.
— От всичко, което ми каза, брат ти никога не е имал намерение да поема управлението — отбеляза тихо Корт, без да изпуска младата жена от поглед.
— Така е. Беше огромна изненада, когато прецени, че е най-добре да се заеме с фирмата, вместо да я продаде — призна Лиа. — Напоследък ми изглежда съвсем нов човек, сякаш е преоткрил себе си. — Тя поклати глава и се замисли как брат й се луташе, откакто завърши колеж — Затова не ми е приятно да отхвърля идеята му да чиракува на Тримейн, но…
— Но се страхуваш, че ще подпише договор, който ще го разори, така ли? — попита изпълненият с разбиране Корт.
— Ти го прочете. Договорът с прекалено обвързващ, не можеш да го отречеш — отвърна бързо Лиа и разсеяно прокара пръст по ръба на чашата, докато наблюдаваше как светлината си играе с течността вътре.
— Да, ала интересите на брат ти са напълно защитени, Лиа. Не забравяй, че ти притежаваш половината фирма. Половината дялове са в твоя власт. Ако Тримейн се окаже опасен, няма да го наемете. Просто ще ти се наложи да убедиш Кийт, че е направил грешка. Договорът ще бъде в сила, докато собствениците са доволни. Кийт просто иска шанс да постъпи както прецени. Сигурна ли си, че не си влязла в ролята на прекалено загрижена по-голяма сестра?
Лиа вдигна очи и метално зелените й очи се присвиха, когато чу обвинението.
— Не съм — сопна се тя. — Това е мое задължение като съсобственик. На договора с Тримейн е необходим и моят подпис. Баща ми остави фирмата „Брандън“ и на двамата.
— Като се е подразбирало, че в повечето случаи ти ще бъдеш партньорът без глас — напомни й той тихо, но категорично.
Лиа се сви.
— Май съм ти разказала за договора повече, отколкото трябва, преди да ти поискам съвет — измърмори тя, подразнена от себе си.
Само че с Корт се говореше толкова лесно. Снощи се изуми от спокойната приятна атмосфера, която той създаде още от самото начало. Нещата следваха едно след друго и преди да се усети, вече му обясняваше, че бе избрала това усамотено място, за да мисли една седмица. Бе обещала на Кийт, когато се върне в Санта Роза, градът в северна Калифорния, където бе домът й и имаше книжарница, да му съобщи решението си дали да наемат Тримейн.
Корт се усмихна.
— Май решението ти не трябва да е дали да подпишеш договора, или не, а дали да позволиш на брат си да поеме фирмата.
Лиа стисна зъби и се насили да обмисли думите му.
— Никога не съм била от онези по-големи сестри, които обичат да командват.
— Приличаш ми на жена, която има склонност да командва — засмя се той.
— Само че съм прекалено умна и не бих допуснала подобна грешка с брат си. Не искам да ме намрази!
— А с любимия? Би ли допуснала грешката да командваш мъжа, с когото имаш връзка? — опита се да я предизвика Корт и се облегна напред. Златните му очи проблеснаха игриво.
Тя се усмихна надменно, усетила как във вените й се разлива топлина.
— Това е различно — вметна високомерно. — Всички знаят, че един мъж е най-щастлив, когато има кой да го води.
— Странно, а пък аз съм чувал, че жените са доволни, когато някой ги води! — измърка на свой ред той.
— Това е някакъв мит — забеляза небрежно Лиа. — Това впечатление е било създадено от филмите на Рудолф Валентино, превъплъщаващ се в шейхове, които отвличат жените си в пустинята.
— Да не говорим за другите филми, в които главните герои са силни мъже като Гейбъл и Богарт и…
— Следователно Холивуд е тръгнал по пътя на заблудата — довърши тя и сви пренебрежително едното си рамо. — Повечето филми са правени от мъже и затова няма нищо чудно, че са наблегнали на мъжките фантазии.
— Тази теория съвсем не обяснява защо има толкова много жени сред публиката — ухили се Корт.
— Кой може да гадае каква е реакцията на публиката?
— Кой може да гадае каква е реакцията на жените? — предизвика я отново той.
— Аз държа на теорията си — заяви Лиа и премести брадичка от дланта, за да се отпусне назад на стола. — И не съм от по-големите сестри, които се опитват да командват!