Сега нямаше време да размишлява за кратката му прегръдка. Щом свещеникът приключи. Кийт и Синтия застанаха до новото семейство.
— Не мога да отрека, Лиа — ухили се Кийт и я прегърна. — Избра невероятен начин да сме сигурни, че Корт няма повече да работи за конкуренцията. Каквото и да прави, след като договорът му изтече, ще трябва да бъде верен на семейството си.
— Да не би да мислиш, че сестра ти има заслуга за тази сватба — оплака се добродушно Корт. — Съсипах се, докато я довела до олтара!
— Горкичкият, сигурно е изтощен — пошегува се Лиа, усетила топлината, разляла се по лицето й.
— Така е. Следващите дни възнамерявам да ги прекарам в леглото, за да се възстановя.
— Корт! — Топлината в бузите й се покачи с няколко градуса.
— Тогава ме измъкни от това място, преди да кажа още нещо, което не трябва — помоли я любезно той. Поведе я по стълбите, а Синтия, Кийт и свещеникът поеха след тях.
— Ще се върна в началото на следващата седмина.
— Къде отивате? — попита Синтия, когато Корт настани булката в колата и провери дали багажът бе взет.
— Ще пообиколим крайбрежието, а след това ще останем някой и друг ден в един хотел в Орегон — обяви весело Корт. — Вие двамата нали ще се оправите, докато ни няма?
— За всеки ден, който използваш за меден месец, ще ти добавя по един допълнителен след изтичането на договора — предупреди го Кийт.
— Що се отнася до мен, можеше да останеш колкото дълго пожелаеш. Както вървят нещата, ще си платя студентския заем за нула време.
— На това му се казват продажни души! — засмя се Лиа и помаха на брат си и приятелката си.
— Просто старомодни бизнесмени — обърна се към нея Корт и потегли.
— Корт?
— Ммм?
— Наистина ли ще се върнем в Орегон?
— Да.
Тя не откъсваше очи от профила му.
— Нямам нищо против. Знаеш, че обичам крайбрежието там. Защо избра точно това място?
— Ти не се ли сещаш? — попита тихо той и я стрелна с поглед.
Лиа се поколеба.
— За да започнем отново ли? Да се върнем в началото ли?
— Не точно. Нямам толкова търпение.
Пътуваха спокойно и приятно почти през целия път, въпреки че на няколко пъти валя силно. Корт се справи уверено с лошото време, а когато пристигнаха в самотния хотел, слънцето залязваше.
— Ако побързаме, можем да сме на плажа, за да видим залеза — настоя той, когато се настаниха в стаята.
Десет минути по-късно двамата се бяха преоблекли в джинси и топли якета, за да излязат. Тя бе притеснена, сякаш след сватбената церемония нервността й отново се бе върнала. Реши да не се поддава и сплете пръсти с Корт, когато той я поведе към каменистия бряг.
Вървяха смълчани, оставиха си време да се приспособят един към друг. Зимното слънце потъваше бързо и скоро въздухът стана студен.
Въпреки това продължиха да вървят и Лиа усети, че студът и вятърът я успокояват. Бе хубаво да се върне тук заедно с Корт.
След това, тъкмо когато се бе успокоила и си бе позволила да се наслади на момента, той заговори и в гласа му се прокрадна сянка, също като сенките наоколо.
— Какво не е наред, Лиа? — попита я предпазливо.
Тя вдигна глава, учудена, че бе толкова прозорлив.
— Защо да не е наред?
Корт стисна нетърпеливо ръката й.
— Знам, че нещо те измъчва. Не отричай. И преди ти казах, че двамата с теб много си приличаме. Това означава, че няма смисъл да се опитваш да криеш от мен. Хайде, кажи ми. — Той спря, обърна се към нея и по лицето му се изписа тревога. — Какво има, Лиа? Да не би да съжаляваш за онова, което поиска? Да не би вече да съжаляваш за брака ни?
Тя се изправи и се насили да му каже истината. Беше прав. Трябваше да си казват истината отсега нататък.
— Не — прошепна честно. — Не съжалявам, че се оженихме. Само че си мисля, че не поисках онова, което трябваше…
— А кое трябваше?
Лиа кимна тъжно. Нежно и предпазливо, очите й пълни с любов, тя докосна бузата му.
— Трябваше да поискам нещо много по-важно. Някой ден… Някой ден ще го поискам.
Пръстите му се впиха в раменете й.
— Кое е по-важното? — попита остро Корт. — Какво е трябвало да поискаш?
— Любовта ти — отвърна простичко Лиа — Някой ден, когато си готов, ще поискам любовта ти, ще можеш ли да ми я дадеш, Корт?
— Любовта ми! — Думите му прозвучаха като експлозия. Очите му заблестяла в сумрака. — Любовта ми! Лиа, смахната малка глупачке! Че аз те обичам още от онзи първи уикенд! Не може да не си разбрала! Защо иначе ще ти подаря обеците?
— О, Корт — въздъхна тя и сърцето й запя. — А ти защо мислиш, че ги сложих? И аз те обичам. Мисля, че и аз те обичам още от самото начало. — Сребристозелените й очи блестяха, когато срещнаха неговите. Не се приближи повече и се учуди, че той стои настрани и не откъсва поглед от нея.
— Ти ме обичаш? — изръмжа Корт.
— Да, Корт.
— И си решила, че аз не те обичам ли? — продължи да пита той, сякаш не можеше да повярва на глупостта й.
— Никога не ми го каза — изтъкна Лиа с усмивка. — Единственото, което знаех със сигурност, бе, че ме желаеш.
— И затова реши да рискуваш с брак?
— И с всичко, което поискаш от мен — призна тя.
Корт я привлече и я притисна до себе си.
— Лиа, Лиа, не мога да повярвам. Аз бях готов да чакам любовта ти. Бях доволен, че най-сетне ми имаш доверие и също ме желаеш. Знаех, че рано или късно между нас ще се случи нещо специално, нещо безценно. Мислех, че най-сетне ще отвърнеш на любовта ми… — Той се поколеба и тя го чу да възкликва: — По дяволите!
— Корт! — възмути се Лиа. — Какво има?
— Мисля си за всичкото време, което пропиляхме!
Тя се засмя.
— Дори не бях забелязала. Не беше много отдавна, когато стояхме на същото това място. Не сме загубили чак толкова много време!
— Напротив — отвърна той. — Загубихме. Можехме да се оженим още първата седмица.
— О, Корт — прошепна Лиа. — Съжалявам за всички грешки. Известно време просто не можех да мисля трезво. Толкова много се страхувах…
— Бояла си се, че не си нищо повече от едно завоевание за мен? Никога не е било така, Лиа, любов моя. Никога! Мога да постигна своето и без да прелъстявам сестрата на собственика на фирмата, където работя. — Той й се стори възмутен.
— Добре, Корт — примири се тя.
— Влюбих се в теб, когато видях усмивката ти на онази картина в офиса на Кийт — продължи искрено той. — Знаех със сигурност, че щом те открия в хотела, ще разбера, че си единствената жена в света, която бих завел на разходка на плажа. Обичам те, любима Лиа. Обичам и острото ти езиче, и невероятния ти
