отклик в леглото, ще те обичам цял живот. Толкова си приличаме двамата с теб.
— Точно това беше проблемът.
— Нали и аз това ти казвах — засмя се Корт. — Знаех, че трябва да се справя с гнева ти. Ако бях на твое място, щях да постъпя по същия начин. Мислех, че съм разрешил проблема онази вечер, когато си отмъсти на Алекс Харлоу. И щеше да е така, ако не се бе появил брат ти.
— Бях ядосана заради слабостта си, защото ти почти успя да ме накараш да започнем отново. Аз наистина исках да започнем отново, Корт. Исках го от цялото си сърце. Ако брат ми не се беше появил, нямаше да мога да ти устоя! Бях ядосана на себе си, скъпи. Най-сетне го разбрах. Аз не исках да приключа битката толкова бързо.
— Грешиш! Мен също ме болеше — изпъшка той и я притисна до себе си. — Още от самото начало бях сигурен, че няма да има проблем да те имам в леглото си след преживяното тук, в Орегон. Знаех, че ще се ядосаш, когато откриеш, че съм те подвел, ала реших, че след като те любя, всичко ще си дойде на мястото. Бях истински глупак. Затова и всичко се обърка!
— Горкият Корт — пошегува се тя с много обич. — Опитваше се да преодолееш всичко, а ставаше все по-трудно.
— Радвам се, че разбираш колко трудно ми е било! — пошегува се на свой ред той.
— Разбирам. На теб ти се отрази добре. Нещо ми подсказва, че си получавал всичко, което си искал!
— Не — отрече Корт. — Досега не съм получил нито едно от нещата, които мъжете искат.
— По-точно?
— Жена, която може да бъде купена. Жена, която те обича, въпреки че не успяваш да се държиш с нея както трябва. Жена, която те обича достатъчно, за да се омъжи за теб, макар да не е сигурна, че ти я обичаш.
— Ти не беше сигурен, че те обичам — отбеляза тихо Лиа. — Въпреки това бе готов да се ожениш за мен, нали?
Той въздъхна доволно.
— Както вече ти казах, двамата с теб много си приличаме.
— Не съм сигурна — отвърна тя през смях. — Ти съвсем не се държеше така, както очаквах през последната седмица. Не знам защо, но те възприемах като мъж, който щеше да постигне своето, независимо дали разчита на годежен пръстен или не.
Усмивката му блесна в тъмното.
— Онази вечер, когато се върнах от Сан Хосе и ти беше с обеците, нищо не можеше да ме отблъсне от леглото ти. След това си казах, че съм те измъчвал достатъчно. Беше дошъл моментът да те ухажвам истински.
Лиа долови гордостта в гласа му и се засмя.
— Цяла една седмица — прошепна тя с престорено възхищение.
— Престани да ми се подиграваш! Никога няма да разбереш колко много ми струваше да постъпя както трябва!
— Знам, Корт — отвърна мило Лиа.
— Всичко това е вече в миналото — продължи доволно Корт. — Сега можем да се отдадем на ежедневието на най-обикновена семейна двойка.
— Казваш го така, сякаш е някакво постижение.
— Така е. Достатъчно се лутах от деня, в който те зърнах и научих името ти.
— Боже, какви усилия си полагал! И на мен не ми беше лесно!
— И двамата ще се насладим на тишината и спокойствието. — Ръцете му се плъзнаха по якето й и стигнаха чак до бедрата, за да я притиснат към неговите. — Ела с мен, любима съпруго, нека да вечеряме и да се порадваме на тишината и спокойствието.
Прегърна я през раменете, притисна я отново до себе си и двамата поеха към примамливите светлини на хотела.
— Корт?
— Кажи, любима.
— Ти наистина ли ме обичал!?
— С цялото си сърце. А ти истински ли ме обичаш?
— С цялото си сърце. — Тя използва същите думи. Вечеряха на светлината на свещи и музика, искрящо сребро и ленени покривки, ала Лиа така и не можеше да си спомня какво бяха вечеряли. Спомняше си само удоволствието да може да наблюдава златните очи на мъжа, когото обичаше.
— Следващата стъпка ще бъде съобразена с традицията — отбеляза той с дрезгав глас, когато станаха от масата. — Ще те отведа в остъклената стая с изглед към океана и да те оставя да ме прелъстиш. Само че има един проблем.
— Какъв проблем? — Тя му се усмихна приканващо. — Да не би да си мислиш, че няма да се справя?
— Боя се, че този път няма да успеем да се качим горе. Ти си завладяла и мислите, и тялото ми, скъпа съпруго.
— Едва ли е много по-различно от ефекта, който ти имаш върху мен — каза му тихо Лиа, когато Корт пое ръката й и я поведе към стълбите пред вратата на стаята им тя се усмихна.
— Какво има? — попита той и отвори вратата.
— Този път пропусна да ме пренесеш на ръце по стълбите. Трябва да си благодарен! От друга страна, така щеше да се поупражниш…
Корт я привлече в прегръдката си и очите му заискриха в топло златисто.
— Готов съм и планина да изкача с теб на ръце, ако трябва!
— Няма по-голяма любов…
— Радвам се, че ме оценяваш. Едно време се съмнявах, че вярваш в добрите ми намерения!
— Ти да не би да си се съмнявал? — пошегува се Лиа.
— Известно време ме караше да се страхувам! Лиа, обожавам те! — Устните му покриха нейните с нежна страст. — Имах чувството, че ще полудея. — Ръцете му нежно я милваха.
— Една жена трябва да бъде сигурна — прошепна прелъстително тя и откри, че бе гола в прегръдките му. Думите й бяха напомняне за едно от първите им решения.
— Аз бях сигурен още от самото начало. Защо ти беше необходимо толкова много време? — Той се усмихна, пое я на ръце и я положи нежно в леглото. След това се отпусна до нея и всичките й сетива усетиха нашествието му.
— О, Корт — простена Лиа и се отпусна в ръцете му с желание, което му достави огромно удоволствие. — Люби ме, моля те, люби ме…
Пръстите му проследиха гръбнака й с нежно движение, което я накара да се извие като котка. Измести крака, усетила глезена си притиснат под неговия, за да я задържи. Беше неподвижна, но почувства истинско удоволствие.
Усети го как я притисна, усети мъжката гръд до себе си и струящата и от двамата страст. Обзета бе от радост, че я прелъстява собственият й съпруг и с удоволствие се поддаде на желанието да го прелъсти и тя.
Когато ръцете му погалиха вътрешната страна на бедрото й, Лиа потрепери и Корт я привлече върху гърдите си, а тъмната й коса се разстла по кожата му. Притисна лицето му с длани и обсипа с бързи целувки кестенявата му коса, очите и връхчетата на ушите му.
— Ти си такава изкусителка — изръмжа той и пръстите му спряха на талията й, а сетне откриха ребрата.
— Ти пръв започна да ме изкушаваш — отвърна тя и спусна устни по гърлото му.
— Винаги спориш — изпъшка Корт, — дори когато сме в леглото. — Лиа усети смеха и желанието му и знаеше, че винаги щеше да бъде така между тях, една истинска невероятна любов, която нямаше никога да изгубят. — Понякога човек трябва да полага усилия — продължи той прелъстително, обзорна я по гръб и я притисна я под себе си. — Много те желая, сладка Лиа.
Желанието му не бе по-слабо от нейното, помисли си замечтано и веднага бе готова да му го каже,
