— Да, Ваша милост — Шръгс излезе от храстите. Очите му се смееха. — Мога ли да помогна с нещо, Ваша милост?
— Мисля, че направи доста — процеди през зъби Хари. Предполагаше, че Аугуста ще го чуе от прозореца, и снижи гласа си: — Ти винаги ли придружаваш дамата в авантюри като тази? Ще ти дам да разбереш! Ясно ли ти е?
— Да, господине. Разбрах ви много добре — Шръгс наведе глава, поклони се и закуцука обратно.
— Ще чакам тук на студа госпожица Болингър. Няма значение дали е студено или не и дали това ще се отрази на ревматизма ми. Не се притеснявайте за ставите ми, господине.
— Изобщо не искам да се занимавам с твоите кости. Един ден ще ти ги измъкна една по една, да знаеш! Връщай се при Сали. Аз ще се погрижа за госпожица Болингър.
— Сали иска да я изпратя до къщи с кола — тихо каза Питър вече със собствения си глас. — Не се притеснявай, Хари. Никой освен лейди Арбътнот и мен не знае какво става тук. Ще чакам Аугуста в градината на Сали. Ще бъде на сигурно място.
— Е, успокои ме, Шелдрейк!
— Идеята не е моя, а на госпожица Болингър — Питър се усмихна през изкуствените си мустаци.
— Вярвам, че е така. За нещастие.
— Не успяхме да я спрем. Тя помоли Сали да я преведе през градината, а Сали пък помоли мен.
— Отивай си, Шелдрейк. Престани с твоите обяснения.
Питър отново се усмихна и се скри в тъмнината. Хари се върна до отворения прозорец и видя Аугуста да наднича в тъмното.
— Къде отиде Шръгс? — попита тя.
— Върна се обратно — отговори Хари, прекрачи рамката, влезе и затвори прозореца.
— Беше много любезно от Ваша страна да го изпратите обратно, господине — усмихна се Аугуста. — Много е студено и не бих искала да стои навън на влагата. Той страда от ревматизъм.
— Няма да е единственото, от което ще страда, ако това се случи отново! — промърмори Хари, докато палеше лампата.
— Моля ви, не трябва да обвинявате Шръгс за появяването ми тази нощ тук. Идеята беше моя.
— Разбирам. Разрешете ми да ви кажа, че това е напълно безразсъдна постъпка. Съвсем идиотска и необмислена идея. Но щом сте тук, моля да ми обясните защо беше необходимо да рискувате репутацията си, като идвате при мен през нощта.
— Това е трудно обяснимо, господине.
— Несъмнено.
Тя се обърна към камината и разтвори пелерината си. Отразена от големия червен рубин, светлината на огъня запламтя върху гърдите й. Хари погледна огромното й деколте. „Господи, толкова е дълбоко, че още малко и ще се покажат зърната й“ — помисли си той. Представи си твърдите, узрели розови пъпки, поднесени към устните му. Усети възбудата в тялото си. Опита се да се пребори с това състояние и да се контролира.
— Надявам се, че ще ми дадете някакво обяснение. Става много късно.
Той се облегна на писалището с ръце, кръстосани на гърдите. Единственото нещо, което искаше да направи, бе да сложи Аугуста на килима и да я обладае. Въздъхна дълбоко. Тя го беше омагьосала.
— Дойдох при вас тази вечер, за да ви предупредя за една неприятност.
— Мога ли да попитам каква, госпожице Болингър?
— Станала е грешка, господине. Вчера вие сте посетили моя чичо.
— Да, посетих го — каза той и си помисли: „Тя сигурно е дошла да отхвърли предложението ми.“
— Чичо Томас не ви е разбрал, сър. Помислил е, че вие искате моята ръка, а не ръката на Клаудия. Зная, че той би искал това. Тревожеше се, че ще остана стара мома, и смята за свое задължение моето задомяване. За съжаление той вече е поместил съобщението във вестниците. И трябва да ви кажа, че вестта за нашия годеж ще се разгласи утре сутринта.
Хари отмести поглед от деколтето й, украсено със сатенени рози, и сведе очи надолу към обувките си. Сдържаше вълнението си.
— Разбрах.
— Моля, повярвайте ми, господине, това е било едно чисто недоразумение. Разпитах го внимателно и той е убеден, че вие сте предложили на мен. Той например си спомня имената на всички известни гърци и римляни, но нашите с Клаудия бърка. Разбирате ме, нали?
— Хм…
— Мисля, че ще ме разберете. Естествено, ще имате проблеми. Но нищо не е загубено. Ще ни бъде трудно и на двамата утре, когато новината е вече разгласена. Не се притеснявайте, аз имам план за действие.
— Бог да ми е на помощ! — измърмори Хари.
— Не чух какво казахте?
— Не, нищо, госпожице. Споменахте за някакъв план?
— Точно така. Чуйте ме сега. Зная, че не разбирате много от тези неща, защото сте учен, но ви моля да ми обърнете внимание.
— Абсолютно съм сигурен, че вие имате повече опит от мен в тези неща.
— Разбира се, нямам опит точно в тези неща, но искам да ви помоля да действаме заедно. Трябва да бъдем твърди и да се правим, че нищо необикновено не е станало. Разбирате ме, нали?
— Надявам се. Защо накратко не ме запознаете с плана си?
— Много добре. Това, което не трябва да правите, е да си оттегляте предложението.
— Това е истина. Нямам намерение да го правя.
— Да, вие съвсем сте се оплел. Какво да направя аз?
— Госпожице Болингър…
— О, зная, че ще има клюки, че ще ме наричат с какви ли не имена, но аз ще откажа годежа, ще напусна града, ще ви изоставя и вие ще можете спокойно да се ожените за братовчедка ми — Аугуста чакаше реакцията му.
— И така, това ли е целият ви план, госпожице?
— Боя се, че да — каза тя тревожно. — Струва ми се осъществим, нали? Може да помислите и да го направите по-добър, но съм убедена, че колкото един план е по-прост, толкова е по-лесен за изпълнение.
— Може би сте по-добра от мен в тази област… Много ви се иска да не се омъжвате, а?
— Това не е така, сър. Работата е там, че вие не — сте имали предвид да се ожените за мен, поискали сте ръката на Клаудия. И никой не може да ви вини, разбирам ви напълно. Но мисля, че това няма да бъде добър брак, защото и двамата безкрайно много си приличате. Разбирате какво искам да кажа, нали?
Хари вдигна ръка да я спре.
— Искам да кажа нещо, преди да отидем по-нататък с вашия план.
— Какво е то?
Той се усмихна леко и загадъчно, защото бе любопитен да види реакцията й.
— Чичо ви не е направил никаква грешка. Аз поисках вашата ръка. Поисках вас за съпруга, госпожице Болингър!
— Мен?!
— Да.
— Вие сте ми поискали ръката? — тя го погледна удивено.
Хари не можеше повече да й устои. Той застана между нея и писалището. Спря пред Аугуста и взе ръката й. Поднесе я към устните си и я целуна.
— Поисках вашата ръка, Аугуста.
Пръстите й бяха студени. Тя трепереше. Без да каже дума, Хари бавно я притегли към себе си. Беше изключително нежна. През роклята почувства очертанията на заобления й ханш.
— Господине, нищо не разбирам.
— Всичко е ясно. Сега ще ти обясня.
Хари се наведе и я целуна. За първи път той я прегръщаше. Не броеше нежната й целувка в кабинета
