жизнерадостна млада дама. Ние всички я обичаме и й желаем всичко най-добро.
— Благодаря ви. Ще й предам вашите поздрави и пожелания.
Хари кимна студено и се оттегли. Вътрешно се вълнуваше. Без съмнение жизнерадостното чувство и ентусиазмът на Аугуста й създаваха друг облик пред обществото. Хората я мислеха за безразсъдна. Той трябваше да я обуздае, преди да е направила някоя грешка.
Най-после се добра до нея чак на другия край на залата. Тя разговаряше с Лъвджой и се смееше. Когато усети неговото близко присъствие, спря по средата на изречението и обърна глава, за да срещне погледа на Хари. В очите й се появи хитро пламъче и тя с небрежен жест разтвори ветрилото си.
— Как сте тази вечер, господине? Познавате ли се с лорд Лъвджой?
— Да, срещали сме се — кимна Хари. Не му харесваше хитрата физиономия на Лъвджой. Дори не обърна внимание, че той стоеше твърде близо до годеницата му.
— Да, разбира се. Членове сме на един и същи клуб, нали, Грейстоун? — лордът взе ръката на Аугуста. — Мисля, че трябва да ви поверя в ръцете на вашия годеник — той допря устни до нейните пръсти. — Чак сега разбрах, че съм пропуснал шанса си. И се надявам, че ще ви дожалее, като разберете каква мъка ми причинихте, като се сгодихте за Грейстоун.
— Ще се оправите бързо, господине — Аугуста дръпна ръката си и отпрати Лъвджой с усмивка. Тя се обърна към Хари, докато лордът се изгуби в тълпата. Погледът й бе изпълнен с предизвикателство, лицето й бе зачервено. Графът се учуди, но реши, че знае причината за това. Всеки път, когато срещнеше погледа му, тя очевидно си спомняше последната им среща — как лежаха на килима в библиотеката. Явно госпожица Болингър, макар и потомка на рода Нортъмбърланд, беше ужасно впечатлена от това, което й се бе случило. „Все пак има понятие от благоприличие“ — отбеляза Хари.
— Топло ли ти е, Аугуста?
— Не. Добре съм, господине. Дойдохте да ме поканите на танц или да ми прочетете поредната лекция по морал?
— И едното, и другото — Хари взе ръката й и я отведе в градината.
— О, знаех си — Аугуста си играеше нервно с ветрилото. — Мислих много, господине.
— Аз също — Хари спря до една мраморна пейка. — Седни, мила. Да поговорим.
— О, знаех, че ще бъде така. Знаех си — тя се намръщи и приседна грациозно на пейката. — Господине, от нашия брак нищо няма да излезе.
— Защо мислиш така? — Хари стъпи с единия си крак върху пейката и облегна лакът на коляното си, докато гледаше Аугуста в лицето. — Ти се съпротивляваш на годежа?
— Не съм сигурна. Много пъти премислях и реших, че наистина правите голяма грешка, като ми оказвате честта да се омъжа за вас. По-добре ще е и за двама ни. Аз ще се откажа.
— Не бих желал да го правиш — каза Хари.
— Но, господине, вие имахте достатъчно време да прецените, че от брака ни нищо няма да излезе.
— Сигурен съм, че ще излезе.
Аугуста скочи на крака, чертите на лицето й се изопнаха.
— Какво си мислите, господине, че ще ми натрапвате със сила вашето мнение за женско поведение?
— Не ме карай да говоря, Аугуста! — Хари я хвана за ръката и я постави да седне обратно на пейката. — Винаги съм си представял, че като се наместят оттук-оттам, нещата сами ще тръгнат.
— Какво разбирате под „наместване на нещата“?
— Това, че след брака всеки един ще се промени по малко.
— Ясно. За да бъдем по-точни — как ще желаете да се изменя аз, господине? Каква да бъде промяната?
— Първото нещо, което искам, е да не танцуваш валс с Лъвджой. Нещо не ми харесва у този човек. Забелязах, че тази вечер той ти обръщаше изключително внимание.
— Как смеете, господине! — Аугуста скочи. — Заявявам ви, че няма да допусна нито съпругът ми, нито който и да е друг мъж да ми диктува с кого да танцувам и с кого не. Съжалявам, че трябва да ви го кажа с такъв неподходящ според вас тон.
— Разбирам. Разтревожен съм да го чуя.
— Подигравате ли се с мен, Грейстоун? — тя го погледна гневно.
— Не, мила моя. Седни, ако обичат.
— Нямам намерение да сядам. Веднага ще отида в залата, ще взема братовчедка си и ще се приберем у дома. И когато се прибера, ще кажа на чичо, че се отказвам от годежа.
— Не можеш да направиш това, Аугуста!
— Защо? Обяснете ми.
— Заради дадените ми поводи — Хари взе ръката й и полека, но настоятелно я върна на пейката. — Аз вярвам, че ти си една честна и достойна млада дама, независимо от буйния ти нрав. Не си от онези жени, които при някои обстоятелства дават повод на един мъж, а след това го зарязват.
— Поводи?
Хари си помисли, че е дошло времето за няколко леки заплахи. Аугуста се нуждаеше от такова нещо. Очевидно тя не искаше да се омъжи.
— Мисля, че знаеш за какво става дума и не си забравила напълно какво се случи онази вечер на килима в библиотеката.
— На килима в библиотеката? Боже Господи! — тя седна вцепенена на пейката и втренчено го погледна. — Господине, да не би да мислите, че щом ви позволих няколко целувки, това означава, че трябва да се сгодя за вас?
— Ние стигнахме до нещо повече от целувки.
— Признавам, че нещата отидоха малко по-далеч.
— Малко? Мисля, че ти беше полугола — припомни й Хари с премерена грубост. — И ако часовникът не беше ударил, може би щяхме да стигнем до крайност. Зная, че ти се гордееш с модерните си разбирания, Аугуста, но не бъди толкова жестока.
— Жестока? Няма нищо жестоко в това.
— Не говоря за себе си, говоря за теб самата — Хари вдигна рамене. — Ние сме сгодени. Твоят чичо прие предложението ми и ти ме посети в полунощ същата вечер. Какво трябваше да си помисля аз? Всеки би решил, че ти нарочно си ми дала повод.
— Не е така. Нещата някак се объркват. Не съм ви дала повод, Грейстоун.
— Подценяваш ме, любима — каза той и се усмихна. — Ти ми даде много поводи. Няма да забравя никога прекрасните ти гърди — нежни, твърди и изпъкнали, няма да забравя розовите им пъпки под пръстите си.
— Господине! — Аугуста изкрещя от ужас.
— Мислиш ли, че някога ще забравя формата на бедрата ти? — продължаваше Хари, убеден, че този разговор ще има огромен ефект върху реакциите й. Реши, че е дошло време младата дама да, получи един добър урок. — Бедрата ти, добре очертани, като на гръцка статуя. Няма да забравя, че имах тази привилегия да ги докосвам.
— Но аз не съм ви разрешавала. Вие просто ги пипнахте.
— А нима ти ме спря? Ти ме целуваше горещо и страстно.
— Не, не съм, господине — тя го гледаше с недоумение.
Хари повдигна вежди.
— Ти не изпитваше нищо, когато си ме целувала? Дълбоко съм разочарован. За мен това беше едно страстно преживяване. И няма да го забравя никога.
— Не съм казала такова нещо. Исках да кажа, че не съм изпитвала точно такава гореща страст. Бях изненадана от ситуацията. И се надявам, че няма да обръщате сериозно внимание на тези факти.
— Значи ли това, че ти често имаш подобни срещи и си свикнала? Затова смяташ такива интимни ситуации за несериозни?
— Не искам да кажа това — Аугуста, вече напълно объркана, го гледаше недоумяващо. — Вие смятате, че аз трябва да се сгодя за вас само защото съм ви позволила някои волности върху килима на библиотеката?
