бъда благодарна и за това. Но имам едно условие.
— И какво е то?
— Настоявам за дълъг годеж.
— Колко дълъг? — попита той предпазливо.
— Година.
— Боже Господи, нямам намерение да губя една година, госпожице Болингър. Най-много три месеца за подготовка на сватбата.
— Шест.
— По дяволите! Четири. Това е последната ми дума.
— Много благородно от Ваша страна, господине.
— Да. Наполовина. Хайде, влизай в къщата, госпожице. Докато не съм забравил благородството си и не направя нещо, за което и двамата много ще съжаляваме.
Хари се обърна и се запъти надолу по улицата, като си мислеше, че се спазари за годежа си като търговец. Учуди се, че постъпва с Аугуста така, както Антоний с Клеопатра. Сега Антоний му стана по- симпатичен. Той винаги бе смятал, че великият римлянин е станал жертва на собствената си похот. Но сега разбираше как една жена може да накара мъжа да загуби контрол над себе си.
Няколко часа по-късно Аугуста лежеше в леглото си и гледаше към тавана. Все още усещаше топлината на Хари и вкуса на устните му. Помнеше всяко местенце по тялото си, което той бе докосвал, и бе изпълнена с желание. Той беше запалил огъня на плътта й.
Осъзна, че иска Хари още сега, в тази минута. Да бъдат заедно и той да довърши това, което бе започнал на пода в библиотеката. „Може би това разбират хората под думата «страст»?“ — мислеше Аугуста. Именно тя се възпяваше в стихове и романси. Хари искаше да се ожени. Изведнъж я обзе паника. Да се омъжи за Хари? Това беше невъзможно. Няма да стане никога. Тя реши, че трябва на всяка цена да сложи край на годежа.
Аугуста гледаше отраженията на огъня, които играеха по тавана, и си казваше, че трябва да бъде много внимателна и безкрайно умна.
4.
Хари облегна рамо върху стената на балната зала и отпи замислено глътка шампанско, докато наблюдаваше как годеницата му танцува в ръцете на друг.
Облечена в тънка копринена рокля с коралово-червен цвят, Аугуста се усмихваше на своя висок и красив червенокос партньор и танцуваше валс. Не можеше да се отрече, че двамата правеха впечатление в пълната с гости зала.
— Какво знаеш за Лъвджой? — обърна се Хари към Питър, който стоеше до него с отегчена физиономия.
— По-добре попитай някоя от дамите — погледът на Питър шареше из залата. — Зная, че си е извоювал име сред нежния пол.
— Очевидно. Той танцува с най-изисканите дами тази вечер. И досега нито една от тях не му е отказала.
— Зная. Даже и Ангела — изкриви устни Питър. Погледът му се насочи към скромната русокоса красавица, която танцуваше с един възрастен барон.
— Нямам нищо против да танцува с Клаудия Болингър, но ще го накарам да престане да танцува с Аугуста.
— Ти смяташ това за подвиг? — Питър подигравателно вдигна вежди. — Аугуста Болингър е достатъчно умна и това, мисля, ти е известно.
— Тя е сгодена за мен. Време е да се научи да се държи прилично.
— Избра си жена и веднага искаш да я направиш такава, каквато мислиш, че трябва да бъде твоята съпруга, нали? Това е интересно. Имай предвид, че Аугуста Болингър е потомка на доста своенравен и необуздан клон от рода Болингър. Доколкото знам, за тях думата „благоприличие“ е непозната. Родителите й навремето са скандализирали обществото, като избягали и се оженили. Сали ми го каза.
— Това е стара история и сега не засяга никого.
— Добре. Ето ти тогава по-пикантни и по-пресни новини — братът на Аугуста е бил убит по тайнствен начин преди две години.
— Бил е застрелян от разбойник край Лондон, на път за къщи.
— Там е работата, че нещата около убийството са прикрити и според Сали се говори, че младежът е бил замесен в някакви тайни афери.
— Това са само клюки и слухове. Всеки знае, че Ричард Болингър е бил луда глава като баща си.
— А като говорим за бащата — той има славата на мъж, който обичал да се дуелира заради склонността на жена си да прави лошо впечатление. Не се ли страхуваш, че този проблем ще продължава при следващите поколения? Казват, че Аугуста приличала твърде много на майка си.
Хари усети, че Питър се заяжда с него.
— Болингър е бил безразсъден идиот. Сър Томас ми е разказвал, че той влудявал жена си. Смятам, че аз няма да допусна Аугуста да се дразни от поведението ми. Само един глупак може да се дуелира заради жена.
— Жалко. Зная, че се дуелираш много добре. Навремето имах чувството, че във вените ти тече студена вода. Толкова беше хладнокръвен. Но всички знаят, че хладнокръвните мъже се предпочитат пред буйните глави. Особено когато става дума за дуели.
— Нямам намерение да прилагам лично теорията ти — Хари се намръщи, гледайки как Аугуста се върти в танц с Лъвджой. — Ще ме извиниш, но мисля, че трябва да поканя годеницата си на танц.
— Направи го. Можеш да я позабавляваш с някоя и друга лекция по благоприличие. Между другото смятам да проваля вечерта на Ангела. Може би, като я поканя на танц. Тя просто ме пренебрегва — от пет танца един е мой.
— Опитай се да поговориш за книгата, която тя пише — каза Хари разсеяно, докато поставяше чашата шампанско върху един от подносите.
— Каква книга?
— Мисля, че сър Томас спомена заглавието й — „Наръчник с практични съвети към младата дама“.
— Боже мой! Да не би всяка жена в Лондон да пише книги? — погледна го учудено Питър.
— Така изглежда. Усмихни се. И може би тази вечер ще научиш нещо практично и приложимо.
Хари си проправи път сред навалицата, като кимаше на поздравите по случай годежа си.
През последните няколко дни Хари беше уведомен, че след обявлението във вестниците обществото е много заинтригувано от това предложение за брак.
Лейди Уилоуби, едра жена в розова рокля, потупа с ветрилото си Хари по рамото.
— Значи сте записали Аугуста Болингър на първо място в списъка си? Никога не съм допускала, че вие двамата можете да се ожените. Винаги сте били много потаен, графе.
— Струва ми се, че искате да ме поздравите за годежа ми — каза хладно Грейстоун.
— Разбира се, господине. Цялото отбрано общество е щастливо да ви поздрави за това. И се надява, че вашият годеж ще поразвлече малко или много хората този сезон. Разбирате ме, нали?
— Не, мадам. Не ви разбирам.
— Хайде, графе! Годежът ви е много любопитно явление. Вие и Аугуста Болингър просто не си подхождате. Не зная как ще я заведете в църквата, без да е имало преди това два или три дуела заради нея. Или се очаква нейният чичо да я прати нейде в чужбина? Тя е от Нортъмбърланд-Болингър. Какъв ужасен късмет!
— Моята годеница е дама — каза тихо Хари и задържа студения си поглед върху нея. Лицето му бе безизразно. — И се надявам, че когато хората говорят за нея, те ще помнят това. Ще го запомните ли и вие, мадам?
Лейди Уилоуби премигна и се изчерви.
— Разбира се, господине. Не исках да ви обидя, просто се пошегувах. Нашата Аугуста е една
