на Енфилд. Сега я целуна истински. Нощи наред в леглото си мечтаеше за тази целувка. Искаше му се да я обладае, а се стремеше да я запази чиста. Бореше се със себе си и от тази борба главата му се замайваше. Той постави ръката й на рамото си, пръстите й се впиха в плътта му. Целуна я още по-страстно. Ароматът на устните й беше неповторим — сладко ухаещ. Възбуждащ, чисто женски. Езикът му срещна нейния. Ръцете му я стискаха здраво през кръста. Той чувстваше как сатенените рози се притискат към него. Усети през ризата си малките твърди зърна на гърдите й. Аугуста тихо изстена и обви ръце около шията му. Пелерината й се смъкна малко и откри деколтето й. Хари се опи от възбуждащото ухание на тялото и парфюма й. Всичко в него се изопна. Той плъзна надолу един от ръкавите й и разголи лявата й гръд. Беше малка, но добре оформена. Той я стисна в ръка и започна да гали розовото зърно.
— О, Господи, Хари! Пардон, господине.
— Наричай ме Хари! — той отново я погали на същото място и тялото й се изви, изпълнено с желание.
Отражението на огъня играеше върху лицето и огърлицата й и Хари забеляза възбудата в погледа й.
— Ти си моята Клеопатра — прошепна той. Аугуста се вцепени. Искаше й се да избяга, но той отново я погали нежно и възбуждащо, докато целуваше шията й.
— Хари! — простена Аугуста, потрепери и се отпусна в прегръдките му. Ръцете й го обвиха и тя започна да го целува по шията.
Този изблик на страст възбуди в него всички мъжки инстинкти. Нейното желание го накара да забрави обещанията, които беше дал пред себе си. Стискайки гърдата й в ръката си, той повали Августа на килима. Тя се подчини. Гледаше го с премрежен поглед. Очите й бяха пълни с копнеж и очакване, но и с някакъв страх за това какво ще се случи по-нататък.
Хари изстена, докато лягаше до нея и развързваше корсажа й.
— Не, господине — прошепна Аугуста.
— Хари — поправи я той, като целуваше гърдите й. Бавно повдигна роклята и откри коленете й.
— Моля те, Хари, трябва да ти кажа нещо важно. Не искам да се почувстваш измамен, когато се ожениш за мен.
— Какво искаш да кажеш? Да не би да си била с друг преди мен?
Тя премигна и страните й се покриха е лека руменина.
— О, не, господине, не става дума за това.
— Отлично — Хари се усмихна и си отдъхна. Разбира се, че не е била с никого преди. Той го чувстваше инстинктивно. Нямаше никой преди него. Аугуста му принадлежеше изцяло.
— Работата е там, че аз ще бъда лоша съпруга. Опитвах се да ти обясня това още онази вечер в библиотеката на Енфилд по повод на друг разговор. Помни, че съм от Нортъмбърланд-Болингър. За разлика от моята братовчедка, у мен няма нищо ангелско. Ти напълно ли си сигурен, че искаш да се ожениш за мен?
Хари вдигна още по-нагоре роклята й. Пръстите му се плъзнаха по вътрешната страна на бедрата й.
— Мисля, че ще те направя такава съпруга, каквато искам.
— Не съм съвсем сигурна, сър. Не е лесно да промените темперамента ми.
— Аз не искам да правя това.
— Не искате? Вие ме харесвате такава, каквато съм?
— Да, много. Мисля, че от теб ще излезе чудесна графиня.
— Разбирам — тя прехапа устни и събра краката си. — Хари, обичаш ли ме?
Той въздъхна и задържа ръка между бедрата й.
— Аугуста, ти като всяка млада дама вярваш, че любовта е нещо тайнствено и омайно, а не рационално явление, което може да се обясни. Но аз имам свое собствено мнение по този въпрос.
— Разбира се. Мисля, че вие изобщо не вярвате в любовта. Вие сте учен, поклонник на Платон и Аристотел. Но трябва да ви предупредя, господине, че рационалността и логиката понякога увреждат мозъка.
— Ще го запомня — той целуна гърдите й. Никога през живота си не беше желал жена така, както нея през тази нощ. Беше нетърпелив, цялото му тяло пулсираше от страст и желание. Хари усещаше възбудата на Аугуста. Тя също го желаеше. Той внимателно разтвори краката й и плъзна ръката си по-навътре.
— Хари! — Аугуста изохка и се притисна към него.
— Харесва ли ти това? — той обсипваше гърдите й с целувки, докато прокарваше пръсти по мекия хълм, към влажните, нежни като листенца устни, които пазеха нейното тайнство.
— Не съм сигурна. Чувството е странно.
Часовникът удари. Хари изведнъж дойде на себе си.
— Боже Господи, какво правя?! — той седна и покри краката й с роклята. — Погледни колко е часът! Лейди Арбътнот и твоят приятел Шръгс ще те чакат.
Помогна й да се изправи. Аугуста се усмихна, гледайки го как оправя роклята й.
— Не се притеснявайте, господине, лейди Арбътнот е жена със съвременни разбирания. А Шръгс няма да каже нищо.
— По дяволите, ще каже.
Мърморейки, Хари й наметни пелерината и поправи сатенените рози около деколтето й.
— Проклета да е тази рокля! Та ти си почти гола! Първото нещо, което ще направя след сватбата, е да сменя изцяло гардероба ти.
— Хари…
— Бързай, Аугуста — той взе ръката й, за да й помогне да излезе през прозореца. — Трябва да те заведа при лейди Арбътнот без нито минута закъснение. Не искам никакви клюки по твой адрес.
— Наистина, господине — В погледа й имаше раздразнение, но Хари не го забеляза. Той се покатери на прозореца и помогна на Аугуста да слезе от него. Тя се почувства сигурна в ръцете му. Хари все още беше възбуден. Искаше му се още сега да я отведе в спалнята си, вместо да я придружава при Сали. Но беше невъзможно. „Скоро, много скоро ще го направя — обеща си той. — Този брак трябва да стане колкото се може по-бързо. Какво направи с мене тази жена!“
— Хари, след като се страхуваш от клюки и не вярваш в любовта, защо тогава искаш да се ожениш за мен? — попита Аугуста. После се загърна в пелерината и скочи от прозореца.
Въпросът й го учуди и в същото време го ядоса, макар да знаеше, че бе съвсем уместен. Аугуста не беше човек, който се предава лесно.
— Има много причини, за които сега не мога да разговарям — каза той рязко, докато проверяваше дали улицата е чиста.
Наоколо нямаше никой. Прозорците на Сали светеха в края на тясната улица.
— Сложи качулката на главата си!
— Да, господине. Ние действително не трябва да рискуваме.
Той долови студената, предизвикателна нотка в гласа й и се намръщи.
— Прости ми, че не съм толкова романтичен.
— Така е.
— Не те е грижа за репутацията ти, госпожице Болингър. Но аз се боя за нея.
Хари искаше тя да пристигне у Сали невредима. Вратата беше отключена и той бутна Аугуста вътре. Близо до къщата забеляза сянка, която тръгна към тях с рачешка походка. Шръгс беше все още в униформата си.
Грейстоун погледна годеницата си. Искаше да види изражението на лицето й, но то бе закрито с качулката. Ясно му беше, че той не е мъжа на нейните момински мечти.
— Аугуста?
— Да, господине.
— Ние стигнахме до споразумение, нали? Ти нямаш намерение да откажеш годежа. Защото, ако това стане, предупреждавам те, че…
— За Бога, не, господине. Ако вие сте съгласен да се ожените за жена, която носи скандално дълбоки деколтета, защо и аз да не се омъжа за такъв сух и неромантичен учен като вас. На моите години трябва да