Предполагам, че не би искала да разочароваш графа с празни разговори.
— Ако питаш мен, Грейстоун трябва да свикне с такива разговори. Достатъчно е тесногръд. Представяш ли си, забрани ми да играя валс с Лъвджой!
— Наистина ли? — Клаудия седна до братовчедка си и си наля чаша чай.
— Да. Нареди ми да престана.
— Може би съветът му не е чак толкова лош. Лъвджой е много екстравагантен и жените трудно му устояват.
Аугуста вдигна очи към тавана и си наложи да бъде спокойна.
— Лъвджой е истински джентълмен и умее да се контролира. — Тя прехапа устни. — Ще ми дадеш ли един съвет? Мога да се обърна само към теб, защото е много интимен.
Клаудия се намести и я погледна с внимание:
— Ще се опитам да ти помогна. Какво те притеснява?
Аугуста не искаше да продължава, но вече беше много късно.
— Мислиш ли, че щом си разрешила на някой мъж да те целуне, ти вече си му дала обещание?
Клаудия стана сериозна.
— Една млада дама не трябва да позволява такава волност на никой друг, освен на своя годеник или съпруг. Майка ми говори за това в една от своите книги.
— Да, зная — каза нетърпеливо Аугуста. — Нека да бъдем реалисти. Случва се така, че хората често се целуват в градината, без да ги види никой. И това се знае от всички. Нарича се „открадната“ целувка. Но след това никой не прави предложение за брак. Този въпрос много често се обсъжда в „Помпея“ и всички се опитваме да намерим правилен отговор.
— Ще бъде по-добре за теб да не се въвличаш в подобни дискусии.
— Разбира се — процеди през зъби Аугуста.
— Аз смятам, че откраднатата целувка не може да бъде еталон за неблагоразумие.
— Точно така — каза възбудено Аугуста. — Мъжете може и да си мислят, че щом си им позволила да те целунат, трябва да се омъжиш за тях.
— Много добре!
— Само Господ знае кое е добре… Миналата нощ след бала, когато се разхождах в градината, видях доста прегърнати двойки. И нито една от тях не влезе в балната зала да обяви годежа си — каза Аугуста.
— Мисля, че няма да е честно от страна на мъжа да си мисли за разни обещания от една целувка.
— Никак даже — Аугуста въздъхна облекчено.
— Но, разбира се, ако между двамата се е случило нещо повече от целувка, то нещата се променят в друга светлина — Клаудия отпи от чая си.
— Да, в друга светлина — механично повтори Августа, страхувайки се от посоката на разговора.
— Ако дамата му разреши други интимни волности, тогава съвсем редно е мъжът да си помисли за обещания.
— Да, да — каза Аугуста и се престори, че чете книгата върху коленете си. Въображението й полека се изпълни с видения от преживяното предишната нощ, когато лежеше на пода в обятията на Грейстоун. Бузите й пламнаха и тя се молеше никой да не забележи.
— А какво ще кажеш, ако някой мъж е бил много страстен и е въвлякъл дадена млада дама в по- интимни ситуации?
— Тя е отговорна за репутацията си — каза назидателно Клаудия и напомни на Аугуста за леля й Прудънс. — Трябва да бъде много внимателна, за да може да запази своята чест и благоприличие при такава ситуация.
Аугуста сбърчи нос и не каза нищо.
— Но, разбира се, ако въпросният господин е истински джентълмен, който не желае да я опетни и й предложи брак, тогава проблемът е решен.
— Може би.
— Този мъж ще очаква добро поведение от своята любима и ще се осланя на нейните обещания.
— Има нещо, за което ти завиждам, Клаудия. Цели четири години си по-малка от мен, но винаги знаеш кое е добро и кое не.
Приятелката й се засмя:
— Животът ни с татко беше много скучен, преди да дойдеш в нашата къща. Сега искам аз да ти задам един въпрос.
— И какъв е той?
— Искам твоето мнение за Питър Шелдрейк.
— Но ти го знаеш. Мнението ми е добро. Много ми харесва. Напомня ми за Ричард. Аз уредих срещата ти с него.
— Това е нещо, което ме притеснява. Напоследък е станал много внимателен. В него обаче има нещо необуздано. И не зная дали да му давам аванс или не.
— Не се безпокой за Шелдрейк. Той е богат наследник и има титла виконт. С добър характер е и най- важното — с отлично чувство за хумор. Не мога да кажа същото за неговия най-добър приятел граф Грейстоун.
5.
— Не зная дали съм ви споменал, че имах честта да се запозная с брат ви няколко месеца преди неговата смърт, госпожице Болингър — Лъвджой се усмихна от другата страна на игралната маса, докато раздаваше картите.
— Ричард? Вие сте познавали брат ми? — Аугуста, която току-що бе решила да напусне стаята и да се присъедини към веселата тълпа на бала у лейди Либрук, го погледна и се вцепени. Мисълта за играта на карти бързо се изпари от главата й. Напрегната очакваше какво ще каже Лъвджой. Когато се споменаваше името на брат й, тя цялата ставаше слух и беше готова да се сбие с всеки, който засегне честта на Ричард.
Тя беше последната от рода Болингър и трябваше да води битка, за да защити името и честта на Ричард. Вече половин час играеше карти с Лъвджой не защото бе запалена по хазарта, а просто защото се надяваше, че Грейстоун може би се мотае из залата и ще я намери. Искаше да го ядоса първо с партньора си и второ с това, че като сгодена млада дама играе карти на такова официално място.
Това беше нейното, макар и дребно, отмъщение за снощното му поведение в градината. Ако Грейстоун й направи забележка, че играе карти с Лъвджой, тя беше намислила да му отговори, че доколкото й е известно, той единствено й беше забранил да танцува валс с него. Тъй като графът беше човек на достойнството и честта, той щеше да я освободи от ангажимента за годеж и тя щеше да бъде свободна. Това беше единственият начин да го предизвика към разтрогване на годежа.
Но Грейстоун явно нямаше намерение да присъства на този бал и целият й план щеше да пропадне. Лъвджой беше приятен за компания, но мисълта й бе заета единствено от факта, че графът още го нямаше. Идеята й да прекъсне играта и да се върне в балната зала беше осуетена от споменаването на името Ричард.
— Не познавах много добре брат ви, но ми се струваше симпатичен. Мисля, че се запознахме на конни надбягвания. Той спечели, а аз загубих.
Аугуста се усмихна.
— Да, той посещаваше конни надбягвания, изобщо, обичаше спорта — тя взе отново картите и ги огледа разсеяно. Вече не мислеше за играта, а за Ричард. Той беше невинен.
— Приличал е много на баща си.
— Да, майка ми казваше, че двамата са скроени по един и същи начин. Истинските Нортъмбърланд- Болингър обичат приключенията и развлеченията.
Аугуста си помисли, че баронът няма откъде да знае за смъртта на брат й, тъй като по време на войната той е бил в Европа.
— Бях неприятно изненадан, когато разбрах за неговата смърт преди две години. Приемете моите най-
