Хари мълчаливо я наблюдаваше. Пръстите му барабаняха по кожените корици на книгата.
— Много се радвам да го чуя, мадам — той сложи дневника в чекмеджето на писалището и го заключи.
— Истина е, Хари — усмихна се широко Аугуста и после попита: — Като имам предвид кървавото стихотворение и тази книга, мога ли да ви задам един въпрос?
— Кажи.
— Какво ви кара да вярвате, че брат ми не е Паяка?
— Отговорът е ясен, Аугуста — каза Хари.
— Е, милорд? — тя пак се усмихна.
— Аз живея от доста седмици с един представител на рода Нортъмбърланд-Болингър и наблюдавам реакциите и поведението на тази порода. И мога да кажа, че тези Нортъмбърланд-Болингър притежават следните качества… — той леко потрепери.
— Да, Хари, продължавай — Аугуста отново седна. Беше объркана.
— Да-а… Искам да бъда точен… нито един от тази порода не притежава темперамента, нужен за шпионин.
— Какво искате да кажете с това? — настръхна тя.
— Искам да кажа, че вашият род е прекалено емоционален, твърде див, недискретен, невъздържан и идиотски, за да стане някой от вас шпионин. Или да кажем царя на шпионите.
— Аха, тъй значи?! Как смеете да говорите така! Как смеете да обиждате мен и рода ми! Извинете се веднага, сър! Искам удовлетворение! — Аугуста скочи на крака, обезумяла от гняв.
— Не ставай смешна. Никой не се извинява за това, че е казал истината.
— Вие за кой ли път обиждате семейството ми. Вие се подигравате и това ви доставя удоволствие… — яростта й се разпалваше все повече.
Хари я гледаше с удивление. Той бавно се надигна от стола и когато заговори, гласът му бе тих и спокоен:
— Моля? Не те разбирам.
— Чухте много добре, сър. Призовавам ви на дуел. Какво оръжие предпочитате? — тя цялата трепереше от гняв и обида. — Кажете ми веднага какво оръжие предпочитате! Ясно ли е?
— Ясно? Да-а… може би ще има дуел. И така, понеже е редно този, който е предизвикан на дуела, да избере оръжието и мястото, където ще се проведе дуелът…
— Хари! Какво правите, милорд? — графинята отстъпи, като видя, че съпругът и тръгва към нея, и хукна.
Грейстоун я настигна точно когато тя се опитваше да отвори вратата. Хвана я здраво през кръста и я метна на рамото си.
— За Бога, Хари, недей! Спри! Хари! — Викаше тя и риташе отчаяно.
— Щом искате дуел, мадам, сега ще се дуелираме. Ще използваме оръжията, с които самата природа ни е дарила, а мястото на дуела ще бъде моето легло.
— О, Хари! Изобщо не съм искала така.
— Много съжалявам — саркастично се извини той.
Хари се изкачваше по стълбите, преметнал на рамо Аугуста, когато на вратата на кухнята се появи Кредок. В движение навличаше сакото и обувките си.
— Чух някой да вика, сър — уплашено каза икономът.
— Няма нищо. Всичко е наред. Ние с графинята си лягаме. Ела да запалиш лампите горе.
— Да, графе.
Както висеше с главата надолу върху рамото на съпруга си, Аугуста видя, обърнато наопаки, лицето на иконома. Кредок явно се мъчеше да не избухне в луд смях.
Когато икономът запали лампите, Хари го изгледа сърдито и му махна с ръка да напусне стаята. Той побърза да излезе и тихо затвори вратата след себе си.
Графът внимателно пусна Аугуста на пода. Седна и се залови да събува ботушите си. Яростта й полека- лека започна да я напуска. Тя съзнаваше, че всичко, което каза долу в библиотеката, беше доста пресилено.
— Извинявай, че се държах толкова зле. Прекалих, но ти много ме раздразни.
— Това, мадам, в сравнение с възможностите на моя темперамент, е нищо — вторият ботуш тупна на пода. Хари стана и започна бързо да смъква дрехите си. Беше страшно възбуден.
Аугуста усети как желанието обзема и нея. „Колко много го обичам“ — помисли си тя. И колко ужасно беше, че той имаше такава власт на нея…
— А сега, мадам, да започнем дуела — той рязко я събори на кревата и започна бързо да я разсъблича. Ръцете му я стискаха здраво.
— А ще се извиниш ли, ако победя аз? — прошепна тя.
— Не, мадам. Единственото нещо, което ще получите, е удоволствието. Разбира се, аз също ще бъда удовлетворен.
При тези думи устните му се впиха в нейните.
18.
Аугуста се размърда. В леглото до нея спеше Хари. Чувстваше се тъй уморена, сякаш цял ден бе яздила як чистокръвен кон. Краката я боляха, тялото й бе все още влажно. Така се чувстваше винаги, след като се бяха любили с Хари. Тя се загледа в луната, която надничаше в прозореца.
— Аугуста!
— Да, Хари? — тя се извърна и се облегна на гърдите му.
— Искам да те попитам нещо за снощното ти приключение.
— И какво е то, милорд? — попита спокойно Аугуста. Учудващо беше, че когато бяха двамата в леглото, тя не се притесняваше от него, не се дразнеше от въпросите и заключенията му.
— Защо не дойде веднага при мен, щом получи бележката? Защо отиде сама на тази среща?
— Не зная дали ще ме разбереш — въздъхна тя.
— Ще се опитам. Зная, че не можеш да стоиш безучастна в това разследване, и с право. Но кажи ми, защо не ми призна за бележката? Или може би се страхуваше, че информацията, която щяха да ти дадат, би била улика срещу брат ти?
— О, не, напротив. Аз реших, че след тази среща в полунощ облакът, надвиснал над честта на Ричард, ще се разсее.
— Тогава защо не ми се довери? Знаеш, че и аз съм заинтересован.
— Исках да ти докажа, че мога да ти бъда в помощ така, както твоите най-близки приятели.
— Имащ предвид Сали и Питър? Но това е глупаво. Те са много опитни. Знаят как да се пазят. Ти нищо не разбираш от тези неща.
— Точно заради това. Искам да се науча, искам да бъда твоя вярна приятелка, най-близкият ти човек, с когото можеш да споделиш всичко. Искам да бъда свързана с теб така, както Сали и Питър.
— Но, Аугуста, ти си моя съпруга. Ние сме къде-къде по-силно свързани от всичко на света. Уверявам те — промърмори Хари.
— Чувствам се свързана с теб само когато сме в леглото. Това не е достатъчно, защото през другото време между мен и теб има пустота.
— Няма никаква пустота, мадам — той я потупа по гърба.
Тя потрепери и се отдръпна.
— Има празнота, защото ти не ме обичаш. Ти само ме желаеш, а това не е едно и също.
— Голяма специалистка си в тази област — вдигна вежди той.
— Всяка жена разбира от това и прави разлика между любовта и страстта. Не можеш да я излъжеш.
— Това означава ли, че пак ще спорим по тези въпроси и ще се караме?
— Не — Аугуста отново се облегна на рамката на леглото и каза решително: — Реших, че като не мога да спечеля любовта ти, то трябва да спечеля приятелството ти. Искам да бъда твой приятел. Един от тези, с
