които споделяш всичко. Разбирате ли ме, милорд?
— Но, Аугуста, та това са глупости. Толкова си емоционална. Чуй ме. Ти си част от моето семейство — той вдигна брадичката й и я погледна право в очите. — Никога не забравяй това. Ти си моята съпруга. Не си агент и никога няма да позволя да се въвличащ в опасни игри. Ясно ли е?
— Но свърших добра работа, Хари. Признай го. Донесох ти нещо интересно. Само си помисли — някой е решил да ни подведе по грешна следа. Искал е да помислим, че брат ми е Паяка. От това обаче произлизат много въпроси.
— Наистина е така. Най-интересният от които е, че Паяка е все още жив, а иска да го мислят за умрял. Което пък ни кара да мислим, че в момента той съществува и е приеман като член на обществото. Страхува се да не разберем нещо за миналото му и сега е станал още по-опасен от всякога — размишляваше гласно Хари.
— Да, разбирам — рече Аугуста.
— Колкото повече мисля за снощното ти приключение, толкова повече се боя за теб, защото те грози реална опасност. Вината е само моя.
— О, моля те, недей. Това повече никога няма да се повтори. Ако получа някога такава бележка, ще ти я дам веднага. Заклевам се — тя се разтревожи, защото гласът му звучеше някак различно. Така се променяше винаги, когато издаваше заповеди.
— Вярвам ти и се надявам, че ще бъде така. Но за в бъдеще двете с Мередит няма да излизате от къщата без мое разрешение. Най-малкото ще бъдете придружавани. Ще говоря с някой от прислужниците и ще предупредя Кредок да не би разрешава да излизате сами.
— Добре, милорд — Аугуста въздъхна облекчено. Можеше да бъде и по-лошо. Как ли щеше да се чувства например, ако Хари й беше заповядал изобщо да не излиза? Тя мислено се поздрави, че успя да избегне това.
— Ясно ли ви е, мадам?
— Да, ясно.
— И още нещо. Никакви среднощни разходки без мен или придружител!
Това вече беше прекалено.
— Хари, отиваш твърде далеч. Уверявам те, че аз и Мередит ще вземем цяла група придружители със себе си… Моля те, не ни карайте да стоим вкъщи, милорд.
— Съжалявам, Аугуста — каза той строго, — но аз ще се тревожа за двете ви и няма да мога да се съсредоточа върху разследването. Няма да зная какво е положението в дома ми.
— Тогава кажете на дъщеря си, че утре вечер не може да отиде на цирк — отговори графинята.
— Искаш да водиш Мередит на цирк? Не мисля, че това е подходящо развлечение за нея. Та това са глупости. Разни клоуни, жени акробатки, яздещи коне. Никак не е подходящо за малко момиче. Не мислиш ли?
— Мисля, че Мередит ще се забавлява добре. И аз също заедно с нея.
— Добре. Тогава трябва да променя програмата си за утре вечер и да дойда с вас — отсече Хари.
— Ти?! С нас? — Аугуста не можеше да повярва на ушите си.
— Не ме гледай толкова учудено, любима. Като победител в дуела съм задължен да бъда щедър към победения.
— Победител? Кой ти каза, че си победител? — Аугуста грабна възглавницата и започна да го налага с нея.
Хари се засмя и дрезгавият му мъжки смях беше примесен със страст и желание.
Цирковото представление не беше толкова лошо, колкото Хари очакваше. Нямаше разголени жени, яхнали коне, и други подобни. Програмата беше развлекателна, но онова, което най-много го порази, бяха Мередит и съпругата му. Захласнати, те се бяха навели през ложата, за да виждат по-добре. Аугуста беше права — детето се забавляваше прекрасно. Хари си помисли, че дъщеря му едва сега изживява своето детство. Под крилото на жена му детето разцъфтя.
Той бе принуден да признае пред себе си, че учебната програма, която бе създал за Мередит, беше твърде строга и не й позволяваше никакви развлечения. Сега обаче той се убеди, че не е бил прав. Хари се загледа в лицето на дъщеря си. Тя беше зяпнала еквилибристката, която се премяташе във въздуха и после се приземи върху гърба на едно галопиращо пони. Явно новият начин на живот се отразяваше добре на дъщеря му. Но графът настръхваше при мисълта, че някой ден тя може да поиска да полети с балон или да избяга с някоя циркова трупа.
Погледът му се премести върху Аугуста, която в момента сочеше нещо на Мередит. Светлините от огромния полилей играеха върху косата й. Думите, които тя му бе казала предната нощ, още звучаха в ушите му: „Аз искам да почувствам, че принадлежа на…“
Той знаеше, че тя все още се бореше с чувството, че не принадлежи към неговото семейство. Тя беше последната от рода Нортъмбърланд-Болингър и се чувстваше много самотна след смъртта на брат си. Хари разбираше много добре това.
Но Аугуста явно не можеше да осъзнае колко много означаваше тя за него. Новата му съпруга преобрази Мередит. Наистина, детето все още не я наричаше мамо, но това засега не беше най-важното.
Глупост бе да мисли, че щом не й се обяснява в любов и не пада на колене пред нея, не я обича. Това беше смешно, но жена му бе емоционална по природа. Хари не беше от хората, които показваха своите чувства… Той продължи да мисли за това колко много неща й прощаваше. Прости й например за снощи. Ако някой видеше съпругата си да се катери по стената и да влиза през прозореца в полунощ, сигурно щеше да помисли, че тя му изневерява и нямаше да й се размине! Ако и той бе чувствителен колкото съпругата си, би я принудил да падне на колене пред него и да моли за прошка. А вместо това Аугуста му направи скандал и дори го предизвика на дуел. Тя четеше твърде много приключенски романи, ето това беше проблемът.
„Искам да бъда свързана с теб така, както са свързани Сали и Питър“ — повтаряше си мислено нейните думи.
Естествено той не беше я включил в разследването не само защото нямаше никакъв опит. Хари не искаше да я въвлича в неприятности, да я излага на рискове.
Сега обаче той се замисли дали има основание да я държи извън опасната игра. Тя имаше пълното право да участва заради Ричард.
Графът се опомни при финалните тактове на музиката. Представлението свърши, актьорите се поклониха, дресираните животни — също.
На връщане, в каретата Мередит не си затвори устата, бърбореше през цялото време от цирка до дома.
— Татко, как мислиш, мога ли да се науча да се премятам така във въздуха и след това да се приземявам върху гърба на моето пони?
— Не мисля, че това ще бъде най-подходящото занимание за теб. За дами с потекло като твоето не е прието да вършат такива неща — рече Хари и погледна Аугуста.
— Не ти ли беше интересен номерът с понито? — продължаваше Мередит.
— Много беше интересен.
— Какво ти хареса най-много?
— Декорите — изсмя се Грейстоун.
Когато каретата спря пред къщата, Хари докосна ръката на жена си.
— Остани, моля те — каза й той и отпрати с поглед дъщеря си. — Ти влизай, Мередит. Аугуста ще дойде след малко.
— Да, татко — детето скочи от каретата и тръгна да разказва на кочияша най-подробно за преживяното в цирка.
— Слушам ви, милорд — каза учтиво Аугуста. Той се поколеба за миг и после рече:
— Имам среща с Шелдрейк в клуба тази вечер.
— Предполагам, че ще се видите във връзка с разследването.
— Да. Но аз, Сали и Питър ще се срещнем по-късно тази нощ. Искам да се видим тримата и да обсъдим някои неща, да си отговорим на някои въпроси. Искаш ли да присъстваш?
— Ъ, наистина ли, Хари? — очите й се разшириха от учудване.
