— Мила, ти имаш пълното право. Може би не бях справедлив, като те отстраних.
— Милорд, как да ви се отблагодаря?
— Какво? О… не… — Аугуста обви ръце около шията му и страстно го прегърна. Изненадан, Хари се килна назад. Вратата на каретата беше широко отворена и прислугата, която беше отвън пред къщата, можеше да види цялата сцена.
— В колко часа ще дойдеш да ме вземеш?
— Около три часа призори — каза той и внимателно отмести ръцете й, защото при допира на тялото й почувства възбуда. — Чакай ме в библиотеката. Ще минем направо през градината.
— Ще те чакам — цялото й лице сияеше.
Хари изчака съпругата му да се прибере вкъщи и каза на кочияша да кара към клуба. По пътя отново премисляше дали е правилно да допуска Аугуста до разследването. Може би правеше грешка. Умислен и със свито сърце, Хари гледаше през прозореца на каретата.
Питър Шелдрейк, елегантен както винаги, излезе от стаята за игра на карти тъкмо когато Хари влезе в клуба. Той размаха срещу Грейстоун бутилката портвайн, която държеше в ръцете си.
— О-хо! Прекарал си една чудесна вечер, а сега ела и сподели с мен тази бутилка вино. Разкажи ми за преживяванията в цирка. Спомням си, преди години заведох няколко племенника там и едва ги спрях да не заминат заедно с цирковата трупа.
Хари се усмихна и го последва. Те се отдалечиха в един ъгъл и седнаха.
— Боя се, че ще имам същите проблеми с Мередит. По едно време си помислих, че ще загубя дъщеря си на сцената. Но съм сигурен, че Аугуста се забавляваше толкова, колкото и Мередит.
— Постави се на нейно място. Да бъдеш графиня Грейстоун е къде-къде по-отегчително от това да си една от трупата и да танцуваш пред погледите на публиката. Помисли само за аплодисментите, възгласите и възхищението. Представи си мъжете, наведени от ложите, за да те аплодират.
Хари се намръщи.
— Млъкни! Не ми говори повече. Ако това се бе случило, животът на съпругата ми щеше да бъде по- друг, по-интересен.
— О, тогава графиня Грейстоун нямаше да си слага бижута, за да прикрива големите си деколтета. Представи си как би се чувствала Аугуста.
Хари погледна строго Питър. Всички го смятаха за тиранин в отношенията с жена му.
— Ще те видя аз теб, като се ожениш, дали ще позволяваш на жена си да носи големи деколтета — ехидно рече Хари.
— Ще видиш, че ще бъда добър съпруг — отвърна Питър.
— Като говорим за Аугуста, искам да те уведомя, че тази вечер тя ще дойде с нас у Сали.
Шелдрейк се задави от изненада, после отпи голяма глътка вино и погледна учудено Хари.
— Ти въвличаш Аугуста в тази работа? Мислиш ли, че е разумно, Грейстоун?
— Вероятно не е.
— Ами ако брат й излезе предател? Това няма ли да я разстрои?
— Абсолютно е възможно Болингър да е бил замесен в нещо. Но повярвай ми, Шелдрейк, той не е Паяка.
— Така ли мислиш? — попита скептично Питър.
— Да. Някой иска да повярваме, че Паяка е умрял преди две години.
Хари набързо му разказа за дневника, подхвърлен снощи на Аугуста.
— Боже мой! Нима дневникът е истински? Тогава няма и съмнение, че някой цели да ни измами.
— Абсолютно съм сигурен. Казвам ти, Питър, тръпки ме побиват, като си помисля, че именно този опасен човек е стоял в тъмното и е следял Аугуста.
— Напълно те разбирам.
Хари тъкмо се канеше да разкаже на Шелдрейк някои подробности около историята с дневника, когато забеляза, че в салона влезе Лъвджой и тръгна към тях. Очите му хищно святкаха. „Доста отегчени и опасни хора се разхождат из Лондон, приличат на призраци след битка на бойното поле“ — помисли си Хари.
— Добър вечер, Грейстоун, Шелдрейк — каза Лъвджой. — Изненадан съм да ви видя заедно. Смятах, че ще прекарате вечерта някъде, ухажвайки дамите си. Шелдрейк, приемете моите поздравления. Чух за годежа ви. Много съм разтревожен, отнехте едно от богатите момичета на столицата. Нищо няма да остане за нас, ергените.
— Надявам се, че и вие скоро ще направите своя добър избор — измърмори Питър.
— Какво имаш да ни казваш, Лъвджой? — попита направо Грейстоун, отпивайки от виното си.
— Да-а, исках да ви предупредя, че в Лондон действа някакъв разбойник. Миналата седмица влязъл с взлом в библиотеката ми.
— Това ли било? Нещо липсва ли? — попита Хари.
— Не беше взел нищо — усмихна се хладно Лъвджой, обърна се и излезе.
Хари и Питър се спогледаха учудено. Настъпи кратко мълчание.
— Трябва да се занимаеш с Лъвджой — проговори Питър.
— Да, така изглежда. Не мога да проумея едно: защо се занимава с мен и ме използва за мишена — поклати глава Грейстоун.
— В началото просто бе решил да съблазни Аугуста. Сега обаче му е съвсем ясно, че ти си влязъл в библиотеката му и си взел полицата, подписана от Аугуста. Той е сигурен, че си ти. Нямал е възможност да ти го каже, защото ти беше в Дорсет през последните няколко седмици. И ето, сега вече ти го каза право в лицето.
— Трябва да го държа под око — рече Хари.
— Да, налага се. Имам чувството, че той ще си отмъсти по някакъв начин.
— Мисля, че Лъвджой е опасен. Ще трябва много скоро пак да посетя някоя вечер библиотеката му.
— Ще те придружа — реши Питър. Ще бъде интересно преживяване. Много ти се натовари програмата.
— Прав си. Но това ще стане някоя друга вечер. Сега имаме по-важна работа — заключи Хари.
Когато Питър и графът пристигнаха, Аугуста крачеше нервно из стаята. Беше се облякла като за случая — черна рокля, черна пелерина, черни ръкавици и велурени ботуши. Беше ги обула, защото щяха да минават напряко през градината и можеше да закачи пантофките си в някой храсталак.
Всички бяха вече легнали, а графинята се разхождаше нетърпеливо из библиотеката. Беше изпълнена с безпокойство и напрежение. Поканата на Хари да вземе участие в разследването я опияняваше и вълнуваше. Най-сетне беше победила. Сега щеше да бъде една от тях. Най-после щеше да бъде доверена приятелка на Грейстоун, така както Питър и Сали. Всички заедно биха разкрили тайната около Ричард и Хари би повярвал колко е силна и умна съпругата му. Той ще й се довери. Тя ще стане неговия най-близък приятел…
Изведнъж Аугуста се ослуша. Входната врата хлопна. Откъм антрето се чуха мъжки гласове. Тя се обърна и отвори вратата на библиотеката. На прага стояха сериозният Хари и усмихнатият Питър.
— Добър вечер, мадам — поздрави Питър. — Много добре изглеждате в тези дрехи. Да не би да сте се приготвили за нощно приключение? Ботушите и пелерината ви стоят много шик. Грейстоун, жена ти изглежда чудесно — той галантно се поклони.
— Прилича на разбойник от пътищата. Хайде, да излизаме. Искам да свърша колкото се може по-бързо работата, която съм започнал — каза графът и размаха абаносовия си бастун.
— Няма ли да излезем през прозореца на библиотеката? — попита Аугуста.
— Не, госпожо, ще излезем през входа на прислугата. Това е по-цивилизован начин.
— Така ли се държи по време на разследване? — обърна се намръщено към Питър Аугуста.
— Винаги е такъв. Много е важен. Няма никакъв нюх към приключения.
— Ей, вие двамата, по-тихо! Ще събудите прислугата — смъмри ги сърдито Хари.
— Да, сър.
— Слушам, сър.
