смяташе, че трябва да видя.
Верити влезе усмихната в офиса, доволна, че вече имаше известно превъзходство.
— Тези разговори ще ви струват цяло състояние — достигна до нея гласът му.
— Няма проблеми, ако ви наема, ще ви ги удържа от първата заплата.
Седна зад бюрото и започна да набира първият телефонен номер от автобиографията.
„Това сигурно ще се окаже забавно“ — помисли си, чакайки някой да вдигне слушалката отсреща.
След около час имаше отговори на всичките си въпроси и се върна в кухнята.
— Е добре, мистър Джонас Куоръл, наемам ви на работа… и се извинявам, ако съм се държала грубо. Всички, с които разговарях, се изказаха много добре за вас. Може да се разчита на вас. Вие сте трудолюбив, не вземате наркотици, не крадете, не пиете по време на работа. Големият Ал от „Морската сирена“ ви предаде много поздрави и каза, че ще изпрати заплатата ви на новия ви адрес. Впрочем, мисля, че е време да преминем на „ти“? Казвам се Верити Еймс.
Тя му подаде ръка.
Нещо различно имаше в очи на Джонас. Предишното любопитно изражение бе заменено от неприкрито задоволство.
— Благодаря ти, Верити — той стисна леко дланта й. — Наистина съм благодарен, че получих тази работа.
— Хайде, да започваме. Щом си свършил със съдовете, започвай да режеш лук, а аз ще разточа тестото.
— Слушам, шефе — усмихна се Джонас. — Има само един проблем за разрешаване.
Верити въздъхна тревожно.
— Какъв е той?
— След като ще получавам минимална заплата, няма да мога да си наема квартира. Тази сутрин напуснах хотела, почти свърших парите…
— Можеш да ползваш бунгалото на баща ми отзад зад ресторанта. Само ще трябва да си го почистиш.
— Ами той?
— Не се тревожи. Не съм чула нищо за него, откакто ме покани да отида в Пуерто Валерта. Не можах да го видя, защото се оказа, че е напуснал града, преди аз да пристигна. Едва ли ще се появи скоро, но дори и да го стори, ще теглите жребий кой да спи на леглото.
— Верити, ти си много великодушна жена.
— Не е точно така — тя отвори хладилника и започна да вади пакетите замразено тесто. — Имам слабост към скитници като теб, които пропиляват живота си и бягат от своя талант.
Джонас рязко вдигна глава.
— Какво искаш да кажеш?
— Обадих се и във „Винсънт Колидж“ и говорих с няколко бивши твои колеги. Оказа се, че наистина си преподавал ренесансова история, и при това си бил най-добрият. Дузина забележителни публикации, две книги за древното въоръжение и стратегия. А после изведнъж си се отказал от всичко, без някаква основателна причина. И ти като баща ми обикаляш света.
— Защо? — попита хладно Куоръл. — Какъв е баща ти?
— Професионален скитник като теб. Името Емерсън Еймс говори ли ти нещо?
Джонас ловко отряза няколко кръгчета лук.
— Да не би това да е същия Еймс, който написа „Съпоставяне“ преди няколко години.
— Същият си е.
— Боже Господи! Още си спомням, че тази книга предизвика истинска сензация. Когато се събрахме през почивката в колежа, почти всичките ми колеги я държаха в ръцете си. Винаги съм искал да се запозная с Емерсън Еймс. Къде е той сега? Написал ли е нещо друго?
— Да, написа, за съжаление. Татко реши, че вече мисли по-различно от времето, когато излезе „Съпоставяне“. Започна да пише книги, за които винаги бе мечтал.
— И какви са те?
Верити леко се намръщи.
— Уестърни. Можеш ли да повярваш? Мъжът, когото „Ню Йорк Таймс“ обяви за автор на годината. Имаше една статия, в която пишеше: „решително и смело определя и хвърля светлина върху съвременните несигурности и парадокси“. А после този смел гений захвърли всичко, за да обрисува живота на краварите от Тексас.
Джонас я наблюдаваше съсредоточено. После изведнъж избухна в смях. Плътният му глас изпълни кухнята. Очите му грейнаха.
— Мисля… — най-накрая успя да се овладее. — Мисля, че много ще си допаднем с баща ти. Трябва да се запозная с него.
— Имам предчувствие, че ще се срещнете и наистина ще си допаднете.
Джонас се засмя отново и подхвърли ножа във въздуха. Дъхът на Верити замря, гледайки кръговете, които описа острието във въздуха. За миг в главата й нахлуха представи за кръв и отрязани пръсти. Но в следващата секунда Джонас ловко хвана ножа за дръжката и продължи да реже, сякаш нищо не се беше случило.
— Да, така е, и аз имам същото предчувствие. С баща ти сме избрали еднакъв начин да живеем живота си. И двамата сме предпочели свободата пред академичната или литературна кариера.
— За мен това не е свобода, а по-скоро мързел. Намерили сте най-лесния начин да се справите с проблемите си — просто сте избягали от тях.
Усмивката се стопи от лицето на Куоръл. Когато заговори, гласът му бе остър като ножа в ръцете му.
— О, това е твърде много! Не всеки талант е благословия. Понякога може да е по-лошо и от проклятие. Уменията, които притежаваш, могат да те убият или да отнемат разсъдъка ти. Може би баща ти просто се отегчава от писането, но ти нямаш никакво право да осъждаш и мен.
Верити се намръщи. Очевидно бе, че той имаше право. Най-доброто, което можеше да направи, беше да смени темата.
— О кей, съгласна съм. Спорим за глупости. Хайде, свършвай с лука, защото морковите те чакат.
— Както кажеш, господарке. Може ли само един въпрос?
— Давай.
— Никога преди не съм работил във вегетарианска кухня — Джонас се усмихна невинно. — Ще ми обясниш ли защо използваш маслиновото масло точно от марката „Вирджин4“?
— За салати, за някои ястия… Да знаеш, че твоите ученически шеги изобщо не са ми по вкуса. Маслото се казва така, защото е получено от вид зелени маслини.
— А, така ли било? Помислих си, че е отлежало на някой рафт като стара мома, която никога не е имала любовник.
Верити не можа да прикрие руменината, която изби по бузите й. „Той само си прави груби шеги. Не е възможно да знае за моето състояние.“
— Джонас, това е твърде цинично. Има много по-лоши неща от това, да не си правил никога любов.
Устата му леко се изкриви, придавайки му учудено изражение.
— Дай ми един пример, защото не се сещам.
— Например да откриеш, че някой, когото току-що си наел, не знае за какво се използва маслиновото масло.
— Не се тревожи за това, шефе. Аз възприемам много бързо.
Глава II
„Животът ми няма да е лош“ — мислеше си Джонас, когато в неделя вечерта привърши с миенето на чинии и помогна на Верити да затвори ресторанта. Беше работил на отвратителни места. Клиентите тук бяха
