Джейн Ан Кренц

Дар от злато

Глава I

Ловът най-после бе завършил. След като я преследваше от два месеца — месеци, през които бе изминал над 2000 мили, най-сетне беше открил „жертвата“ си. За първи път, откакто всичко това бе започнало, Джонас Куоръл си позволи да се отпусне. За момент усети удоволствието от успеха си.

Джипът вдигаше прах по изровения черен път и най-сетне достигна брега на езерото. Джонас паркира под сянката на няколко борови дървета и изключи нагорещения двигател. Остана зад волана, заслушан в пукането и съскането на изстиващия мотор. После слезе и бавно тръгна към водата. Седна на брега и няколко минути замислено гледа тъмносините води на езерото Сикуънс. Бе открил, че това място имаше особено въздействие върху него. Малки вълнички браздяха повърхността и отразяваха парещите лъчи на следобедното слънце. По-голяма част от къщите на градчето Сикуънс Спрингс бяха на отсрещния бряг. Оттук се виждаха малките магазинчета, бензиностанцията, позастарелите сгради и бунгалата на туристите. В цялата околност на езерото растяха огромни борови дървета. Те сякаш нарочно скриваха със сянката си градчето от чужди погледи.

Не беше това, което очакваше. Но и сам не знаеше, какво да очаква, след като преди два месеца бе решил да търси Верити Еймс. В най-отдалечения край на езерото се извисяваше помпозна неокласическа сграда. Боядисана в бяло, с многобройни прозорци, тя отразяваше слънчевите лъчи с почти заслепяваща яркост. Явно беше конструирана така, че да впечатлява всеки новодошъл. „Изглежда, че на архитекта е била дадена пълна свобода на действие“ — помисли си с възхищение Джонас.

Курортният комплекс с минералните бани се издигаше величествено и някак трудно се вписваше сред останалите по-стари къщи на Сикуънс Спрингс. Джонас проследи колите, движещи се по криволичещия път към комплекса. Не му трябваше бинокъл, за да определи техните марки. Бяха само няколко: порше, БМВ и мерцедес. Изтощената от работата през седмицата тълпа прииждаше от отстоящия на петдесетина километра Сан Франциско. Тук посетителите намираха почти всичко необходимо за почивка — кални бани, минерална вода, фитнес център и сауна. След като преминаваха през тази луксозна поредица от инквизиции, те се отправяха към ресторанта на курортния комплекс. По-голям брой гости, които идваха и по-често тук, се насочваха към малък вегетариански ресторант на около сто метра от хотела.

Целта на Джонас днес беше точно ресторантът „Ноу Бул1“. Вече дори имаше и готов план. Разбира се и случайността много му бе помогнала. Верити Еймс притежаваше заведението и бе дала обява в местния вестник, че търси сервитьор, мияч на чинии или просто помощник.

Джонас, който беше безработен през последните години, се бе превърнал в експерт по миенето на чинии. Спокойно можеше да защити докторат в тази област. Оказа се, че е по-лесно да си мияч, отколкото доктор по ренесансова история. Талантът му в тази област едва не го бе погубил преди няколко години. За малко не бе убил човек при един злощастен експеримент. Реши да скъса с историята веднъж завинаги. Оттогава бе измил доста чинии и чаши. Беше станал и отличен сервитьор.

„Аз съм един ренесансов мъж“ — усмихна се Джонас на мислите си. Имаше класическо образование, широка култура, а и богат жизнен опит. Дори и да имаше начин да се върне назад във времето, можеше да е сигурен, че и тогава нямаше да остане без работа.

Пръстите му неволно докоснаха малкото златно кръгче в джоба на дънките му. Това леко докосване до обецата затопляше ръката му, внасяше в душата му нетърпение в очакване на предстоящата среща с жената, на която принадлежеше това украшение.

През тези два месеца Джонас бе открил, че обецата му действа по същия начин, както чаша текила или няколко бутилки бира. Умората и напрежението в него изчезваха, щом докоснеше бижуто. Не за първи път се опитваше да разгадае мистерията, излъчвана от него. Някак си, по необясним начин, го чувстваше и като част от себе си, й като част от Верити Еймс. Импулсът да открие собственичката на обецата бе накарал Джонас да пропътува две хиляди мили от Мексико до Сикуънс Спрингс — малко градче в Северна Калифорния.

Тогава бе видял Верити само за няколко секунди, но и те бяха достатъчни никога да не забрави огнените й къдрици, големите чувствени очи и прекрасното лице. Разстоянието, което бе преодолял, нямаше значение. Чувстваше се готов да отиде и на края на света, за да открие жената, която бе загубила обецата си. Тя не беше успяла да зърне лицето му. Верити тичаше с такава скорост към хотела, че бе преминала покрай него като комета. Все още помнеше ехото от нейните стъпки, затихващо в тъмнината.

За около седмица Джонас бе узнал името й. По стара мексиканска традиция доларът вършеше чудеса. По-трудното бе настъпило след това — когато пътува близо два месеца, за да я открие тук, в Калифорния. През цялото време обецата гореше в джоба му като жив въглен.

Когато бе купил местния вестник с удоволствие беше открил, че имаше обява за работа в ресторанта на Верити. И това ако не беше пръст на съдбата. Да работиш за някого бе най-лесният начин да откриеш всичките му тайни. А бъдещето му зависеше твърде много от онова, което се криеше дълбоко в душата на Верити Еймс.

Джонас стоеше замислен на брега на езерото. Пръстите му продължаваха да изучават малкото златно кръгче. В едно можеше да е напълно сигурен. Работата му щеше да е много по-лесна и по-приятна, отколкото в другите ресторанти и кръчми, в които бе прекарал последните пет години. „Какво по-хубаво от това да имаш за шеф млада и привлекателна жена. Миенето на чинии в «Ноу Бул» може да се превърне от задължение в удоволствие…“

Верити Еймс изпъшка с досада, когато чу настоятелно чукане по входната врата на ресторанта. Остави бутилката зехтин на масата и излезе от кухнята.

— Боже, тези туристи не могат ли да четат! — измърмори, бършейки ръце в престилката си. — Нещо не е наред с американската образователна система.

Въпреки че беше доста ядосана, опита се да изобрази широка усмивка. Ресторантьорският бизнес за кратко време я бе научил, че дори и да няма настроение, трябва да се усмихва. Отключи и открехна вратата.

— Съжалявам, но отваряме довечера в пет и половина. Ако искате да направите резервация, обадете се по телефона. Но ви предупреждавам, че за тази вечер няма свободни места. Най-добре след девет часа…

— Моля ви, не съм дошъл да обядвам — чу приятен, леко възмутен глас. — Казвам се Джонас Куоръл и идвам да работя тук.

Верити вече съжаляваше, че не бе погледнала първо през прозореца.

Пред нея стоеше висок, слаб мъж с гарваново черна коса. Широките му рамене бяха покрити с доста износена светлосиня дънкова риза. Ръкавите й бяха навити до лактите и разкриваха жилестите ръце. Носеше дънки, които съперничеха по износване с ризата. Бяха опасани със стар колан, който сякаш бе премазан на няколко места от тежкотоварен камион. Ниските му кожени ботуши бяха ужасно ожулени.

Но не облеклото беше най-смущаващо в този мъж. Лицето му бе изпито и покрито със ситни бръчици, а черните му вежди бяха почти сключени, сякаш беше сърдит за нещо.

Верити вдигна поглед към очите му и в тях откри злато. Не ново бижутерско злато, а по-скоро древно злато — като от древно съкровище. Като това от пиратските кораби или на флорентинските монети. За първи път в живота си виждаше очи с такъв цвят и остана удивена от скритата сила, която излъчваха. В тях имаше духове, сенки и фантоми. Изведнъж осъзна, че стои пред напълно непознат мъж и го изучава едва ли не с отворена уста.

Той очакваше да чуе отговора й.

— Вижте, много съжалявам, мистър Куоръл, но единствената работа тук е за мияч на съдове и сервитьор. Предполагам, че едва ли се интересувате от това.

Верити понечи да затвори вратата. Джонас мушна бързо крака си зад прага и й попречи.

— Това е точно работата, която търся — той извади от задния си джоб омачкано парче вестник. — Ето. Ресторант „Ноу Бул“ търси спешно мияч на чинии, сервитьор и момче за всичко.

— Помощник за всичко — поправи го Верити, която също се беше навела, за да прочете обявата.

Усмивката на Джонас се разшири.

Вы читаете Дар от злато
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×