леглото си. Но не съобразил една малка подробност.
— Жената не искала да я отвличат и да я отделят от дома и семейството й?
— Била изключение. При нормални обстоятелства сигурно чувствата й са щели да бъдат пренебрегнати. Но в нейния случай новият й съпруг не можел да не се съобрази с мнението й, защото тя произхождала от доста необикновен род. Където жените са войни. И не само това, но жените в племето знаели как да контролират репродуктивния си цикъл.
— Аха. С други думи, тя е знаела това-онова за предпазване от бременност и отказала да забременее. Браво на нея.
— Преди да се радваш, изчакай да чуеш края на тази история.
Даяна се намръщи зад гърба му.
— Щастлив край ли има?
— Не. Чуй добре, мила моя, и запомни, че женският инат не води до добро.
— Звучиш като съвременен воин — шовинист — измърмори Даяна.
Колби не й обърна внимание.
— След като в продължение на няколко месеца нощните усилия на нашия юначен войн не се увенчали с успех, той най-после осъзнал, че невестата му нарочно проваля великите му планове да създаде могъщ син и наследник.
— И той се ядосал?
— Меко казано. Опитал с бой и заплахи, ала когато и това не подействало, решил, че ще й дойде умът в главата, ако за известно време постои сама в пещерата зад водопада.
Даяна ококори очи.
— Той я е оковал в пещерата, за която ми спомена?
Колби кимна.
— Така гласи историята. — Той леко подскочи към една издатина в скалата, за да не налети върху Спектър, който припкаше пред него. — Пази се от пътя ми, проклето куче, — измуча Колби през зъби.
Спектър не го удостои с внимание.
— Престани да обиждаш кучето ми и разкажи историята до края — настоя Даяна.
Колби протегна ръка назад да я успокои.
— Ами, залостил я в пещерата и й казал, че ще излезе оттам, само ако зачене.
— Колко ужасно.
— Всеки ден преди залез-слънце идвал при нея. Носел й храна и я любил, след което я оставял сама в тъмнината.
— Искаш да кажеш, че я насилвал ежедневно.
Колби замислено вдигна вежди.
— Да, вероятно до там се стигало, защото жената продължавала да отказва да забременее. А след време дори започнала да отказва да яде храната, която той й носил. През цялото време крояла планове да се измъкне от нежелания си съпруг. Една вечер решила, че е настъпил моментът.
Даяна вдигна поглед.
— Да избяга?
— Не — мрачно отвърна Колби. — Да убие война. Престорила се, че се предава. Той с такова облекчение си помислил, че най-после е прекършил съпротивата й, че явно забравил с кого си има работа. В припряността си да зачене син, станал невнимателен. Непростимо невнимателен, като се има пред вид, че бил опитен войн.
— Какво се случило?
— Жената се добрала до ловния му нож и го пробола точно, когато той достигал „гранде финал е“.
— Ранила го смъртно, докато той бил върху нея — заключи Даяна в почуда и страхопочитание. — Каква жена.
— Историята не е свършила още — предупреди Колби. — Споменах ти, че няма щастлив край.
— Разкажи я докрай — подкани го Даяна, нетърпелива да чуе завършека.
— Войнът умрял в краката й, а кръвта му се стичала през входа на пещерата и се смесила с водопада. С последен дъх той проклел жената. Казал й, че духът й ще остане прикован в пещерата завинаги, ако не зачене и не роди дете там.
— После той хвърлил топа, а тя успяла да излезе от пещерата? — рече Даяна.
— Не забравяй, че била окована. Нямало начин да се освободи, след като вече била убила война. Там умряла. Легендата разказва, че духът й е все още затворен в пещерата. В края на краищата, каква е вероятността да се създаде и роди дете в пещерата „Окованата жена“?
— Почти никаква, предполагам. — Даяна извърна поглед към непроницаемата водна завеса, опитвайки се да си представи скритата пещера зад стената от падаща вода. Смущаващо беше дори само да си я представи. — И това ли е краят на историята?
— Повече или по-малко. Но доколкото помня, децата от околността винаги са се забавлявали да се плашат до смърт с клюки, че окованата жена все още чака в пещерата. Казват, че ще убие всеки мъж, осмелил се да влезе в пещерата. На теория, ножът на съпруга й е все още у нея, нали?
— А възрастните какво казват?
— Повечето не го взимат на сериозно, естествено. Но когато се случи нещо странно или тревожно в околностите на Фулбрук Корнърс, можеш да се обзаложиш, че мнозина са склонни да обвиняват неспокойния дух на жената в пещерата.
— Виждам, че и ти си бил едно от децата, които са се връзвали на тази история — рече Даяна мрачно. После замълча. — Кажи ми. Рискувал ли си някога да влезеш в пещерата?
Погледът му не издаваше мислите му.
— А ти как мислиш?
Тя наклони глава настрани, размишлявайки върху въпроса.
— Мисля, че сигурно си се опитал. Не би могъл да устоиш на предизвикателството. Все пак, нали си бил най-твърдоглавото дете в града! Длъжен си бил да оправдаеш славата си на такъв.
Колби иронично се усмихна.
— Права си. Като тийнейджър прекарах една нощ в пещерата. Трябваше двамата с Еди Спунър да го направим. Но когато падна нощта и водопадът стана червен, Спунър изгуби кураж. Предложи да си направим лагер край реката и да пренощуваме там.
— Но ти остана, разбира се.
— Трябваше — отвърна Колби с престорена скромност. — Както каза, трябваше да оправдая славата си.
— Беше ли уплашен?
Усмивката му изчезна.
— Ще ти кажа истината. Не съм го казвал на никого, дори на Еди Спунър. Никога през живота си не съм бил толкова уплашен, както онази нощ. Другият път, когато бях почти толкова ужасен, беше нощта, в която Брандън имаше треска и вдигна температура четиридесет градуса. Наложи се да го заведа спешно в болницата. Но този страх е различен от преживяването ми в пещерата „Окованата жена“.
Даяна беше поразена от силата на признанието му. Имаше чувството, че току-що е надзърнала в най- тъмното и най-съкровеното ъгълче в душата на Колби.
— Колби?
Но той беше стигнал до равнината в подножието, където беше паркиран джипа, и вниманието му беше насочено към други неща.
— Погледни идиотското си куче — каза той с отвращение, докато крачеше към колата. — Настанил се на предната седалка като цар. Какъв непукист.
— Обичаш ли мен, обичай и кучето ми — с лекота, някак, без да се замисля рече Даяна. Едва когато Колби я погледна с въпросителен поглед, тя осъзна какво е изрекла.
— Да се договорим — бавно и провлачено каза той. — С теб ще правя любов, а кучето ти ще понасям.
— Да се надяваме, че и то има желание да те понася за още известно време. Спектър е много своенравен. — Даяна се мушна в джипа и отмести кучето на задната седалка. То се подчини охотно. Тя се
