Нямат никакво право да постъпват така с теб.
Спектър изръмжа в отговор на прокрадналата се искрена ярост в думите на Колби.
— Благодаря за съчувствието, момчета — усмихна се Даяна.
— Защо не ми обясни по-рано какво се е случило в „Карутърс и Йейл“? — Колби вдигна ръка, преди тя да успее да отговори. — Няма значение. Ти вече ми каза защо. Вината си е моя. Аз не те попитах.
— Това е мой проблем. Няма причини да се товариш с него.
Той я погледна отблизо.
— Даяна, ти си най-сдържаната жена, която някога съм срещал.
— Мисля, че съм сдържана не повече от теб.
Той се замисли над думите й.
— Имаме няколко общи неща помежду си. — Той отново закрачи. — По дяволите, как ми се иска да прекарам нощта с теб.
— Връщаш се да играеш ролята на пазител на морала?
— Не ми се присмивай. Точно това ще направя. — Колби прокара ръка по стената и изгълта остатъка от брендито си. После се взря в тъмнината. — Мислиш ли, че той спи с нея?
Даяна беше стъписана.
— Как бих могла да знам? Ти си негов баща, а си и мъж. Какво мислиш?
— Не мога да кажа със сигурност. Може би не желая да знам със сигурност. По дяволите, Даяна, ами ако тя забременее от него, и ако и той е толкова глупав, колкото мен на неговите години?
— Предполагам, че освен, че си научил Брандън да готви и да се държи добре, си го запознал с нещата от живота и как да се грижи за себе си и жената до него.
— Шегуваш ли се? Нямах намерение да го оставя да расте и да вярва на обичайните изопачени клюки, недоразумения и митични глупости, които едно момче прихваща от приятелчетата си. Внуших му тези истини, когато беше достатъчно порасъл, за да разбере, че малките момиченца са различни.
— Как предпочетоха да спят? — попита Даяна. — В една или в две спални?
— Не им дадох възможност да избират. Сложих ги в отделни стаи, веднага щом се прибрахме в къщата на леля Джес.
Даяна искрено се развесели, като си представи физиономиите на младежите.
— Горкият Колби. Съжалявам — рече тя, когато той я погледна намръщено. — Сигурно не е толкова смешно за теб.
Колби отлепи плавно гръб от стената пристъпи напред, за да остави чашата си и протегна ръка, за да я накара да се изправи.
— Права си. Не е смешно. Брандън е едно дете на деветнадесет. Няма и най-малка представа в какво се забърква. — Колби замислено замълча. — Може би трябва да го убедя да поживеят заедно известно време, преди да вземат решение за брак. Имам предчувствие, че очарованието на тази идея бързо ще избледнее, щом започнат да въртят къщата.
— Лесно ти е да предполагаш. Ти си бащата на въпросния млад мъж. Родителите на момичето може изобщо да не харесат идеята дъщеря им да живее с мъж.
— По дяволите.
Даяна се усмихна на тревогата в погледа му.
— Трябва да се връщаш у дома. Доколкото знам, задълженията на пазителя на морала са доста отговорни.
Колби отново изруга. После я целуна страстно.
— По-късно — обеща той с дрезгав глас и неохотно я пусна, — ще довършим по-късно.
Спектър удостои Колби с широка усмивка, щом го видя да излиза през входната врата.
— Е, що за жена е тя? — попита Еди Спунър след втората бира. — Добра ли е в леглото?
— Я се скрий, Спунър. Не съм дошъл да говоря за Даяна. Не ти влиза в работата. — Колби се облегна на стъпалата на входната веранда и отпи от бирата. Вече съжаляваше за решението си да дойде тук този следобед. Сега нишките на старото приятелство изглеждаха по-тънки и по-безсмислени.
— Добре, добре, просто питах. — Спунър насочи вниманието си към бирата. — Може би просто малко ти завиждам. Отдавна не съм бил с жена. От десет години тази госпожица Прентис е първата наистина интересна жена, която идва в града ни. Изглежда от сой, но е малко хладна. Не можеш да обвиняваш хората, че се чудят какво представлява.
Колби не отвърна. Даяна беше всичко друго, но не и студена, когато лежеше в обятията му, но със сигурност той нямаше намерение да споделя това с Еди Спунър или с когото и да било друг. Всичко, свързано с Даяна, беше лично негово пространство, помисли си Колби. Започваше да осъзнава, че не желае да я доближават никакви мъже.
Той въртеше бирената кутия в ръцете си и се взираше в клатушкащите се ели, които растяха край старата, паянтова къща. Помисли си, че домът на Спунър изглеждаше точно, както преди двадесет години. Във всеки инч наоколо витаеше атмосфера на небрежност. Входната площадка все така си беше продънена, а един от прозорците беше закован. Върху дървените части нямаше и следа от боя. Бащата на Еди беше почти перманентно пиян и не се интересуваше от ремонт на къщата.
И предният, и задният двор бяха обрасли с избуяла трева и плевели, тук и там бяха захвърлени останки от стари автомобили. Отпред беше паркирано старото камаро на Еди. Цветът на колата подхождаше на работните му дрехи, но Колби знаеше, че двигателят е в пълна изправност. Единствената голяма страст на Еди бяха колите, спомни си Колби.
— Женил ли си се, Еди?
Еди затвори очи и облегна глава на едно перило.
— Да. За едно момиче, което срещнах, веднага щом излязох от казармата. Казваше се Анджи. Продължи около година. После кучката избяга с някакъв тип от Сиатъл.
Колби кимна в мълчаливо съчувствие.
— И после не си ли опитвал?
— Имаше още една. Сексапилна малка червенокоска. Мислех, че ще потръгне. Бяхме уговорили сватбата и всичко останало. Щях да се местя в Портланд да си търся добра работа. Но точно преди големия ден, открих, че тя все още спи с някакъв стар свой приятел. Реших, че няма смисъл да правя каквито и да е опити след това. Кучките са еднакви.
— Харесва ли ти работата на бензиностанцията в града?
Спунър вдигна рамене.
— Работа. Нищо друго не се е получавало при мен, не както при теб. Един или два пъти нещата сякаш потръгваха, но после се проваляха.
— Какво потръгваше? — заинтригуван Клоби го погледна отблизо.
— Ами, нещо като удар. — Спунър погледна Колби с присвити очи. — Веднъж, след казармата, се запознах с едно приятелче, което се занимаваше с нещо доста сериозно. Нещо, което беше уредил, докато пътувал из Филипините. Щеше да ме включи в играта. Но нещата се разсъхнаха.
— Не потръгна значи. — Колби се замисли каква ли беше тази игра, но реши, че е по-добре да не пита.
— Един друг път пък, си помислих, че имам уговорка с един тип, който притежаваше верига салони за масаж. Щях да управлявам няколко от тях. Нещо като подставено лице, нали се сещаш? С изключение на това, че за мен нямаше дял от бизнеса. Но и това не потръгна. Имаше още едно-две неща, но както казах, нищо никога не се е получавало при мен. Винаги всичко се проваляше.
— И затова се върна тук. Никога не съм си мислел, че ще се установиш във Фулбрук Корнърс, Еди. Мислех, че мразиш града, колкото и аз го мразех.
— Все още го мразя — измърмори Еди. — Но след като татко умря, това място остана на мен, а и Кларк ми даде тази работа в бензиностанцията. Какво трябваше да направя?
— Не знам — каза Колби откровено. Не му допадаше жалостта в гласа на Еди и тутакси се почувства виновен за реакцията си. Животът на Еди не беше лесен.
— По дяволите, ти не можеш да разбереш. Ти имаше късмет. Не попадна в капан в това място като мен.
