партньор. Цялостно отдадена на страстта си и любовника си. Такава капитулация завинаги обвързва завоевателя.
Този път всичко беше, както подобава. Този път те бяха създадени един за друг. Този път тя се почувства свободна да даде всичко, което той никога не би могъл да вземе със сила. И тя му го дари охотно, от сърце, защото знаеше, че най-после е настъпил моментът.
Сега миналото, настоящето и бъдещето се сляха в едно.
Даяна простена и Колби изпи вика й с устни.
След края и двамата мълчаха. Заспаха уморени в прегръдка.
Той бавно се облече, докато я наблюдаваше на мъждукащата светлина на фенера как се събужда. Мислеше си какво ли ще каже тя за дивата страст, връхлетяла ги като буря през нощта.
Дали ще се ядоса от лекомислието му? Или ще се затвори в онази своя яростна независимост и ще се държи сякаш нищо не се е случило?
Не беше сън, той беше достатъчно откровен пред себе си, за да си го признае, но във всичко това имаше нещо странно и присъщо на съня. Дали той първи да проговори?
Не, няма, реши Колби. Нека тя да отвори дума, ако желае. Нека сама реши дали да каже нещо, ако изобщо нещо трябва да се казва. Случилото се беше съвсем непредвидено. Никой нямаше вина. И двамата носеха отговорност за това.
Колби знаеше, че търси извинения, но не ги намираше. И двамата нямаха извинение, освен вековната неконтролируема страст, която се промъкна бързичко и ги изненада, докато бяха във владенията на съня. Въвлече ги в разтърсващ пожар на сетивата, след което ги остави на течението и ги потопи отново в царството на съня.
Страстта така го беше завладяла, че той забрави да използва малкото пакетче в джоба си. Но и тя не се сети.
А това означаваше, че Даяна може и да е забременяла.
Колби недоумяваше защо тази мисъл не го тревожеше. Би трябвало да си гризе ноктите от притеснение. Откакто беше на деветнадесет не беше му се налагало да се притеснява за такова нещо.
Знаеше, че тя ще се разстрои. Може би и малко ще се уплаши. Дори и на нейната възраст тя не можеше да не се притеснява. Може би е по-добре той да започне разговора.
Но какво би могъл да каже? Съжалявам, забравих? Събудих се посред нощ, а ти беше в прегръдките ми в една пещера и трябваше да те притежавам, и нищо на света не можеше да ме спре?
Защото така виждаше той ситуацията. На неговата възраст такова извинение не струваше усилието да се произнася.
Даяна се размърда и отвори очи. Обърна поглед към бледата светлина на прожектора, опитвайки се да разбере къде се намира.
— Колби?
— Тук съм, скъпа. — Той се наведе и целуна голото й рамо. — И ти ли си така схваната като мен?
— Не бих могла да седна, камо ли да вървя.
Той се усмихна с облекчение, че тя нямаше намерение от сутринта да му се кара, макар че си го заслужаваше. Но спокойствието й малко го подразни. Нима тя щеше да загърби всичко? Даяна можеше да бъде и упорита. Истинска амазонка.
Той седна по-удобно и й помогна да се настани до него. После започна да масажира раменете й някак свойски. Тя въздъхна и се намести за масажа.
— По-добре ли е? — попита той. Тя изглеждаше прекрасно сутрин, рече си Колби, дори след като беше прекарала нощта върху каменния под, уязвима, отпочинала и секси.
— Много по-добре. Колби, ние сме в нишата. Как, по дяволите, попаднахме тук? Не си спомням да сме се местили. — Тя намръщено се огледа наоколо. Тогава забеляза разхвърляните дрехи.
Може би не си спомня абсолютно нищо, помисли си той, леко засегнат. Все пак, беше в състояние на полусън.
— Пренесох те тук, когато вятърът взе да носи пръски вода в главното помещение. Ако бяхме останали там, сега щяхме да сме вир-вода.
— О, предполагам трябва да ти благодаря. Но колкото по-бързо се измъкнем оттук, толкова по-добре. Нищо лично, но от това място ме полазват тръпки.
— Боеше ли се снощи? — попито тихо Колби и стана на крака.
Тя изненадано го погледна.
— Не, съвсем не. Не харесвам мястото, но признавам, че не почувствах наистина клаустрофобия. Всъщност, спах невероятно добре, като се има пред вид всичко останало.
— Тя се изправи и се зае бързо да се облича. — А ти? Да не умираше от страх като последния път, когато си бил тук?
Той поклати глава. Защо нищо не споменаваше за това, че непредвидено и непредпазливо бяха правили любов? Дори докато обличаше дрехите, които предната нощ той беше захвърлил във вихъра на страстта, тя се държеше така, сякаш нищо необичайно не беше се случило.
— Не, изобщо не беше като миналия път.
Всъщност нищо досега не беше му се струвало толкова правилно като правенето на любов с Даяна тук на пода в пещерата. Той беше огорчен, че тя не го споменаваше. Искаше му се да я попита: „На теб хубаво ли ти беше?“, само за да чуе какво ще каже.
— Надявам се бурята да е утихнала. — Тонът на Даяна беше непринуден.
— Хайде да видим какво става там навън. Готова ли си?
— Повярвай ми, нямам никакво желание да се мотая тук. — Тя тръгна след него навън от нишата. — Но ще кажа, че може би това е най-необикновената среща в живота ми.
— Като писател на романи на ужасите мислех, че има за какво да се гордея. Мъж като мен не може да кани любимата си на обикновени срещи. Тя може да си помисли, че той я мами.
— Имаш право.
Той разбра, че тя щеше да се държи по обичайния си сдържан начин. Така да бъде. Щом не желаеше да говори за това, проклет да е, ако той спомене нещо. Но Колби усети, че това го дразни неимоверно. Тази жена беше прекалено независима. Поемаше твърде много отговорности и всякакви рискове. По дяволите, и той участва в случилото се. Би трябвало тя да му каже нещо за това, а не да се опитва сама да се справи с всичко.
За първи път се замисли дали Даяна някога се е обръщала за помощ към мъж в кризисни ситуации, дали се е опирала на мъж, когато положението стане непоносимо. Дали изобщо е молила някого да сподели отговорността заедно с нея.
Колкото повече я опознаваше, толкова повече го обземаха съмнения. Той недоумяваше какво ли трябва да й се случи, за да се обърне към него за помощ и утеха. Вероятно някакво абсолютно природно бедствие, например земетресение осма или девета степен.
Колби влезе в главното помещение и се успокои, щом видя воала от ревяща бяла вода пред входа на пещерата.
— Имаме късмет. Слънцето е изгряло и вятърът е спрял. Не би трябвало да имаме затруднения надолу по пътеката.
— Надявам се, че не сме накарали Брандън и Робин да се тревожат много — отвърна Колби. — И без това си имам достатъчно проблеми сега.
Даяна го погледна особено, но не каза нищо, докато той я водеше надолу по ръба.
Колби остави Даяна пред къщата й, размени няколко епитета с недоволния Спектър, който очевидно бе обиден, че е бил оставен сам през цялата нощ, и се отправи към къщата на леля Джес. Погледна часовника си. Беше едва седем часа. Брандън ставаше рано като него, но Колби имаше предчувствие, че Робин нямаше да е станала все още. Тъкмо щеше да има възможност да поговори с Брандън на спокойствие.
Може би Даяна имаше право, помисли си той, докато паркираше джипа и изкачваше стъпалата на входната площадка като вземаше две наведнъж. Може би хлапето беше в капан и дойде при него, за да намери изход. На деветнадесет мъжът лесно можеше да попадне между чука и наковалнята.
