Особено, когато е замесена жена.
Ще отстъпи, реши Колби. Ще последва съвета на Даяна. Ще даде възможност на Брандън да се доближи до баща си, възможност да говори с него, без да се чувства застрашен. Двамата с Брандън винаги са имали добри взаимоотношения. Сега беше моментът да се опрат на деветнадесетгодишната солидна връзка между бащата и сина.
Влезе в къщата и чу, че вратата на стаята, в която спеше Робин на горния етаж се затваря. След няколко секунди Брандън бавно заслиза по стълбите към кухнята като се прозяваше. Беше облечен в тениска и дънки. Беше бос и закопчаваше колана на панталоните си.
Всички добри намерения на Колби се изпариха яко дим.
— Ако нямаш достатъчно акъл да държиш панталоните си закопчани, докато си с нея, надявам се, че поне ти стига акълът да вземаш предпазни мерки.
Брандън стъписано се спря на стълбите.
— Татко… не чух джипа. Кога се върна? Къде беше снощи? Чудехме се какво се е случило.
— Изглежда не си прекарал много време в тревоги. — Колби нахлу в кухнята и напълни стария чайник на леля Джес. Постави го на котлона и се зае да бърка нес кафе в една голяма чаша. Усещаше, че Брандън продължава да стои неловко на вратата.
— Помислих си, че може би си при Даяна — измърмори момчето.
Колби се постара да овладее гнева си.
— С нея бях. Застигна ни буря в пещерата зад водопада „Окованата жена“. Наложи се да пренощуваме там. — Той се обърна. — По дяволите, Брандън, имаш ли представа какви рискове поемаш?
— Може би не поемам по-големи рискове, отколкото вие с Даяна — рязко отвърна Брандън.
Колби премигна при спомена за нощта.
— Използваш ли нещо? — грубо попита той. — Или разчиташ на Робин?
Брандън се изчерви.
— Господи, татко.
— Просто ми отговори, става ли?
— Вземам предпазни мерки. Не се тревожи, нищо не рискуваме. След всички онези книги, които си ми чел, и след всички разговори по темата, как бих могъл да забравя?
— Понякога е толкова лесно да забравиш. Повярвай ми, добре знам.
Чайникът взе да писука. Колби го сне от котлона и си наля вряла вода в чашата. Прекалено лесно.
— Толкова те е страх, че ще направя същата грешка като теб, че не виждаш по-далеч от това, нали? — Брандън се облегна на масата и после седна на един стол.
— Да, точно това ме плаши.
— Какво му е лошото да се ожени човек на моята възраст? — попита Брандън.
Колби отново взе да губи самообладание. Тогава му хрумна, че ако теорията на Даяна беше правилна, въпросът на сина му сигурно беше основателен повод за разумна дискусия, а не предизвикателство. С неимоверно усилие той овладя гнева си.
— Искаш ли малко кафе?
Брандън учудено го погледна.
— Да.
Колби приготви още една чаша нес кафе и я занесе до масата. Седна срещу сина си и се загледа в яркото и светло утро за миг.
— Наистина ли искаш да знаеш кое е лошото да се ожениш на твоята възраст?
Брандън въртеше чашата в ръцете си с изражение, което подсказваше, че вече съжалява за въпроса си.
— Знам, че е малко трудно да завършваш училище и да си женен, но…
— Трудно ли? — Колби се облегна напред с лакти върху масата. — Искаш да разбереш какво значи трудно? Ще ти кажа. Трудно означава да се чудиш откъде да плащаш наема, когато току-що си загубил работата си и не можеш да си намериш друга, защото нямаш никакъв опит, нито дипломи. Трудно означава да се притесняваш за младата си съпруга, която започва да скучае и става неспокойна, след като премине вълнението от брака и тя трябва да си седи у дома, докато приятелките й ходят на срещи.
— Татко.
— Трудно означава да ти се иска да идеш да караш сърф с останалите момчета, вместо да търсиш друга работа и да забавляваш съпругата си, която вече си мисли, че не е трябвало да се омъжва, тъй като бракът не е толкова забавен, колкото тя си е представяла. Трудно означава да се притесняваш за обриви от памперсите, за треска посред нощ, за това, че детето не спира да плаче и на теб ти се струва, че ще полудееш.
— Но, татко…
— Но знаеш ли кое е най-трудното нещо? Това е мисълта, че си се оженил, преди наистина да си разбрал какво точно искаш от една жена. Мисълта, че сексът не е всичко, макар че на деветнадесет ти се струва най-важното нещо на света. Мисълта, че си направил грешка и че няма връщане назад.
Брандън го погледна.
— Така ли е било с теб?
Колби глътна малко кафе.
— Да, така беше с мен.
— И смяташ, че така ще е и с мен.
— Мисля, че така ще е за всеки, който се жени прекалено млад.
За миг настъпи тишина.
— Според Робин нещата ще потръгнат.
— Така ли мисли? Откъде знае?
— Не знам. — Брандън се надвеси над кафето си. — Тя наистина иска да се омъжи.
— А ти какво мислиш? — попита направо Колби. Брандън неспокойно вдигна рамене.
— Понякога си мисля, че е добре. Аз наистина я харесвам, татко.
— Това е очевидно. Но наистина ли ти харесва идеята да се ожениш?
— Снощи й казах, че може би е по-добре да изчакаме малко. — Думите идваха бавно и сковано. — Обясних й, че следващото лято можем да говорим отново за това.
Колби си каза, че вероятно за сега това беше всичко, на което можеше да се надява. Сякаш чуваше Даяна да му казва, че не бива да избухва в този момент. Хлапето не беше приключило.
— Звучи разумно — предпазливо рече той.
— Тя не мисли така. Не й допада идеята да изчакваме. При техните й е трудно, нали знаеш?
Нещо в тона на Брандън подсказа на Колби, че Робин не беше само леко разстроена. Дали точно това не беше вкарало Брандън в леглото на момичето? Дали Робин не беше се опитала да му покаже на практика чудесата на брачния живот?
— Животът си е твой, Брандън. Не трябва да го живееш така, както тя иска да го живееш. Твоята отговорност е да правиш това, което е правилно за теб, а не което някой друг ти казва, че е добре за теб. Моля те само да вземеш сам решение, докато все още пред теб има избор.
— Мисля за това — решително рече Брандън. — Но и ти трябва да разбереш родителите на Робин. Те се опитват да дирижират живота й. Винаги й крещят. Винаги са на нож.
— Сине, кажи ми едно нещо. Ако и ти си имаше същите неприятности у дома като Робин, щеше ли да потърсиш някой да те спасява, или сам щеше да се опиташ да се спасиш?
Брандън се намръщи.
— Щях да се изнеса от къщата. Но това е различно.
— Така ли? Ако използваш някого, за да те спаси, смяташ ли, че ще се чувстваш свободен?
— Не, не съвсем.
— Искаш ли да отнемеш на Робин преживяването сама да се научи как да се освободи? Искаш ли да замени властните си родители със съпруг, който според нея, ще изпълнява същата роля? Тя ще очаква от теб да се грижиш за нея. Ще ти кажа нещо, Брандън. След като няколко месеца се грижиш за нея, ти сигурно ще започнеш да й викаш. Ти ще осъзнаеш, че се е омъжила за теб, само за да те използва.
Брандън вдигна поглед, в красивите му кафяви очи се забелязваше леко удивление.
