човек.
Колби за миг погледна лицето й и изражението на очите му се смекчи.
— Ела тук, скъпа — нежно рече той и протегна ръка. Даяна се поколеба, но после безмълвно пристъпи до него и той я прегърна. От неговата сила черпеше успокоение и кураж. Едната му ръка силно я прегръщаше, а другата държеше кутията бира, от която той замислено отпиваше.
— Когато разбера кой е сложил плевелите във вазата ти, ще го пребия — най-после проговори Колби. — Спектър тихо се обади. Колби го погледна. — Добре, приятелче, можеш да ми помогнеш.
— Кой би могъл да направи такова нещо?
— Проклет да съм, ако знам, но градът е пълен с вероятни кандидати.
— Какво искаш да кажеш? — попита Даяна.
— В случай, че не си забелязала, скъпа, аз не съм любимецът на Фулбрук Корнърс. Имам много стари врагове.
— След двадесет години? Съмнявам се.
— Някои хора тук помнят, повярвай ми. И не всички са доволни, че не завърших в затвора. Общото мнение във Фулбрук Корнърс е, че рано или късно ще свърша зле. Хората не обичат, когато предположенията им се окажат грешни.
Тя долови старата ярост в гласа му и плъзна ръка около стройната му талия.
— Колби, дори и да си прав, нещо ти убягва от вниманието. Номерът е за мен, не за теб.
— Не искам да го споменавам, Даяна, но логически погледнато, ти си потенциална мишена.
— Защо?
— Защото всички в града знаят, че ми принадлежиш.
— Не ставай смешен! — Възмутена, Даяна понечи да се отдръпне. Но той я привлече обратно към себе си със силната си ръка. — Аз не принадлежа на никого.
Колби не обърна внимание на протеста й. Беше свъсил вежди съсредоточено.
— Повечето от тези гъсоци тук лесно биха се досетили, че най-сигурният начин да ми навредят, е чрез теб.
— Колби, не виждам логика. Дори да приемем, че е така, все още нямаме отговор на въпроса кой би могъл да направи такова нещо.
— Ами, за начало, това е някой, който е чел „Шокиращата долина“.
— Ха. Доколкото разбирам, в това число попадат едва ли не всички, които живеят тук. Днес сутринта Маргарет Фулбрук ми каза, че е чела една твоя книга. — Даяна млъкна, щом Колби я стрелна с гневен поглед.
— Днес си говорила с Маргарет Фулбрук?
— Тя тъкмо излизаше от пощата, когато аз влизах. Разменихме си няколко думи.
— За времето ли?
— Не, по дяволите, не за времето. — Даяна въздъхна. — Искаше да знае дали съм се запознала с внука й.
— И ти какво й каза?
— Истината, разбира се. Казах й, че Брандън е очарователен и интелигентен млад мъж. — Даяна замълча, а после внимателно добави: — Според мен, тя би искала да се срещне с него.
— Ще се видя с нея в ада, но няма да й позволя да се доближи до Брандън.
— О, Колби, бъди разумен. Тя е възрастна жена и не й остава много.
— Това е неин проблем. Не си струва да й съчувстваш, Даяна. Не го заслужава. — Колби погълна още бира. — Но предполагам, че нашият списък с вероятните шегаджии може да започне с нея. Бог е свидетел, че си мисли, че има основателна причина да ме мрази. А тя знае и за теб.
Даяна премигна, спомняйки си предупреждението на възрастната жена през деня. Стой далеч от Колби Савагар. Той няма право да бъде щастлив. Излишно бе да споменава за отмъстителния й тон. Той веднага би се хванал за това като доказателство за вината на Маргарет Фулбрук. Даяна прибягна до логиката.
— Тя е стара жена, Колби. Който и да е бил, той е трябвало да търчи, докато аз бях в града.
— Хари нали я развежда. Той винаги се е чувствал поласкан да изпълнява поръчките на семейство Фулбрук. Стария Фулбрук го изпрати да ме следи, когато Синтия каза, че е бременна. Работата наистина достави удоволствие на Хари.
Даяна разшири очи.
— Фулбрук е изпратил Хари да те следи? Защо?
— А ти защо, мислиш, че го е направил? Да ми внуши малко разум. Да ме накара да напусна града. Тогава Хари беше двадесет години по-млад, беше набит и як като бик. А и никога не ме е харесвал.
— Какво се случи?
— Хвана ме пред старата къща на Ролинс. Бях навън и си говорех с Еди Спунър и се връщах към къщата на леля Джес. Хари запуши пътя с един камион на Фулбрук и когато спрях, той излезе от колата. Каза, че ще ми даде да се разбера. И замери главата ми с една пръчка.
— Господи, Колби.
— За щастие, първият път не улучи, а и аз не му дадох втори шанс. Той беше едър, но не беше пъргав. С такива като Хари Волът човек трябва да действа без предупреждение. Успях да го ритна точно, където трябваше. Той падна и закрещя. Скочих в колата и изчезнах. По онова време нямаше човек, който да може да ме стигне с кола. — Колби се замисли. — Обаче копелето повреди предното ми стъкло с първият си удар. Така и не си взех полагаемото за повредата.
Даяна беше потресена.
— Може би трябва да добавим Хари към списъка.
— Аха. Страхувам се, че е един от многото.
— Колби, за Бога, какви си ги вършил като дете? Да не си опитвал да воюваш с всички в града?
Той й се усмихна предизвикателно.
— От моя гледна точка, беше точно обратното. Всички непрекъснато се опитваха да се сбият с мен.
— И ти се съгласяваше.
Той вдигна рамене.
— Разбира се. Защо не?
Даяна лекичко удари рамото му.
— Ти си един голям мъжкар идиот. Наслаждавал си се на славата си, нали? Харесвало ти е да си местната легенда. Нищо чудно, че списъкът с неприятелите ти е дълъг цяла миля. Как изобщо ще разберем кой е сложил тези плевели във вазата ми?
— С насилие нищо не се постига. Поне не към мен. — Колби пресилено разтри нараненото си рамо. Отново потъна в мисли. — Дяволски добър въпрос. В градче като това мълвата бързо се разпространява. Възможно е Еди Спунър да е дочул нещо на бензиностанцията. Ще говоря с него. Междувременно, когато не съм наоколо, гледай глупавата ти хрътка да е близо до теб. Тя ще може да те защити от мизерника, който си прави гадни шегички.
Спектър сбърчи нос.
— Мисля, че го обиди — отвърна Даяна.
— Няма начин. Кучето не е достатъчно умно да разбере кога го обиждат. А сега, за вечерята.
— Какво?
— Надявах се да ми помогнеш и да гледаш детето. Честно казано, у дома положението е малко напрегнато. Малката Робин не се чувства добре с мен.
— Защо?
— Вероятно, защото знае това, което ти току-що определи. Синът ми изобщо не е ентусиазиран от идеята за брак. Според мен, е влязъл в капан и търси начин любезно да се измъкне. Днес сутринта имахме дълъг разговор.
Даяна се намръщи.
— Ако Робин смята, че губи Брандън, няма как да не е разстроена.
— Ти какво ще кажеш за това? Хлапачката ме гледа, все едно съм човекоядец. Освен това, престана да ми казва колко страхотни са книгите ми.
Даяна се усмихна.
