— Ненадеждна аудитория.
— Ще дойдеш ли на вечеря?
— А защо вие тримата не дойдете тук? Може би една промяна на обстановката ще разведри напрежението. Мислиш ли, че Робин и Брандън харесват пържени зеленчуци?
— Няма проблем. Някога готвила ли си на тийнейджъри?
— Ами, не. Каква е тайната?
— Трябва да сложиш четири пъти по-голямо количество от всички съставки.
— Имах намерение да увелича всичко четири пъти. Нали ще сме четирима? Колби, мога да броя.
— Не — обясни търпеливо той. — Не разбираш. Налага се да увеличиш четири пъти порцията на всеки тийнейджър.
— О, разбирам. Та това са много зеленчуци.
Не беше нужно много време, за да разбере човек, че Колби беше прав по отношение на напрежението между него, Брандън и Робин. По средата на вечерята Даяна имаше чувството, че може да разреже въздуха с нож. Робин изглеждаше наранена и намусена. Брандън се опитваше да отвръща на въпросите на Даяна, която умело водеше разговор, но накрая не намираше какво да каже.
Най-накрая Колби успя да подхване истински разговор, когато спокойно каза на Брандън и Робин за плевелите във вазата на Даяна.
— Също като в „Шокиращата долина“ — сети се момчето Брандън. — Кой би могъл да направи такова нещо? И защо?
— Не сме сигурни — спокойно отвърна Колби. — Днес следобед говорих с Еди Спунър, но той не беше чувал никакви клюки. Казах му да си отваря очите.
— Мистериозно е — бавно рече Робин и погледна Даяна. — Изплашихте ли се?
— Беше доста изнервящо — призна Даяна. — Нещо като да получиш цинично телефонно обаждане. Разпознах сцената от книгата на Колби и това ме разстрои.
— Няма защо да се притесняваш, щом добрият стар Спектър е до теб — каза Брандън с усмивка и пусна под масата малко пържени зеленчуци.
Колби му се скара:
— Пак ли храниш кучето под масата? То не заслужава. Той е скапаняк.
Даяна се усмихна.
— Може би Спектър ще подобри мнението си за теб, Колби, ако от време на време му подаваш някоя хапка.
— Само през трупа ми.
Под масата се чу ниско, но ентусиазирано ръмжене. Даяна погледна Брандън и двамата се засмяха. Робин побутна храната в чинията си, а Колби подметна нещо, че има вероятност куче като Спектър да ухапе ръката, която го храни.
— Как върви търсенето на работа? — с равен тон попита Брандън.
— Не добре — отвърна Даяна. — Ако искам да си намеря работа до септември, трябва да се заловя сериозно за това. Наистина не ми се иска да се връщам в „Карутърс и Йейл“.
— Даяна, някога била ли си омъжена? — внезапно попита Робин, а в красивите й сини очи се долавяше злонамерена нотка.
Колби й хвърли яростен поглед, но Даяна търпеливо отговори:
— Не, Робин, не съм.
— И никога не си имала деца?
— Не.
— Защо?
— За Бога, Робин — промърмори Брандън. — Не ти влиза в работата.
— Просто искам да разбера откъде знае толкова много за брака.
Даяна беше изумена.
— Кой каза, че зная много?
— Брандън ми обясняваше, че днес жените не желаят брак, за да направят добра кариера, — обясни Робин с мек тон. — И даде теб за пример. Аз му казах, че може би не си добър пример, защото вероятно никога няма да се омъжиш и няма да имаш деца. Ти се интересуваш само от кариерата си.
— Достатъчно — студено отсече Колби.
Даяна усети странна топка в стомаха си. По някакъв начин тя се почувства задължена да се защити.
— Робин, невинаги можеш да си го позволиш. Аз наистина направих своя избор и не съжалявам.
— Избрала си кариерата пред брака. Не смятам, че можеш да служиш за пример на някого като мен, който иска нещо различно от живота.
Колби застрашително се наведе напред.
— Казах, достатъчно, Робин.
Даяна се насили и се усмихна насърчително.
— Няма нищо. Знам какво иска да каже. Но до край бих защитила позицията, че е важно за една жена да получи образование и да започне кариерата си, преди да се омъжи и да има деца.
— Много жени се омъжват, преди да помислят за кариера — настоя Робин.
— Никоя жена, която е със здрав разум, не бива да се поставя в икономическа зависимост от мъжа. Тя винаги трябва да има възможност да се грижи за себе си финансово. А ако възнамерява да има деца е още по-важно за нея да може да поддържа цялото семейство сама. Днес жените много често стигат до там, че сами отглеждат децата си, ако не си забелязала.
— С мен няма да се случи.
— Сигурна съм, че всяка жена, която забременее, се чувства така. Но знаеш ли кои хора живеят на ръба на бедността в тази страна? Това са самотните жени с деца. А мъжете, обещали да се грижат за тях, отдавна ги няма.
Даяна си пое дълбоко въздух и осъзна, че Брандън я наблюдаваше с възхищение. Очевидно Робин беше бясна.
Но именно изражението на Колби изненада Даяна. Той беше като тъмен облак.
Даяна се събуди и потрепери от страх. Сънят й не беше истински кошмар, но я потискаше емоционално. С учудване осъзна, че плаче.
Спектър въпросително изджавка. Изправи се и мушна муцуна в ръката й. Даяна го погали и усети успокоение.
— Добре съм — каза тя на кучето. — Беше просто сън.
Сън, изпълнен с ужасяваща тъмнина. И страховита самотност. Безбрежна самота във вечността. И с усещането, че държи нож в ръката си. От пръстите й шуртеше кръв, която се стичаше навън от пещерата и се смесваше с водата и мъглата. Мъжки глас й говореше, предсмъртното му проклятие изпълваше пространството, а тялото му се изтърколи настрани от нея.
Ти се бори с мен и смъртно ме рани. Не вярвах, че жена може да бъде толкова упорита и смела. Ако се беше родила мъж, от теб щеше да излезе могъщ войн.
Но, жено, ти не спечели. Аз умирам тук, и ти ще умреш. И в името на всички богове, чуй ме, коварна жено, проклинам те. Проклинам те с кръвта си, която умира. Вслушай се в съдбата си, защото не можеш да избягаш. Духът ще остане окован тук, докато не ме дариш с детето, което искам. Най-после ще узнаеш какво е да си жена. Окончателната победа ще е моя. А ти, ще се предадеш.
— Не трябваше да позволявам на Колби да ми разказва легендата за пещерата „Окованата жена“, Спектър. — Даяна отметна завивките, посегна за робата и обу пантофите си. — Този мъж много го бива да внушава кошмари.
Тя зашляпа по коридора, чувстваше се твърде напрегната, за да си легне отново. Спектър я последва, той охотно приемаше среднощните закуски.
— На всичкото отгоре и този сън, не ми стигат плевелите във вазата — сподели Даяна, докато се ровеше из хладилника. Отдавна не беше се впечатлявала от сънища. — След всички сънища, плевели и притеснения, че съм бременна, направо съм късметлийка, ако успея да заспя тази нощ.
