— Изобщо не биваше да се забърквам в това.
Колби леко се усмихна.
— Сине, нека ти кажа нещо. Говориш ли за жени, значи говориш за трудни ситуации. Те са като въшките и кучето. Едното без другото не минава.
За първи път, откакто прекрачи прага, Брандън се усмихна.
— Ще го запомня. Между другото, само за информация, изобщо нямаше опасност Робин да забременее.
Колби кимна.
— Радвам се да го чуя.
— Не защото не използвах предпазни мерки — наблегна Брандън. — Въпреки, че бих използвал, ако го бяхме направили. Не съм глупак. Но ние така и не го направихме. Тя каза, че трябва да почакаме, докато се оженим. Непрекъснато ми повтаряше колко хубаво ще е, след като се оженим. Наистина ме накара да я желая.
Колби въпросително вдигна вежди.
— Искаш да кажеш, че погрешно съм изтълкувал излизането ти от нейната спалня онази сутрин?
— Да, бях там. Но просто беше поредното цуни-гуни. Щях да се върна в моята стая, преди да се прибереш, но заспах.
— Извинявай, че така ти се нахвърлих онази сутрин. — Колби прокара пръсти през косата си. — Май напоследък много взех да се извинявам. Първо на Даяна, а сега на теб.
— Има нещо друго, което искам да ти кажа, татко.
— Какво?
— През цялото време на връщане към Портланд Робин се кълнеше, че единственият номер, който погодила, бил накрая с боклука. Твърди, че й хрумнало да използва идеи от „Шокиращата долина“ след като чула за другите два инцидента.
Колби косо погледна Брандън.
— Вярваш ли й?
Брандън се замисли.
— Знам, че нямам причина да й вярвам, не и след това, което сътвори. Но по някакъв начин, ми се струва, че този път може би казва истината.
— Трудна ситуация. — Колби замълча.
— Мислиш ли, че трябва да кажем на Даяна?
— Не, и без това й дойде в повече.
— Кое? — любопитно отвърна Брандън.
— Очаквам тя да ми каже.
Тя не можеше да чака повече. Беше сигурна. Не само защото й закъсня с няколко дни, тя просто го предусещаше. Беше сигурна, че е бременна. Тази мисъл беше дълбоко загнездена и отричаше всеки опит за рационален анализ. Взираше се в календара в ръката си, и дребните числа и дни изгубиха очертания.
— Няма защо да броиш дните, когато си в отпуск, скъпа. — Колби се приближи зад нея и я прегърна през рамо. Пъргаво взе календара от ръката й. — Или има нещо по-важно?
— По-важно ли? — тя усети, че нервничи. Много повече, отколкото ако се явяваше на интервю за нова работа.
— Да не би да изпуснах рождения ти ден? — Той лукаво се усмихна и сгуши лице в шията й. — Не се тревожи, мога да ти спретна страхотен подарък за нула време.
— Рожденият ми ден е чак през ноември.
— Няма нищо, мога да ти покажа подаръка си по-рано.
— Нали трябваше да пишеш тази сутрин?
Той захапа ухото й.
— Днес вече написах страхотен материал. Мога да си позволя почивка. После си обещах, че ще се върна и ще напиша още по-велики мисли.
— Колби — сериозно рече Даяна. — Не разбираш ли, та аз дори не знам кога е рожденият ти ден?
Той престана да хапе ухото й.
— На втори септември. Защо?
— Нищо, нищо. Просто още едно доказателство, че не знаем толкова много неща един за друг.
— Но и двамата бързо схващаме. — Той продължи да си играе с меката част на ухото й.
Даяна си пое дълбоко въздух. Дойде моментът да вземе решение.
— Колби, да си вземем храна и да идем да обядваме на върха на водопада „Окованата жена“.
— Убеди ме. Човек може да напише великите си мисли по всяко друго време. Ще направя сандвичите и ще опаковам другите съществени неща, които ни трябват, когато ходим при водопада „Окованата жена“. — Той я стрелна с поглед, изпълнен с очакване и желание, и се отправи към стълбището, което водеше към спалнята.
Даяна го наблюдаваше с огорчение. Тя се чудеше дали Колби си спомня за единствения път, когато забравиха за тези съществени неща. Той все още не беше споменавал за случилото се в онази нощ в пещерата.
Ами ако отрече, че има нещо общо с това? Ами ако съвсем откровено не си спомня, че се е любил с нея без предпазни средства? Ами, ако си спомняше, но не искаше да повярва, че за нещастие тя забременява точно, когато съвсем нехайно и двамата забравят да се предпазят?
Ами ако той не желаеше да поеме отговорност заедно с нея?
Дни наред тези въпроси занимаваха мислите й. И ставаха все по-настоятелни, откакто Брандън замина за Портланд. Даяна ставаше все по-напрегната, колкото по-явен ставаше фактът, че е бременна.
Знаеше, че Колби е забелязал вглъбеността й и неспокойствието, които така усърдно се опитваше да прикрие. Веднъж-дваж той я беше питал дали всичко е наред, но престана да задава въпроси, след като получи утвърдителен отговор.
— Не забравяй, че Джил и съпругата му ще ни дойдат на гости довечера — рече Колби, щом слезе долу. — Ще трябва да вземем някои неща след пикника от града. Мисля, че Джил ще ти хареса. Той е железен. Говори, каквото мисли. Ивлин е втората му жена. Не я познавам много добре, но изглежда свястна. — Колби замълча. — Добре ли си, скъпа?
Даяна кимна бързо и се обърна към кухнята.
— Добре съм. Да направим сандвичите.
След четиридесет минути те стигнаха до върха на хълма. Даяна подаде на Спектър цяла шепа от любимите му кучешки бисквити, които той тутакси изгълта. След това се отправи към близката гора, а Колби постели одеялото на земята.
— Ако имаш намерение да ти става навик да ме прелъстяваш тук на открито, може би е добре да си набавим надуваем дюшек — отбеляза той, когато най-сетне постели одеялото върху тревата между два заоблени камъка. — Или ще обещаеш винаги да си отдолу. На четиридесет човек усеща как скалите се врязват в гърба му.
— Съкрушена съм. — Даяна успя да се усмихне, докато разгъваше сандвичите. — Къде е чувството ти за романтика?
— Където винаги е било. В дънките ми. — Той седна до нея и взе един сандвич. — Предполагам, че първо искаш да се нахраниш?
Тя обви пръсти около сандвича.
— Честно казано, първо ми се иска да поговоря с теб.
— Ако не се отпуснеш, ще смачкаш сандвича — неочаквано нежно рече Колби. Той посегна и махна сандвича от ръката й. Погледът му беше напрегнат и бдителен. Нямаше и следа от игривост. — Е, жено, говори. Слушам те.
Тя дълго го гледа, после отмести невиждащ поглед към пейзажа в низината. Несъзнателно обви с ръце коленете си.
— Колби, имаме проблем.
— Ние ли?
Тя почувства хлад и затвори очи.
