— Искаш да кажеш, че си обещала пред себе си никога да не поемаш риска да се довериш на мъж, който да те подкрепя, както финансово, така и емоционално. Това е нещо различно от нежеланието ти някой друг да плаща вместо теб. Знам как се чувстваш. — Колби намръщено насочи вилицата си към нея. — Даде ми съвсем ясно да разбера, че не желаеш да ми се довериш да се грижа за теб. Но мисля, че е време да разбереш, че тази твоя фобия отиде твърде далеч.

— Защо се противопоставяш толкова много на плановете ми за кариера? Не разбираш ли колко важна част са те от живота ми? Колби, не мислех, че си шовинист в това отношение. Знаеш какво е за теб писането. Разбира се, че можеш да ме разбереш.

— Не е въпрос на шовинизъм — избухна той, като се опитваше да не повишава тон. — Моето писане е толкова важно за мен, колкото и твоята кариера за теб, но аз осъзнах, че в живота има и други неща, по по-трудния начин. Време е и ти да научиш този урок. Досега си била твърде много вглъбена в себе си, твърде съсредоточена върху работата си и малкия ти тесен свят. Време е да узнаеш какво е да си жена, която е съпруга, а скоро, и майка. Ще разшириш хоризонтите си, госпожо. След време усещането за амазонка избледнява.

— Обзалагам се, че никога не си отказвал добре платена работа, докато си научавал малките радости на бащинството.

— Добре, но аз трябваше да го науча по по-трудния начин. А това не е правилният начин. Това, че отгледах Брандън сам и работех на пълен работен ден, за да се издържаме, не е идеалният подход. Аз нямах избор, а ти имаш.

Даяна усети да се събужда старият страх в нея.

— Знаеш ли какво мисля? Упорит си, защото дълбоко в сърцето си не си сигурен дали ти харесва идеята, че мога да се грижа за себе си.

— Не е вярно, Даяна.

— Притеснява те, нали? Достатъчно старомоден си, за да ме накараш да стана зависима от теб. За тебе е нещо като изживяване на собствената власт. В това общество, който контролира парите, контролира всичко. Така е в бизнеса, така е и в брака.

— Способността ти да се грижиш за себе си не ме притеснява, Даяна. — Колби говореше през зъби. — Възхищавам ти се. Но ме притеснява, че си дяволски уплашена за това, което ще се случи с безценната ти независимост, сега, когато си съпруга и бъдеща майка. Казах ти вече, сега имаш други приоритети. Ще трябва да се научиш как да ги балансираш. Можеш да започнеш като се откажеш от бронираното си бельо за начало.

— Даяна. — Мъжкият глас, който прекъсна лекцията на Колби, беше глас на човек, който обича да насочва вниманието към себе си и знае как да го прави. — Реших, че си ти, когато те видях преди две минути, но си казах, не може да бъде. Нали през лятото щеше да си в някакъв затънтен планински град? Какво правиш в Портланд?

Даяна погледна Арон Краун. Би била благодарна, на каквото и да е, само да прекрати спора й с Колби, но не беше подготвена да види шефа си до масата. Тя потърси спасение в добрите маниери.

— Здравей, Арон. Радвам се да те видя.

— И аз се радвам. Липсваше ни, приятелко. — Арон я погледна с най-ангажираща си усмивка. Беше привлекателен мъж с елегантна бизнес външност. Костюмът му беше по мярка, вратовръзката му бегло напомняше за старо училище, което никога не беше посещавал, а ризата му определено не беше изработена от полиестер и памук. Арон Краун вярваше, че облеклото е важно за ролята, която изпълняваше в организацията, а тази роля беше някъде близо до върховете.

Даяна осъзна, че се получи пауза в разговора. Колби наблюдаваше Арон с хладно изражение, а Арон учтиво чакаше да го представят. Смутена, Даяна побърза да ги запознае.

— Арон, това е Колби Савагар. Колби, това е Арон Краун, шефът ми в „Карутърс и Иейл“.

— Неин шеф, аха? — Колби пресилено се здрависа с Арон. — Аз съм нейният съпруг.

Даяна се изчерви. Тя се изкашля, когато Арон се обърна към нея шокиран.

— О, да, точно така. Колби е съпругът ми. Пропуснах да спомена, че току-що се омъжих. — По изражението на Колби разбра, че по-късно щеше да чуе коментар за малката си грешка.

— Твоят съпруг? — Арон със закъснение се усмихна. — Е, поздравления тогава. Нямах представа, че се срещаш с някого редовно, Даяна, да не говорим за брак. Къде си крила Колби?

— Във фризера — отвърна самият Колби.

Даяна го погледна ядосано.

— Женени сме от няколко дни — обясни тя на Арон. — И двамата все още свикваме с това, нали, Колби?

— Аз вече свикнах — мрачно заяви Колби. — Ти свикваш по-бавно.

Арон успя да се усмихне учтиво, но изражението му беше някак замаяно.

— Не мога да повярвам. Къде се срещнахте вие двамата?

— Във Фулбрук Корнърс — обясни Даяна кратко с надеждата, че ще сложи край на този необичаен разговор.

— Искаш да кажеш, че се познавате само от няколко седмици? — Арон поклати русата си, добре фризирана глава изненадано. — И сте женени? Не мога да повярвам.

— Опитайте се — посъветва го Колби.

Арон не му обърна внимание, а се обърна към Даяна, дълбоко загрижен.

— Даяна, това не е в твоя стил. Трудно ми е да си представя, че точно ги от всички хора, ще се впуснеш в брак. Просто не си такъв човек. Винаги обмисляш нещата толкова внимателно, преди да действаш. Чакай само колегите ти да разберат. Ще трябва да организираме малко празненство в офиса, за да го отпразнуваме.

— Не планирайте нищо в близкото бъдеще — каза Колби. — Тя все още обмисля дали желае да се върне на работа там, където няма перспектива за жените.

Арон премигна и присви очи. Насочи поглед към Даяна.

— Всички ние, които сме в бизнеса, в един или друг момент трябва да преминем през етапа, когато пропускаме повишение. Трудно е, но е част от корпоративния живот. Винаги има и следващ път. Сигурен съм, че след година-две, управлението ще даде шанс и на Даяна за израстване в кариерата. Между другото, надявах се, че мислиш да прекъснеш отпуската си, Даяна. Винаги си била здравомислещ човек. Толкова дълго отсъствие от работа не е добре за кариерата ти.

— Всъщност, исках да говоря с теб точно за това, Арон.

Той засия от удоволствие.

— Страхотно. Това е нещото, за което искам да говоря и аз най-много, за завръщането ти във фирмата. Както ти казах, липсваше ни в офиса. Кога можеш да започнеш?

— Най-рано на първи септември — хладно отвърна Колби. Суровият му поглед възпря Даяна да му противоречи.

— Та това е чак след месец. — Арон изглеждаше дълбоко разочарован.

— Колби трябва да приключи книгата, върху която работи — обясни Даяна, подразнена от това, че Колби отговори вместо нея. Тя се оживи. — Предполагам, че мога да се върна в Портланд малко по-рано, отколкото планирах.

— Не, няма да се връщаш по-рано. — В гласа на Колби се долавяше строгост и хладина.

Даяна побесня, но запази самообладание. Последното нещо, което искаше, е да провокира спор, който ще я изложи пред Арон Краун. Имиджът беше всичко в бизнеса. Трябваше да запази своя имидж на хладна, спокойна и компетентна жена, която владее брака си, както и кариерата си. Тя се усмихна учтиво.

— Ще ти се обадя, когато изясня плановете си — рече тя на Арон. Няма защо да го кара да си мисли, че е нетърпелива, помисли си тя.

— Ще чакам — бързо отвърна Арон и я потупа по рамото. — Очаквам с нетърпение да работим отново заедно, Даяна. Бива си те. Дяволски те бива. Сигурен съм, че с малко повече опит зад гърба си, ще достигнеш върха. Сега се пази и приятен меден месец. Обади ми се, веднага щом изясниш плановете си. — Усмихна се на Колби високомерно и се отдалечи към компанията си. Колби погледна Даяна ядосано.

— Знаеш ли какво ти трябва?

Тя облиза устни. Не можеше да разбере настроението му.

Вы читаете Споделен сън
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату