Изведнъж Колби стана много голям, много мъжествен, много властен. Само един поглед му беше достатъчен да разбере, че Даяна беше готова да откликне на желанието му.
Погледът му и тялото му я държаха като заложница. Колби нежно хвана китките й и ги сложи от двете страни на главата й върху възглавницата.
— Това достатъчно примитивно ли ти се струва? — попита той със сексапилен и вълнуващо дрезгав глас, докато долната част на тялото му се огъваше върху нея. С ритмични движения той я прелъстяваше, но не проникваше в нея. — Напомня ли ти за война, който си познавала преди?
Даяна простена, когато той бавно започна да потъва в нея.
— С какво ги хранят тези войни днес, че порастват толкова големи?
— Сурово месо.
— О! — Тя затвори очи и тихо извика, когато Колби прониква дълбоко в нея.
Очакваше той да стане същия вълшебник, както преди малко. Тя знаеше, че и двамата щяха да достигнат славна кулминация, но Колби не мърдаше. Остана там, в лоното й. Като държеше ръцете й върху възглавницата, той наведе глава и покри с целувки шията й, достигайки до върховете на гърдите й.
— Колби?
— Хм? — Вниманието му сега беше насочено към долинката между гърдите й.
— Влудяваш ме.
— Добре. Харесва ми, като полудееш. Обичам да те чувам като крещиш.
— Аз не крещя.
— Как го наричаш тогава?
— Тих отзвук на сладострастна кулминация — сериозно обясни Даяна. Искаше й се той да започне да се движи в нея. Едва устояваше на силното, обземащо я усещане от факта, че той се намираше в нея.
— Тих отзвук на сладострастна кулминации, ала-бала — измърмори Колби. — Ти си крещиш. В прегръдката ми ставаш дива и крещиш. Тази нощ ще те накарам да крещиш.
— Така ли? — Даяна се отказа да го разубеждава. Вълнението властваше над цялото й тяло, обзето от неистова горещина. Изведнъж се почувства като в огън. Тя го обгърна с тяло.
Колби простена:
— О, да, скъпа. Точно това искам. — Той пусна китките й и бавно започна ритмичните си движения. Мускулите на раменете му бяха изпъкнали от напрежение, докато изчакваше тя да достигне кулминация.
Даяна го прегърна с ръце и нозе. И когато най-после настъпи моментът, Колби с наслада поглъщаше виковете й на женска задоволеност от устните й. След миг в тъмнината прозвуча и неговият вик на удовлетвореност.
Носеща се на вълните на негата, Даяна се усмихна на мисълта, която внезапно я осени. Този път всичко беше различно. Този път всичко беше, както трябва.
След известно време Колби се размърда в тъмнината.
— Мислех си. Правех планове.
— Така ли? — прозя се Даяна.
— Време е да ти запишем час при лекаря. Нали чу какво казаха в клиника онзи ден, когато ни дадоха резултатите от тестовете? Трябва да се включим в програма за бъдещи майки и бащи.
Даяна, която почти заспиваше, бързо се събуди.
— В Портланд имам гинеколог. Мога да си взема час при нея. — Даяна се взря в тавана. Толкова много нови неща, за които трябва да се помисли. Толкова много промени в нормалния й живот.
Колби нежно постави длан върху все още плоския корем на Даяна.
— Обади й се и ще отидем с колата до Портланд. Ще си починем малко.
— Ами книгата ти? Мога и сама да отида до Портланд.
— Ще се справя с книгата. И аз ще те закарам до Портланд.
Даяна се опита да си представи какво е, когато друг взема решения вместо теб. От една страна, беше приятно да сподели отговорността. Но от друга, се плашеше, че един мъж поемаше нейната отговорност. Не беше свикнала да се грижат за нея, най-малко някой мъж.
— Престани да се тревожиш за това, скъпа — рече Колби. Беше му забавно. — Ще свикнеш.
— Да не се занимаваш с четене на мисли? — попита тя.
— Не. Но понякога, не е трудно да разбера за какво мислиш.
Тя реши да не му обръща внимание.
— Може би е добра идея да прекараме няколко дни в Портланд. Ще се обадя на Арон Краун и да поговорим дали мога да се върна на работа в „Карутърс и Иейл“ за няколко месеца.
— Няма нужда да се връщаш на работа. Можеш да почакаш, докато се роди детето.
— Само ако не забравяш, че в живота си имаш други приоритети сега.
Тя долови решимостта в гласа му и се опита да го разведри като го подразни лекичко. Даяна се обърна настрани и се опря на лакът.
— Други приоритети? — Съсредоточено прокара нокти по бедрото му.
Понякога се стъписваше колко бързи бяха движенията на Колби, когато пожелаеше. Той я хвана за китката и я повали на гръб. После надвеси над нея силното си тяло, препречвайки лунната светлина. С палец попипа пръстена на лявата й ръка.
— Още два приоритета, за да сме точни, госпожо директор. Аз и бебето. И няма да ти позволя да ги забравиш.
— Как бих могла? — тихо попита тя, тъкмо преди устните му да се впият в нейните.
Четвърта глава
— Следващото нещо, което трябва да направим, след като вече сме женени и бяхме при лекаря, е да измислим име на детето. — Колби забоде с вилицата си голямо парче сьомга и погледна към Даяна през малката маса в ресторанта. — Какво ще кажеш за Берта Мод, ако е момиче, или Хорас, ако е момче?
— Шегуваш се, нали? — Даяна все още мислеше за разговора с лекарката от предишния следобед. С всеки изминат ден бременността ставаше все по-реална. Колби беше твърдо решен да й помогне да се справи. Всеки път, когато се обърнеше, той й показваше нещо, свързано с бебетата. Тази вечер те се хранеха в един от най-добрите ресторанти в града, но тя с мъка насочваше вниманието си към чудесната храна. Сега Колби искаше да обсъдят името.
— На никое дете не бих дала име като Берта Мод или Хорас. Освен това, е твърде рано да мислим за име.
— Не, не е рано. Ти си склонна да отлагаш, защото се тревожиш за кариерата си.
— Разбирам от кариерата си повече, отколкото от бебета. — Гласовете от съседката маса, както и шумът от приборите заглушиха думите й. Но Колби ги чу.
— Ще се научиш. — Той погълна още едно парче риба. — Готова ли си да се връщаме във Фулбрук Корнърс? Тази седмица прекарахме достатъчно време тук в Портланд. А и трябва да свърша книгата това лято.
— Дори не съм се свързала с шефа си. Утре щях да звъня на Арон.
— Можеш да почакаш до края на лятото. И без това, такива ти бяха намеренията.
Даяна започваше да свиква с начина, по който Колби се опитваше да й отклони вниманието, всеки път, когато тя се притесняваше за кариерата си.
— По-добре е да уредя нещата колкото се може по-скоро, след като съм сигурна, че съм бременна. Трябва да знам дали изобщо има възможност да се върна в „Карутърс и Иейл“.
— Знаеш, че можеш. Този тип Краун не те остави на мира цяло лято да се върнеш при него на работа.
— Да — съгласи се тя. — Знаеш ли, мисля, че ще го направя. Това е най-доброто решение.
— Най-доброто решение за теб е да престанеш да се тревожиш за кариерата си, докато не свикнеш с брака и майчинството, което те очаква.
— Отново ли трябва да обсъждаме това? Знаеш как се чувствам, когато съм финансово зависима от мъж. Преди доста време си дадох клетва никога да не се оставям някой друг да плаща вместо мен.
