част на къщата, за да успокои раздразненото си куче.
— Сещам се за още една такава персона — отбеляза Ивлин. Тя погледна през рамо към Колби, който беше обграден от група мъже. — Надявам се, че Колби не се обижда така. Взех решението на момента. Но щом обявих, че имам намерение да направя малък прием за вас двамата, всички в града пожелаха да дойдат.
— Много мило от ваша страна. — Даяна отвори мрежестата врата и се спря, щом Спектър се втурна към нея. Той бързо се увери, че тя е добре, след което наостри големите си уши към тълпата.
— Откакто е пристигнал, Колби много страни от хората и те се страхуват да го доближат. Искаш ли да знаеш истината, според мен, той ги плаши? Но въпреки това, те са очаровани. От това, което знам от Джил, съпругът ти е бил голям беладжия като дете, а когато напуснал града със Синтия Фулбрук, той станал местна легенда. После станал известен писател. Сега след двадесет години се връща като единствената знаменитост на Фулбрук Корнърс. Мисля, че не осъзнава достатъчно колко се вълнуват хората заради него.
— Може би това ще разчупи преградите между него и града — рече Даяна. — Да се надяваме, че Маргарет Фулбрук няма да спретне някоя сцена.
— Тя е непредвидима, но мисля, че ще се държи добре. Както знаеш, особено я интересува внукът й. На всички е разказала, че той има очите на семейство Фулбрук. Тя не би искала да се излага пред Брандън или да подлага на риск и без това крехките си отношения с него.
Даяна кимна и се загледа в Брандън, който представяше Анджела на баба си.
— Брандън е чудесен млад мъж. Госпожа Фулбрук трябва да се гордее с него.
— Колби добре възпита сина си — съгласи се Ивлин. — Маргарет все още не смее да си го признае, но тайно в себе си е много впечатлена от Брандън. И дълбоко в сърцето си знае, че именно благодарение на Колби момчето е станало такова. Може би един ден тя ще успее да му го признае.
Даяна се разсмя.
— Съмнявам се, че ще стигне до там. Но съм съгласна с вас. Тя наистина се вълнува, че е установила връзка с Брандън след всичките тези години.
— Аз пък се съмнявам, че щяха да установят контакт, ако не беше ти. Чух, че си ги представила един на друг.
— Колби беше бесен, когато разбра — призна си Даяна.
— Това, че е преодолял гнева си, е само твоя заслуга, скъпа моя. Очевидно знаеш как да го накараш да вникне в същинската причина. Джил казва, че това е особена дарба. Един от големите проблеми на Колби като дете било арогантното му честолюбие, така казва моят съпруг. Само това притежавал. Хайде, представи ме на майка си. Бих искала да се запозная с нея. Тя как прие новината за внезапната ви сватба?
Даяна се усмихна.
Много харесва Колби и му го показва. В някаква степен му даде да разбере, че ще му е до живот благодарна, че се жени за мен. Смятала, че до края на живота си ще остана стара мома.
Ивлин се засмя.
— Изглежда доволна. Приятно разнообразие в тъщите на Колби.
Накрая нямаше смущаващи сцени. Маргарет Фулбрук сковано кимна на Колби, когато се срещнаха в тълпата. Колби отвърна на кимването и това беше всичко. Не си размениха нито дума. Даяна реши, че така е по-добре.
Хари Гедж, набитият асистент на Маргарет Фулбрук, се мотаеше в периферията на тълпата. Той се стремеше да не се изпречва на пътя на Колби, което също беше добре, помисли си Даяна. Само заради едно сватбено тържество враждата между тях двамата нямаше да изчезне.
По някое време Еди Спунър се приближи до Даяна, която стоеше сама. В чест на събитието той беше лъснал старите си военни ботуши и беше изпрал камуфлажната си риза и панталони, които му бяха любими. Той отметна дълъг и тънък кичур руса коса от очите си и се усмихна на Даяна загадъчно.
— Преди време казах на Хари, че ще се случи точно това. Колби Савагар винаги е имал късмет. От години работя на тази бензиностанция. Слагам бензин едва ли не на всяка кола в града. Мия стъклата, проверявам маслото, и оправям повреди всеки Божи ден от седмицата. Но никой тук дори не знае, че съществувам. А Колби, дето напусна града и всички го наричаха как ли не, сега като си помисля, се връща след двадесет години и става нещо като герой.
— Мисля, че не го смятат за герой — спокойно рече Даяна. — Просто са любопитни заради миналото му и заради това, че е написал няколко известни книги.
Еди поклати глава.
— Не е така. Хората винаги са говорели за Колби. Винаги са се интересували от него. Винаги, когато изпадаше в беда, всички в града го одумваха. Бил съм с него в повечето случаи, когато шериф Торп го залавяше, но никой нищо не е казал за мен. Те говореха само за Колби.
— Предполагам, че когато са говорели за него, не са казвали много ласкави неща — напомни му Даяна.
Еди кимна.
— Всички твърдяха, че ще свърши зле. Но както обикновено, Колби се измъкна от ролята на бандит. Някои момчета знаят кога да се спрат.
Половин час по-късно Даяна забеляза, че Колби си проправя път през тълпата към нея. Присви леко очи, щом забеляза възрастната жена, с която разговаряше съпругата му. После леко се усмихна.
— Здравейте, госпожо Гримли — провлачено рече той, докато се приближаваше. — Разказвате набързо на съпругата ми какъв отличен ученик съм бил в часовете по английски език. Бог ми е свидетел, че понякога ставаше доста трудно.
Колби се усмихна, което учуди не само Даяна, но и госпожа Гримли.
— Да, госпожо, така беше. Но нямаше да напиша нито една книга, ако не бяхте вие. Никога не съм си мислел, че ще ви го кажа, но сега е моментът: благодаря за всичките часове, през които ми набивахте в главата английската литература и граматика.
Ейда Гримли засия.
— Моля, Колби. Очаквам с нетърпение следващата ти книга.
— Ето те и теб, татко. Търсех те. — Брандън махна от тълпата. Носеше малък пакет, а Спектър го следваше по петите. Кучето ближеше остатъците от глазура от сватбената торта по муцуната си.
— Какво е това? — попита Колби, сочейки с поглед пакета в ръцете на сина си.
— Подарък. — Брандън почака, докато госпожа Гримли се отдалечи. После погледна Даяна някак извинително. Обърна се към баща си със съвсем сериозно изражение.
— Татко, преди да ти връча сватбения подарък, струва ми се, че трябва да си поговорим като баща и син.
— Така ли? — Колби иронично вдигна вежди.
— Боя се, че е така. — Брандън се изкашля многозначително. — Разбирам, че въпреки всички наши разговори за мъжката репродуктивна система, въпреки всичките лекции за достойнствата на мъжа, който знае как да каже „не“, въпреки всички предупреждения за това колко е трудно на мъжа да спре, когато вече е започнал, и че е по-добре да свърши като използва ръката си, така да се каже, в някои случаи…
— Брандън, ти си единственият ми син и наследник, но ако искаш да доживееш зрялата възраст на двадесетте години, най-добре е да прекратиш тази пледоария.
— Остави ме да говоря, татко. За твое добро е. Както казах, въпреки всичките наши разговори за контрола на раждаемостта и как да си държим ципа затворен, изглежда всичко е било въздух под налягане.
— Брандън…
— Сигурно си представяш колко се изненадах, когато Даяна ме уведоми, че ще си имам братче или сестриче.
— Сине, предупреждавам те, търсиш си майстора. — Ярка червенина бавно покриваше лицето на Колби.
Брандън не му обърна внимание, в красивите му кафяви очи светеше игриво пламъче.
