— Сега, когато съм особено развълнуван, че ще ставам батко, чувствам за мое задължение като твой син да запълня някои празнини в знанията ти, които напоследък станаха драстично явни. — Той оживено подаде пакета, увит в цветна хартия. — Заповядай. Сватбен подарък от твоя син, купен от подбуди, които ти си възпитал в мен.
Даяна леко се усмихна, докато наблюдаваше как Колби развива пакета. Знаеше, че Брандън само го дразни и последното нещо, което й се искаше, беше да развали комичната ситуация. Но все още трудно можеше да проумее кое в бременността й беше забавно. Тя се опитваше да я приеме. Мислеше, че с помощта на Колби щеше да се справи, но не беше се научила да си прави шеги с нея.
Колби разкъса опаковъчната хартия и се загледа в книгата в ръцете си.
— Боже, Брандън, много мило от твоя страна. Напомни ми да ти благодаря по-късно, когато нямаме свидетели. — Той се усмихна и на шега замахна с юмрук към сина си.
Брандън се засмя и избягна удара.
— Знаех си, че ще ти хареса, татко. Ти винаги си умеел да учиш нещата от книгите.
— Я да видя. — Даяна се приближи и надникна иззад рамото на Колби. Прочете на глас заглавието. — „Пълен справочник на отговорния мъж за съвременния секс“.
— Не се тревожи — весело рече Брандън. — Има много картинки.
— Добре е, че очаквам още едно дете — обърна се Колби към Даяна, — защото Брандън почти няма шансове да оцелее до следващата седмица.
— Най-после сами. Помислих си, че тези хора никога няма да си тръгнат — заяви Колби няколко часа по-късно и започна да разкопчава ризата си.
— Какво? — извика Даяна от банята. — Не чух какво каза.
— Казах, че си помислих, че този проклет прием никога няма да свърши.
— Много мило от страна на Ивлин Торп, че го организира за нас. Изненада ли се, че толкова много хора дойдоха?
— Стъписан е може би по-точно. Сигурно са дошли само защото са разбрали, че ще има безплатно пиене и торта.
— Дойдоха да видят теб, Колби. Те искаха да те поздравят. Ти си местната знаменитост, ако все още не си разбрал. Какво е чувството да се върнеш след двадесет години във Фулбрук Корнърс и да откриеш, че си легенда?
— Дяволски странно, ако искаш да знаеш. И не се поддавай на всичките тези усмивки и сърдечни ръкостискания. Някои от хората, които днес щедро раздаваха благопожелания, са същите, които навремето не искаха да излизам с дъщерите им и с нетърпение очакваха да свърша в затвора след двадесет години.
— Е, ти не стигна дотам. Ти им доказа противното. И сега се гордеят с теб.
— Не съм убеден. Всички те дойдоха днес от чисто любопитство — измърмори той. Но изглежда не беше особено подразнен.
— Не бъди такъв мърморко. Нашата първа брачна нощ с. Надявам се, че си планирал нещо романтично.
— Възнамерявам да скоча отгоре ти, веднага щом изнесеш малкото си задниче от банята.
— Не бързай, сърце мое. — Даяна навлече халата с прасковен цвят, който майка й й беше подарила и се огледа в старото, пропукано огледало. Определено той беше най-сексапилният халат, който някога беше обличала.
— Даяна?
— Да, Колби?
— Майка ти ми хареса.
— И тя те хареса. Много мило от страна на Брандън, че я взе от Портланд и я закара до летището тази вечер.
— Очаквах да е по-различна.
— В какъв смисъл?
— О, не знам. От това, което си ми разказвала за миналото си, за това как баща ти я зарязал, след като забременяла от него и всичко останало, очаквах да е по-огорчена от мъжете изобщо и особено от съпруга на дъщеря си.
— Мама не е такава.
— Разбрах го. Много се радва за бебето. Каза ми, че се страхувала да не би фактът, че те е отгледала сама, да те затвори за мъжете. Била си толкова категорична, че няма да се доверяваш на мъжете, че тя се опасявала, че никога няма да се… — Колби внезапно млъкна. — Страхувала се, че никога няма да поемеш риска да се омъжиш, да не говорим за бебе. Всъщност, тя ми благодари, че се вмъкнах в живота ти и го преустроих.
— Типично за мама — рече Даяна и простена. Беше готова, както никога досега. — Колби?
— Да, скъпа.
— Излизам. Не скачай върху ми веднага, става ли? Искам да разгледаш халата ми. Красив е.
— Не ме е грижа колко е красив. По-добре изглежда, когато го съблечеш.
Даяна внимателно отвори вратата. Колби беше в отсрещния край на спалнята. Стоеше с гръб към нея и правеше нещо върху тоалетната масичка. Беше свалил лампата ниско долу и тя видя, че е облечен само със сексапилните си боксерки. На слабата светлина широките му рамене сякаш тлееха. Тя забеляза сребърните нишки в тъмната му коса и сърцето й лудо заби. Всеки път, щом го погледнеше, й прималяваше.
Даяна си мислеше дали той осъзнава колко много го обича тя. Нямаше смелост да му го каже. Едва сега започваше да го осъзнава самата тя.
— Колби?
Той се обърна, в ръцете си държеше малка ваза с диви цветя. Сивите му очи бавно се насочиха към нея.
— Не мога да повярвам — рече най-после той.
Даяна го погледна неразбиращо.
— Какво не можеш да повярваш?
— Че най-после ми принадлежиш. — Той се сети, че държи цветя. — Ето, за теб са. Набрах ги тази сутрин и ги сложих във вода да са свежи, докато се върнем от гражданското. Не е кой знае какъв сватбен подарък, но в универсалния магазин във Фулбрук Корнърс не предлагат никакво разнообразие. Ще ти купя нещо хубаво като се върнем в Портланд.
— О, Колби, красиви са. Най-красивите цветя в целия свят. Благодаря ти. — Даяна се опасяваше, че всеки момент ще се разплаче. Никога през живота си подарък не беше я трогвал толкова много.
Колби не беше кой знае какъв романтик, както често му го беше напомняла тя. Но вазата с нежни цветове, грижовно обгърната от силните му ръце, представляваше най-романтичният подарък, който някога беше получавала.
— Харесват ли ти? — Той погледна цветята и се усмихна.
— Прекрасни са. — Също като теб, безмълвно добави тя. Тя се приближи да вземе цветята и извади зад гърба си нейния сватбен подарък.
— Какво е това? Камък? От реката? — Той пое малкото полирано парче скала от ръката й и се зае да го разглежда сякаш беше скъпоценен камък.
— Както се изрази, стоките за продан тук не са разнообразни. — Даяна внезапно усети нервност. Може би в края на краищата, идеята й не беше много оригинална. — Но вчера ми хрумна да отида до водопада „Окованата жена“ и там намерих този камък в подножието на водопада. Той така прекрасно сияеше във водата, сякаш беше изкуствено полиран. Предполагам, че водата, която от години се стича отгоре, го е полирала така.
Колби вдигна поглед от камъка в ръката си, в погледа му гореше желание, което спря дъха й.
— Ходила си до „Окованата жена“, за да вземеш този камък?
Тя кимна, не съвсем сигурна в реакцията му.
— Знам, че не желаеш да говорим за това, което се случи между нас онази нощ в пещерата, за нашето безумство, когато забременях, за това защо трябваше да се оженим и така нататък, но… — Гласът й заглъхна.
