— Но?
Тя не можеше да откъсне поглед от пожара в сивите му очи. Даяна преглътна и се опита да намери обяснение. Никога през живота си не се беше чувствала толкова безпомощна да намери подходящите думи.
— Но искам да ти кажа, че това, което се случи онази нощ, не е чак толкова ужасно в края на краищата. Всъщност, колкото повече свиквам с идеята, толкова повече я намирам за правилна. Бебето, което нося, сякаш, е трябвало да бъде заченато. Разбираш ли какво искам да кажа?
— Даяна… — нежно започна той.
Тя го прекъсна. Думите се сипеха като лавина.
— Ако това се беше случило между мен и някой друг мъж, щеше да е цяло бедствие. Но се случи с теб, а ти си различен. Искам да знаеш, че много го ценя и… и не гледам на тази нощ като на грешка, за която сега трябва да платя висока цена.
— Набрах цветята от хълма до водопада — тихо рече Колби. — Отидох там по същата причина като теб. Исках да ти подаря нещо от водопада „Окованата жена“, за да знаеш, че не гледам на онази нощ като на грешка.
Даяна му се усмихна, в очите й струеше щастие и облекчение. Тя пое камъка от ръката му и внимателно го постави до вазата с диви цветя. После отиде в прегръдката, която я очакваше.
— Моя сладка, сексапилна, Даяна — прошепна Колби и я притисна дълго към себе си. — Очакват ни толкова много неща заедно. Нашият брак се успее.
— Ще се постарая, Колби — закле се тя и се облегна на него, вдишвайки уханието на тялото и силата му.
Той тихичко се засмя.
— Казваш го така, сякаш приемаш нова работа.
— Е, не е ли нещо като нова кариера?
— Предполагам, че може да се възприеме и така. — Той повдигна брадичката й и се загледа в нея. — След като разбираш, че това е най-важната работа в живота ти и не можеш да я напуснеш, дори да не си доволна.
Даяна не обърна внимание на острия му и силен поглед. Просто се усмихна.
— Мисля, че някои дивиденти много ще ми допаднат — прошепна тя. С длани поглади раменете му, поглъщайки неговата сила.
Колби дълго я изучава, след което й се усмихна лениво и сладострастно. В очите му се появи ново пламъче, което Даяна познаваше и от което й прималяваше. Колби пъхна ръце в косите й и се наведе да целуне разтворените й устни.
— Желаете ли да обсъдим дивидентите, госпожо директор? Ще ви покажа. — Устните му се впиха в нейните.
Даяна простена, щом усети как в тялото й преминава топлина. Тя пристегна прегръдката си около шията му и потрепери от усещането, докато дланта му обхождаше гърба й.
Съзнанието й се замъгли и стаята се завъртя, щом Колби я вдигна и пренесе до леглото. Когато усети под главата си възглавница, тя отвори очи и видя Колби как съблича боксерките си.
Силното му и стройно тяло беше натежало от страст. Тя го погледна в очите и в миг й се появи видение. Беше й се случвало един или два пъти преди, когато Колби я любеше.
Тя се присегна да изключи нощната лампа и видението придоби още по-ясни очертания. Виждаше как се движи в тъмнината. Сякаш го беше познавала в някакво друго време или в сънищата си.
В онзи си образ той беше свиреп и примитивен, опасен и арогантен войн, който не признаваше нито ограничения, нито обвързване с жена. Той й беше отказал уважението и почтеността, които заслужаваше. Беше се възползвал от нея и я беше обругал. Тя се бореше с единственото оръжие, което притежаваше, тъй като по свирепост и честолюбие не му отстъпваше.
Тя му отказа детето, за което той настояваше, и накрая го уби с неговия собствен нож.
Но в мъката и болката си, докато кръвта се стичаше по пръстите й, тя знаеше, че можеше да бъде различно.
— Даяна? — Колби легна до нея. — Какво има?
— Нищо. — Тя бързо поклати глава. — Понякога в мислите ми се появяват епизоди от онези сънища. Чувствам се неспокойна.
— Разбирам. — Той се надвеси над нея. Очите му светеха в тъмнината. — Понякога, както сега, когато ще правим любов, и аз имам подобни образи. Сцени от онези проклети сънища.
— Никога не си ми казвал.
— Не знаех как да ти обясня. Но сега, като знам, че и ти имаш подобни сънища, може би ще ме разбереш.
Той се поколеба за миг и попита:
— Какво сънуваш?
— Виждам те такъв, какъвто си сега — бавно започна тя, търсейки точните думи, — но и като някой, който си бил преди. Войнът, който окова жената в пещерата. Сякаш образът от съня се е вплел в теб. Намираш ли някакъв смисъл?
— Да, за съжаление. Понякога и аз те виждам така.
— Като войн ли?
Колби лекичко я потупа.
— Не, не като войн. — Той си пое въздух. — Като окованата жена, горда и силна, отказваща да се подчини на волята на мъжете.
Даяна почувства лек страх, примесен с вълнение.
— Тя как изглежда, тази другата жена, която виждаш в мен?
— Тя не е друга жена — бавно отговори Колби. — Тя, това си ти. Но малко по-различна. По-примитивна. Нещо като амазонка. Свирепа, арогантна, неукротима. Последният път се държах зле с теб. Не разбирах, че…
— Какво? — Даяна го погледна, когато той внезапно млъкна. Тя беше озадачена и отчаяно любопитна. — Какво искаш да кажеш с това, че си се отнесъл зле с мен?
Колби разтърси глава, сякаш да отпрати образа.
— Скъпа, тези образи са само част от нашите сънища.
— Знам, но е странно, че и двамата сънуваме легендата за пещерата „Окованата жена“. — Даяна прозвуча много сериозно сега.
Колби бавно се усмихна в тъмнината и зъбите му се показаха.
— Ти вълнуваш ли се?
— Не съм казала такова нещо.
Той наведе глава и я целуна в основата на шията.
— Мисля, че се вълнуваш.
— Колби, престани. Искам да поговорим за тези сънища. Нещо става и трябва да го обсъдим.
— По-интересно ще е да го изиграем. Какъв е смисълът да имаш богато въображение, щом не го използваш във въображаемия си свят? — Очите му блестяха сладострастно. Бавно и съсредоточено той доближи тялото си към нейното.
— Колби? — Даяна се размърда, но откри, че нозете й са хванати като в капан от неговите. Тя внезапно осъзна колко по-тежък е всъщност той.
— Скъпа, горещо ли ти е вече? — С едно бързо и ловко движение, той отметна халата в прасковен цвят.
— Не ставай смешен. Честно, Колби, опитвам се да разговарям с теб сериозно, а ти си играеш.
— Мъжът има право да си поиграе малко през първата си брачна нощ. — Той разтвори нозете й с крак.
Даяна потрепери, когато усети как бедрото му се прокрадна между коленете й. Тя си пое въздух, а пръстите й се плъзнаха по гърдите му. Пръстът му проникна в нея, за да изпробва готовността й. Той простена от удоволствие, когато усети влага по ръката си. Очите й се разшириха, докато го наблюдаваше.
