— Напълно достатъчно, благодаря — Хариет взе чантичката си и понечи да излее от каретата.
— Не мърдайте, госпожице Поумрой — заповяда храбро Епългейт. — Няма да позволя на този негодник да ви докосне. Ще ви защитавам до последна капка кръв.
— И аз с удоволствие ще помагам на лорд Епългейт да ви защитава, скъпа — извика на свой ред Фрай. — И двамата ще ви защитаваме до последната капка кръв на лорд Епългейт.
— Двама пияни глупаци — измърмори Гидиън. Огромните му ръце обхванаха кръста на Хариет и без никакво усилие я вдигнаха навън от каретата.
— Престанете. Спрете веднага! Няма да го позволя — лейди Иънгстрийт хвърли чантичката си и уцели Гидиън по гърдите. Тя отскочи от там и падна обратно в каретата. — Оставете я, чудовище! Няма да ви я дадем!
— Аха. Ние я спасяваме от вас — обясни Фрай.
Хариет простена от досада.
— Господи! Знаех си, че ще се получи толкова неудобно положение.
— Ще се получи нещо повече от неудобно положение, Хариет — Гидиън понечи да затвори вратата на каретата.
— Ей, вижте какво — извика Епългейт, като бутна вратата, за да я отвори отново. Сега храбро погледна Гидиън, с гняв в очите. — Не можете да я вземете просто така.
— Кой ще ме спре? — тихо попита Гидиън. — Може би вие?
Епългейт изглеждаше по-решителен и непоколебим от всякога.
— Точно така, аз ще ви спра. Ще посветя живота си на доброто на госпожица Поумрой. Обещал съм да я пазя и ще го направя.
— А така! Давай, момче! — Фрай нададе пиянски рев. — Не оставяй Звяра да я докопа с мръсните си лапи. Защити я с цената на собствената си кръв, Епългейт. Аз ще съм точно зад теб!
— И аз! — извика на свой ред и лейди Иънгстрийт с писклив и някак завален глас.
— По дяволите! — измърмори Гидиън.
Епългейт не обърна никакво внимание на другите двама. Наведе се напред и заговори през отворената врата:
— Говоря сериозно, Сейнт Джъстин. Няма да ви позволя да вземете госпожица Поумрой просто ей така. Настоявам веднага да я оставите и да се оттеглите.
Гидиън се усмихна с онази бавна, студена усмивка, при която се показваха зъбите му и белегът му ужасно се изкривяваше.
— Бъдете спокоен, Епългейт, ще имате възможност да обосновете възраженията си, когато поискам удовлетворение за тази история.
Епългейт примигна няколко пъти, докато истината бавно си проправяше път към съзнанието му. После лицето му стана мораво. Но не отстъпи.
— Както желаете, сър. Готов съм да приема предизвикателството ви. Честта на госпожица Поумрой за мен е по-ценна от живота ми.
— Дано да е така — рече Гидиън, — защото тъкмо за него говорим. За живота ви. Сигурно ще изберете пистолети? Или си падате по старомодния начин? Доста време мина, откак за последно използвах шпага, но съвсем ясно си спомням, че при последния си дуел определено спечелих.
Погледът на Епългейт се стрелна към белега на лицето на Гидиън. Той преглътна с мъка.
— Пистолетите ще свършат работа.
— Отлично — изръмжа Гидиън. — Ще видя дали мога да си намеря двама секунданти. Поне винаги около масите в клубовете се навъртат разни господа, които много обичат да участват в подобни истории.
— Мили боже! — Фрай сякаш изведнъж бе изтрезнял. — Нима говорите за дуел? Охо, това прави нещата доста по-сериозни.
— Какво става? Дуел ли? — лейди Иънгстрийт се втренчи в Гидиън. — О, вижте какво, нищо лошо не сме сторили. Просто се опитвахме да спасим момичето.
Епългейт стоически поддържаше самоуверения си вид.
— Не се страхувам от вас, Сейнт Джъстин.
— Много се радвам да го чуя — каза Гидиън. — Може би ще промените мнението си, когато се срещнем призори, само след няколко часа.
Хариет разбра, че тази глупост започва да става опасна. Тя пристъпи бързо напред и постави ръка върху ръкава на Гидиън, за да го спре.
— Достатъчно, Сейнт Джъстин — рязко каза тя. — Не позволявам да плашите до смърт приятелите ми, разбрахте ли?
Гидиън й хвърли един кос поглед.
— Приятелите ви?
— Разбира се, че са мои приятели. Нямаше да съм с тях, ако не бяха такива. Действаха само от добри намерения. Затова прекратете този глупав разговор за дуели и подобни неща. Няма да има дуел заради такова незначително нещо, което си беше чисто недоразумение.
— Недоразумение — изсъска Гидиън. — Бих нарекъл едно отвличане с доста по-лоша дума от това, „недоразумение“!
— Никой никого не е отвличал — каза му Хариет. — И няма да търпя подобно нещо, разбрахте ли? Дуел, как ли не!
Епългейт повдигна дръзко брадичката си.
— Не се тревожете, госпожице Поумрой. Нямам нищо против дори да умра за вас!
— Е, аз пък имам — отвърна Хариет. Тя му се усмихна през прозорчето на каретата. — Вие сте много мил, лорд Епългейт. И много храбър. Но просто не мога да позволя една обикновена екскурзия с карета да стане повод за дуел.
Лейди Иънгстрийт се окопити.
— Точно така. Една екскурзия с карета. Точно така си беше.
Фрай гледаше с подозрение.
— Е, беше малко повече от обикновен излет, скъпа. Та нали смятахме да омъжим това момиче, не помните ли?
Хариет не обърна никакво внимание на лорд Фрай. Тя погледна Гидиън право в намръщеното лице.
— Нека тръгваме, Сейнт Джъстин. Става късно. Трябва да оставим приятелите ми да тръгнат обратно към града.
— Да, наистина — бързо рече лейди Иънгстрийт. — Трябва да тръгваме — тя грабна бастуна на лорд Фрай и почука с него по покрива на каретата. — Обръщай! — извика тя към кочияша. — И по-бързо!
Кочияшът, който досега бе слушал разговора с видимо отегчение, сега надигна за последен път собствената си бутилка и хвана юздите. После подкара конете в широк завой и тежката карета затрополи обратно но пътя към Лондон.
Епългейт гледаше замислено през прозорчето към Хариет, докато пътят направи завой и каретата се скри от погледа.
— Е, добре — каза Хариет весело и пооправи бонето си. — Приключихме с тази история. А сега и самите ние трябва да тръгваме, милорд. Сигурна съм, че до града ще има да пътуваме още дълго време.
Гидиън хвана брадичката й с палец и показалец и повдигна лицето й нагоре, така че да не може да скрие очите си, като наведе глава. Вече беше почти тъмно, но Хариет виждаше мрачното му изражение съвсем ясно.
— Хариет, не искам дори и за миг да си помисляш, че тази история е приключила — каза Гидиън.
Тя прехапа устни.
— Божичко! Знаех си, че ще сте доста раздразнен.
— Това е меко казано.
— Работата е там, че това наистина не беше нещо повече от една неудобна ситуация за всички замесени — побърза да го увери Хариет. — Приятелите ми не искаха да направят нещо лошо. Признавам, че ви поставиха пред доста неприятности и много съжалявам за това, но не се е случило нищо, заради което да заплашвате Епългейт така ужасно.
— По дяволите, жено! Та той се опита да избяга с теб!
