съвсем не беше лек: първо венчавката, а после и дългото пътуване до имението Хардкасъл. — Или поне не много. Но реших, че със сигурност няма кой знае какво значение дали са добри обноските ми, защото при Сейнт Джъстин те определено са много лоши.
Лейди Хардкасъл трепна изненадано. Хвърли един несигурен поглед към другия край на масата, където графът изръмжа нещо под носа си.
Гидиън взе чашата си, като за момент се ухили.
— Направо съм смаян, съпруго моя, че оценявате толкова ниско изисканите ми маниери.
Хариет го погледна намръщено.
— Да, но това си е самата истина. Трябва да признаете, че с огромно удоволствие се мръщите и ръмжите срещу всеки. И сте винаги готов да спорите и за най-незначителните неща. Не мислете, че съм забравила абсурдното предизвикателство, което смятахте да отправите към горкичкия Епългейт.
Графът сепнато вдигна поглед.
— Каква е тая история? Какво предизвикателство?
Ръката на лейди Хардкасъл трепна във въздуха.
— Мили боже! Нима си се скарал с Епългейт, Гидиън?
Гидиън изглеждаше отегчен, но очите му блестяха, когато погледна Хариет.
— Епългейт започна пръв.
Графът настръхна.
— Как, по дяволите, е възможно Епългейт да започне такъв спор, който да е повод за дуел?
— Той отвлече Хариет. Опита се да я отмъкне в Гретна Грийн. Вчера ги настигнах по пътя на север — накратко обясни Гидиън.
В стаята се възцари смаяно мълчание.
— Отвлякъл я? Господи! — очите на лейди Хардкасъл се стрелнаха от Гидиън към Хариет. — Не мога да повярвам.
— И съвсем основателно — каза Хариет одобрително. — Защото това съвсем не беше отвличане. Само че Сейнт Джъстин ужасно твърдоглаво отказваше да повярва, че е станало просто едно недоразумение. Е, няма нужда да се тревожите за тази история. Вече всичко свърши. Няма да има тайни срещи призори. Не е ли така, милорд?
Гидиън сви рамене.
— Както кажеш. Вече се съгласих да не предизвиквам Епългейт на дуел.
— Колко е объркващо всичко това! — оплака се лейди Хардкасъл.
Хариет кимна.
— Да, знам. Става ли въпрос за Сейнт Джъстин, всичко е ужасно объркващо. Но вината е само негова, мен ако питате. Той въобще не си прави труда да обяснява каквото и да е. И това е напълно разбираемо, естествено.
Графът я погледна войнствено.
— Как така, „разбираемо“? Защо, по дяволите, да не се постарае да даде обяснение?
Хариет сдъвка набързо парченцето картоф в устата си и съвсем културно го преглътна, преди да отговори.
— Предполагам, че е така, защото вече му е омръзнало всички винаги да мислят за него най-лошото. Решил е умишлено да ги кара да го правят. Не виждате ли, това е неговият извратен начин да се забавлява.
Гидиън леко се усмихна и отряза едно парченце от заешкото с къри в чинията си.
— Но това е абсурдно — прошепна лейди Хардкасъл. После погледна изпитателно сина си.
Хариет отпи от виното си.
— Не точно абсурдно. Не е трудно да се досети човек как е придобил този навик. Той е прекалено твърдоглав. И много арогантен. И обича да е прекалено потаен в плановете си. Това причинява понякога ужасни неприятности.
— Очарователно, мадам — Гидиън кимна присмехулно с глава. — Ех, това са прелестите първи дни на семенния живот, когато съпругата вижда само най-добрите черти на новия си съпруг. Чудя се какво ли ще мислите за мен след една година?
Графът не обърна внимание на Гидиън. Беше приковал строгия си поглед върху Хариет.
— Дочух, че сте се сгодили за сина ми при доста необичайни обстоятелства. И това ли е било умишлено недоразумение?
— Хардкасъл, недейте така! — укори го лейди Хардкасъл с разтревожен вид. — Това едва ли е най- подходящата тема за разговор на масата.
С един весел жест Хариет пренебрегна загрижеността на домакинята.
— О, съвсем не е така. Нямам нищо против да говорим за обстоятелствата около годежа ни. Той бе резултат на верига от неприятни събития, за които главен виновник съм аз. В крайна сметка стана така, че бях безнадеждно компрометирана и на горкия Сейнт Джъстин не му оставаше друг избор, запазващ честта му, освен да се ожени за мен. Все пак смятаме да направим така, че нещата да потръгнат, нали, милорд? — тя се усмихна окуражително на Гидиън.
— Да — рече той. — Определено това са плановете ни. И трябва да призная, че засега нещата не са чак толкова зле. Сигурен съм, че Хариет ще се приспособи към брака доста добре с течение на времето.
— Ха — сърдито отвърна Хариет. — Вие сте този, който трябва да се приспособи, милорд.
Гидиън повдигна вежди в мълчаливо предизвикателство.
— Какви по-точно бяха тези събития, които доведоха до годежа ви? — заплашително попита графът.
— Ами — започна Хариет, — Сейнт Джъстин бе организирал капан за една банда крадци, които използваха моите пещери, за да крият в тях крадената стока.
— Пещерите на Хардкасъл — сухо я поправи Гидиън.
— Крадци? — лейди Хардкасъл изглеждаше доста объркана.
— Каква е тази история, за бога?
— Какво е станало? — графът гледаше свирепо към Гидиън.
— Не съм чувал нищо за крадци на земите на Хардкасъл.
Гидиън сви масивните си рамене по доста небрежен начин.
— От доста време не съм забелязал да проявявате особен интерес към именията си, сър. Сметнах, че не е нужно да ви отегчавам с подробности.
Очите на Хардкасъл хвърляха гневни искри.
— Дявол да те вземе, Гидиън, толкова си арогантен!
— Точно това имах предвид — Хариет погледна Хардкасъл с одобрителна усмивка заради проницателността му. — Той определено е склонен да се държи така. Ужасно арогантно.
— Довършете историята за крадците — прогърмя гласът на Хардкасъл, почти по същия начин, както звучеше гласът на сина му, ако е в лошо настроение.
— Вече знам откъде е наследил това качество — промърмори Хариет.
Гидиън се ухили.
— Разкажете му и останалата част от историята, скъпа.
— Добре — послушно каза Хариет. — През нощта, когато залавяха кралите, бях взета за заложница от единия от бандата. Признавам, че вината беше моя. Но такъв проблем въобще нямаше да възникне, ако Сейнт Джъстин предварително бе обсъдил с мен плана за действие, както настоявах.
— Мили боже! — лейди Хардкасъл изглеждаше зашеметена. — Заложница?
— Да. Сейнт Джъстин геройски се втурна в пещерите, за да ме спасява, а когато вече беше стигнал при мен, приливът бе залял ниските части на прохода — Хариет погледна към края на масата, където Хардкасъл седеше ужасно намръщен. — Предполагам, че познавате приливите около Ъпър Бидълтън, сър.
— Познавам ги — рунтавите вежди на Хардкасъл се бяха сключили в една права линия. — Тези пещери са опасни.
— Глупости — рязко отвърна Хариет. — Въобще не са опасни, стига човек да внимава с приливите и да маркира пътя си в проходите сред скалите. Но, както казвах, онази вечер аз и Сейнт Джъстин се оказахме
