хванати в капан от прилива и трябваше да прекараме нощта в пещерата. Затова на следващия ден той естествено се чувстваше длъжен да ми предложи женитба.
— Разбирам — лейди Хардкасъл се пресегна за чашата си, а пръстите й видимо трепереха.
— Направих всичко възможно, за да го разубедя — каза Хариет, като говореше все по-разпалено. — Не виждах защо да не преживея остатъка от дните си в Ъпър Бидълтън като една жена със съсипана репутация. В края на краищата, подобна репутация едва ли щеше да попречи на заниманията ми с вкаменелостите. Но Сейнт Джъстин беше прекалено настойчив.
Лейди Хардкасъл се задави с виното си. Икономът разтревожено пристъпи към нея, но тя го отпрати с един жест.
— Добре съм, Хокинс.
Погледът на графа все още бе прикован върху Хариет.
— Вие събирате вкаменелости?
— Да, така е — отвърна Хариет. Стори й се, че забеляза някаква искрица интерес в очите на Хардкасъл. — И вие ли се интересувате от проблемите на геологията, сър?
— Едно време се интересувах. — Всъщност, това беше по времето, когато живеех в Ъпър Бидълтън. Тогава бях намерил и няколко интересни екземпляра.
Хариет моментално бе заинтригувана.
— Пазите ли ги все още, милорд?
— О, да. Но съм ги забутал някъде. Не съм ги поглеждал от години. Предполагам, че Хокинс или икономката биха могли да ги открият. Желаете ли да ги видите?
Хариет кипеше от ентусиазъм. Реши, че би могла да довери на графа тайната за зъба. В края на краищата нали вече бяха от едно семейство?
— Това е най-голямото ми желание, сър. Самата аз вече открих един крайно интересен зъб. Разбирате ли от зъби, милорд?
— Малко — очите на графа станаха доста замислени. — Какъв е този зъб?
— Моят зъб е невероятно странен и все още се опитвам да го идентифицирам — обясни Хариет. — Струва ми се, че принадлежи на някакъв голям гущер, но не е прилепен направо към челюстта, както е при гущерите. Разположен е в нещо като ямка или джобче. Явно е зъб на хищник. И то на много голям хищник.
— В джобче ли казахте? И е голям? — графът направи кратка пауза. — Може би е от крокодил?
— Не, сър, съвсем сигурна съм, че не е от крокодил. Но несъмнено е зъб на влечуго. И то на гигантско влечуго.
— Много интересно — промърмори графа. — Наистина много интересно. Трябва да прегледаме колекцията ми и да видим дали няма да открием нещо сходно. Вече съвсем забравих какво има в онези сандъци.
— Бихме ли могли да я прегледаме след вечеря, милорд? — моментално предложи Хариет.
— Е, не виждам причина да не можем — съгласи се Хардкасъл.
— Благодаря ви, сър — Хариет си отдъхна. — Случайно нося зъба със себе си. Беше в чантичката ми, когато бях отвлечена. Искам да кажа, когато бях отведена на кратка разходка с карета от моите приятели.
Гидиън погледна майка си с иронично изражение.
— И това е краят на всякакви учтиви разговори за тази вечер, освен ако вие, мадам, не решите да се намесите. Заговори ли съпругата ми за вкаменелости, ужасно трудно може да бъде спряна и принудена да смени темата.
Лейди Хардкасъл реши да го послуша.
— Вярвам, че изучаването на вкаменелостите може да почака до утре — твърдо заяви тя.
Хариет се опита да скрие разочарованието си.
— Разбира се, мадам.
— Ще отнеме доста време, докато Хокинс и икономката успеят да открият онези сандъци, в които са складирани старите находки на негова светлост — опита се да я утеши лейди Хардкасъл. — А точно по това време едва ли е удобно да ги караме да търсят.
— Наистина, сигурно е така — призна Хариет. Но в действителност самата тя не виждаше какво пречи да изпратят прислугата веднага да потърси сандъците с вкаменелости. Все пак не беше чак толкова късно.
— А сега трябва да ни разкажете нещо за сезона, Хариет — умоляващо каза лейди Хардкасъл. — Не съм ходила в Лондон по време на сезона от години. Откак… — тя бързо млъкна. — Е, от доста време.
Хариет се опита да се настрои за учтив светски разговор. Но съвсем не й беше лесно, защото наистина предпочиташе да си говори с графа за вкаменелости.
— Сезонът е много вълнуващ, предполагам. Стига на човек да му допадат подобни забавления. Сестра ми, например, се забавлява невероятно много. Иска и догодина да дойде в Лондон.
— Но самата вие не го ли намирате за забавен? — попита лейди Хардкасъл.
— Не — Хариет изведнъж засия. — С изключение на валса. Толкова ми харесва да танцувам валс със Сейнт Джъстин!
Гидиън вдигна чашата си с вино в знак на мълчалив поздрав. Усмихна й се от отсрещния край на масата. Хариет бе видимо доволна от галантния му жест.
— Благодаря ви, сър — тя се обърна отново към лейди Хардкасъл. — Най-хубавото е, че се присъединих към Дружеството за вкаменелости и древни изкопаеми.
Хардкасъл се обади от далечния край на масата.
— И аз членувах едно време. Но, разбира се, от години не съм ходил на никоя от сбирките им.
Хариет моментално се обърна към него.
— Сега имат наистина много членове, а на сбирките им присъстват и много начетени хора. За съжаление все още не съм се запознала с някой, който да разбира от зъби.
— Ето на, пак започва — предупреди майка си Гидиън. — По-добре веднага да я спрете, ако не искате разговора отново да се завърти около вкаменелостите.
Хариет се изчерви.
— Моля да ме извините, мадам. Често ми казват, че съм прекалено запалена по тази тема и ставам досадна.
— Не се тревожете — великодушно рече лейди Хардкасъл. После хвърли един поглед към съпруга си. — Спомням си времето, когато и негова светлост беше толкова запален. Но от доста време не съм го чувала да говори за вкаменелости. Както и да е, тази тема наистина доста ограничава разговора. Можете ли да ни разкажете още нещо интересно за Лондон?
Хариет сериозно се замисли.
— Ами, всъщност, не — най-сетне призна тя. — Ако трябва да съм съвсем честна, определено предпочитам живота на село. Нямам търпение да се върна в Ъпър Бидълтън, за да се заема за работа в моята пещера.
Гидиън я погледна снизходително.
— Както виждате, оженил съм се за идеалната съпруга за мъж, който предпочита да се посвети на семейните земи.
— Ще е наистина много приятно да пътувам заедно с Гидиън, докато той наглежда именията на Хардкасъл — заяви доволно Хариет. — Ще имам възможност да изследвам какви ли не нови места за вкаменелости.
— Какво облекчение, да зная, че мога да предложа нещо ценно на съпругата си — рече Гидиън. — По едно време бях започнал да се чудя дали въобще ще имате някаква полза от нашия брак. Пределно ясно ми е, че няколко незначителни преимущества, като например една старинна титла и множество доходни имения не са от голямо значение за колекционерка като вас.
Граф и графиня Хардкасъл зяпнаха слисано сина си.
— Виждате ли какво имах предвид? — доверително каза тя на лейди Хардкасъл. — Просто не може да устои на изкушението умишлено да провокира другите при всеки удобен случай. Вече му е станало навик.
