Красавицата и звярът

Когато вечерята най-сетне приключи, Гидиън се облегна на стола си и, поразвеселен, започна да наблюдава как майка му се опитва да накара Хариет да станат от масата и да идат заедно в другата стая.

— Да оставим ли господата да изпият портвайна си? — тихо каза лейди Хардкасъл.

— Нямам нищо против да го пият и пред нас — отвърна Хариет, без да разбере намека.

Гидиън се ухили.

— Очевидно не сте получили достатъчно добри светски маниери, щом не можете да разберете, че майка ми се опитва да ви намекне нещо. Сега от вас се очаква да напуснете масата, за да могат господата на спокойствие да се напият до безсъзнание.

Хариет се намръщи.

— Надявам се, че не пиете прекалено много, милорд. Баща ми никога не е гледал с добро око на пияниците, а и аз съм на това мнение.

— Ще се постарая да остана достатъчно трезвен, за да изпълня тази нощ съпружеските си задължения, скъпа. Все пак това е нашата първа брачна нощ, не помните ли?

На отсрещния край на масата Хариет веднага схвана зле скрития подтекст на забележката му и лицето й придоби възхитителен розов цвят. Само че майката на Гидиън съвсем не беше възхитена.

— Гидиън! Как може да говориш по такъв ужасен начин! — лейди Хардкасъл го гледаше ядосано. — Намираш се в една почтена къща и ще се държиш прилично. Човек не говори за подобни неща на масата. Знаеш това отлично. През последните шест години маниерите ти са станали отвратителни.

— Точно така си е, по дяволите — изсумтя и Хардкасъл. — Поставяш бедното момиче в неудобно положение. Веднага се извини на съпругата си.

Хариет ехидно се усмихна на Гидиън.

— Да, Сейнт Джъстин, моля веднага да ми се извините. Не мисля, че някога съм ви чувала да се извинявате. Нямам търпение да чуя подобно нещо.

Гидиън се изправи и учтиво се поклони.

— Моите извинения, мадам. Не исках да засегна уязвимата ви чувствителност.

— Прекрасно — Хариет се обърна към родителите му. — Не го ли направи възхитително? Определено храня големи надежди, че някой ден може и да бъде научен да се движи сред обществото, без да предизвиква смут и хаос навсякъде.

Майката на Гидиън се изправи рязко, стиснала устни.

— Мисля, че сега двете с Хариет ще се оттеглим в дневната. Хариет грациозно се изправи.

— Да, най-добре ще е да се оттеглим, преди Сейнт Джъстин да изговори още някоя обида. Дръжте се прилично в мое отсъствие, милорд.

— Ще се постарая — отвърна Гидиън.

Той изгледа как майка му изведе Хариет от трапезарията. Когато вратата се затвори след тях, той седна отново на мястото си.

В стаята се възцари пълна тишина. Хокинс пристъпи напред с портвайна и напълни по една чаша за Гидиън и за баща му. След това икономът се оттегли.

Двамата мъже продължаваха да мълчат. Гидиън не искаше да проговори. За пръв път от доста с време насам оставаше сам с баща си. Ако Хардкасъл желаеше да говори с него, реши Гидиън, то нека се постарае пръв да заговори.

— Тя е интересна — най-сетне продума графът. — Това трябва да ти го призная. И то съвсем не по обикновения начин.

— Не. Не е обикновена. Това е една от най-привлекателните й черти.

Отново в стаята настана тишина.

— Не бях очаквал да е точно такава — каза Хардкасъл.

— Имате предвид, след Диъдри? — Гидиън опита прекрасния портвайн и се загледа в изящно гравираните сребърни свещници пред себе си. — Вече съм с шест години по-възрастен, сър. И въпреки всичките си слабости, рядко правя една и съща грешка два пъти.

Хардкасъл изсумтя.

— Искаш да кажеш, че този път имаше доблестта да направиш онова, което е редно?

Ръката на Гидиън стисна силно столчето на чашата.

— Не, сър. Имах предвид, че този път открих една жена, на която мога да вярвам.

Тишината отново се възцари в трапезарията.

— Съпругата ти несъмнено ти вярва — промърмори Хардкасъл.

— Да. Усещането е наистина изключително приятно. Толкова отдавна никой не ми е вярвал.

— Е, а какво, по дяволите, очакваше след онази история с Диъдри? — изсъска Хардкасъл.

— Да ми вярват.

Хардкасъл удари с ръка по масата, при което чашите подскочиха.

— Момичето беше бременно, когато умря. Ти прекрати годежа ви точно преди да се застреля. Казала е на баща си, че си я насилил и след това си я изоставил. Какво очакваше да си помислим всички ние?

— Че може и да е излъгала.

— Защо й трябва да лъже? Та тя е смятала да се самоубие, за бога! Нямало е какво да губи.

— Не знам какви са били мотивите й. Тя не беше на себе си, когато дойде при мен онзи път. Тя… — Гидиън замълча.

Нямаше смисъл да се опитва да обясни в какво състояние бе Диъдри онази нощ. Когато се беше опитала да го съблазни, Гидиън веднага разбра, че нещо не е наред.

След като месеци наред не бе отвръщала на колебливите му и съвсем непорочни целувки, тя изведнъж се бе хвърлила в обятията му. Нещо в нея говореше за пълно отчаяние. Гидиън някак разбра, че е била с друг мъж.

Когато й каза в очите какво подозира, тя изпадна в ярост. Думите й все още звънтяха в ушите му.

Да, има друг мъж. И се радвам, че ти не успя да сложиш огромните си, грозни ръце върху мен, ти, чудовищно създание. Не смятам, че бих понесла дори да ме докоснеш. Не бих издържала отвратителното ти лице да се надвеси над мен. Нима наистина повярва, че искам да ме любиш? Нима си мислеше, че наистина искам да се омъжа за теб? Баща ми беше този, които ме принуди да приема предложението ти.

Графът отпи голяма глътка портвайн.

— Ако е имало друг мъж, защо не си го е признала? Можеше да остави бележка или нещо от този сорт. По дяволите, човече! Знаеш ли колко упорито се опитваше майка ти да повярва, че Диъдри се с оставила да бъда прелъстена от друг мъж? Но фактите говореха сами за себе си.

— Може би е по-добре да сменим темата — предложи Гидиън.

— Дявол да те вземе, единственият ми внук умря заедно с Диъдри Ръштън!

Гидиън вече загуби самообладание.

— Не, по дяволите! Това не беше вашият внук. Нечий друг внук е умрял заедно с Диъдри Ръштън. Бебето не беше от мен!

— Гидиън, за бога, внимавай с чашата!

— За последен път ви казвам — изръмжа Гидиън, — кълна се в честта си, макар да знам, че ме смятате за напълно лишен от чест, не съм спал с Диъдри Ръштън. Никога не съм я докосвал. Тя не можеше да понася дори мисълта да я докосна, щом държите да знаете проклетата истина. Това ми го заяви съвсем ясно.

С огромно усилие на волята Гидиън успя да възвърне самообладанието си. Остави внимателно чашата на масата. Баща му го гледаше изпитателно.

— Може и да си прав — продума Хардкасъл. — Може би наистина трябва да сменим темата.

— Да — Гидиън си пое дълбоко дъх, за да се поуспокои. — Извинявам се за сцената, сър. Човек би очаквал, че след толкова години трябва да съм разбрал колко безсмислени са подобни обяснения. Но в случая можете да вините съпругата ми. Тя непрекъснато се оплаква, че не се опитвам да обясня какво мисля — той се усмихна мрачно. — Но сам можете да се убедите какво се случва, когато се опитам. Никой не ми вярва.

— Освен жена ти? — хладно попита Хардкасъл.