от учтивост — Хариет забеляза погледа на сестра си. Фелисити я гледаше въпросително, сякаш я питаше дали всичко е наред. Хариет се опита да й съобщи, също така без думи, че всичко е под контрол.
— Радвам се да го чуя — Гидиън арогантно се изтегна на стола до Хариет. Явно се опитваше да покаже собственическата си поза на всички присъстващи в залата. — Приятно ли ти е представлението?
— Не особено — отвърна Хариет. — Дори не мога да чуя какво става на сцената. Тази вечер тълпата е ужасно шумна. Някои от онези хора долу дори замерваха актьорите с обелки от портокали в края на първо действие.
Аделаида се изсмя.
— Хариет все още си мисли, че човек ходи на театър, за да гледа и слуша представлението, Сейнт Джъстин. Ние вече й казахме, че това е най-незначителната причина да отидеш на театър.
Устните на Гидиън едва забележимо се разтеглиха в усмивка. Той огледа тълпата с явно задоволство.
Хариет се размърда неспокойно на стола си. Вече определено й беше омръзнало да я излагат на показ като новата невеста на Звяра от Блекторн Хол.
Късно същата вечер, когато прислужницата й най-сетне бе напуснала спалнята й и Хариет остана сама, тя реши, че е дошъл моментът да си поговори с Гидиън.
Приближи се до вратата, която свързваше нейната спалня с неговата, и долепи ухо до нея. Направи го тъкмо навреме, за да чуе как прислужникът на Гидиън напуска стаята. Хариет отвори вратата и веднага влезе в другата стая.
— Искам да поговоря с теб, милорд — обяви тя.
Гидиън, облечен в черен халат, тъкмо си наливаше чаша бренди. Той вдигна поглед и леко повдигна едната си вежда.
— Разбира се, скъпа. Тъкмо смятах аз да дойда в твоята спалня. Но тъй като вече си тук, може да ми направиш компания, като пийнеш и ти една чаша бренди.
— Не, благодаря. Не искам.
— Долавям някакви режещи нотки в гласа ти — Гидиън отпи една глътка от чашата си и я огледа внимателно. — Сърдита ли си ми за нещо, Хариет?
— Да. Гидиън, тази вечер не исках да ходя на театър. Отидох само защото ти настояваше.
— Мислех, че ще ти е приятно да си със семейството си и да ги увериш, че си омъжена съвсем безопасно. Нямаше нужда да ги караме да се тревожат още дали ще бъдеш прелъстена и изоставена от мен. Вече си виконтеса Сейнт Джъстин и нищо не може да промени този факт.
— Това не е причината да настояваш да отида и ти го знаеш. Гидиън, сестра ми смята, че ме излагаш на показ като някакъв рядък вид домашен любимец. Така ли е? Защото, ако е истина, не ми харесва. Достатъчно търпях.
— Ти наистина си много рядко създание, скъпа — очите му блестяха. — Наистина много рядко.
— Това не е вярно, милорд. Аз съм съвсем обикновена жена, която но една случайност вече е твоя съпруга. Гидиън, не искам повече да съм като на изложба. Не успя ли вече да докажеш, каквото там си искал да докажеш на обществото?
— Каквото и да говори сестра ти, тази вечер не те изпратих на театър, за да те показвам, Хариет.
— Съвсем сигурен ли си в това, милорд? — попита меко тя.
— По дяволите, разбира се, че съм сигурен. Ама че смешен въпрос. Мислех, че ще ти е приятно да си заедно с роднините си и че ще ти хареса театърът. Това е всичко.
— Отлично — каза Хариет, — но следващия път, когато предложиш да отида на някое място, където аз не желая да ходя, запазвам си правото да ти откажа.
Той я погледна раздразнено.
— Хариет, вече си омъжена жена. Ще правиш онова, което ти кажа.
— Аха! Значи смяташ да ме принудиш да ходя на места, където не ми е приятно?
— Хариет…
— Ако започнеш да ми заповядваш, определено ще си направя извода, че имаш други мотиви, а не го правиш само за да ми с приятно — рече Хариет. — А засега единствената причина, за която се досещам, е че искаш да ме показваш на всички.
— Не те показвам — Гидиън обърна чашата си на един дъх с раздразнено изражение.
— Тогава нека се върнем в Ъпър Бидълтън — побърза да каже Хариет. — Нито един от двама ни не обича особено града. Нека идем у дома.
— Значи много ти се иска да се върнеш при вкаменелостите си, така ли е?
— Естествено, че искам да се върна при тях. Знаеш колко се тревожа, че някой друг може да открие останалите кости, които съответстват на зъба ми. И тъй като и ти не харесваш тукашното общество повече от мен, не виждам защо да не се върнем в Ъпър Бидълтън.
— Пак с твоите проклети вкаменелости — изръмжа той. — Само за това ли можеш да мислиш?
Хариет изведнъж разбра, че вече не е само раздразнен. Гидиън се ядосваше здравата.
— Знаеш отговора много добре, милорд.
— Така ли? Кажи ми, скъпа, къде се намирам аз в класацията на скъпите ти неща? Другите съпрузи се тревожат от конкуренцията на мъже като Морлънд. А аз трябва да се съревновавам с купчина стари кости и зъби.
— Гидиън, започваме да спорим за идиотски неща. Не мога да те разбера тази вечер.
Гидиън тихо изруга.
— Не съм сигурен, че и аз мога да разбера себе си тази вечер. Не съм в настроение, Хариет. По-добре си лягай.
Хариет се приближи към него. Постави ръка на рамото му и го погледна в очите.
— Какво има, Гидиън?
— Нищо.
— Не ме отблъсквай така пренебрежително. Знам, че се е случило нещо, което те е ядосало.
— Според теб по принцип съм си вечно сърдит.
— Не винаги — обидено отвърна тя. — Кажи, какво те ядосва, Гидиън? Фактът, че господин Морлънд намина в нашата ложа в театъра ли?
Гидиън се отдалечи от нея. Приближи се към масичката, на която стоеше брендито, и си наля още една чаша.
— Аз ще се разправям с Морлънд.
— Гидиън! — Хариет беше слисана. — Какво говориш?
— Казах, че аз ще се разправям с него.
— Сейнт Джъстин, чуй какво ще ти кажа — изсъска Хариет. — Да не си посмял да замисляш как да провокираш господин Морлънд, за да го извикаш на дуел. Не смей дори да си го помислиш. Няма да търпя подобни истории.
— Толкова ли си влюбена в него? — провлечено изръмжа той.
— За бога, Гидиън, знаеш, че това не е истина! Какво ти става тази вечер?
— Казах ти вече, най-добре ще е да си легнеш, мадам.
— Няма да ти позволя да ме изпратиш да си лягам като някакво непослушно дете, а ти да останеш тук и да беснееш като някакъв голям… голям…
— Звяр?
—
Това го накара да замълчи. Гидиън я гледаше втренчено.
— Имам доверие в теб, Хариет.
Тя прочете тази проста истина в очите му и някаква част от нея, която бе студена като лед, изведнъж се разтопи.
— Е — продума тя колебливо, — все пак определено не го подсказваш с действията си.
