Хариет въздъхна. Знаеше отлично, че не е усвоила нищичко от майсторлъка на веенето с ветрило. Въобще не й се удаваше да го поклаща престорено свенливо или съблазнително, каквото бе предназначението на този инструмент. Но поне никой не можеше да разкритикува облеклото й. Роклята й беше наистина красива, ушита от тюркоазен муселин, гарниран с бели волани и панделки, Фелисити я беше избрала.
Завеските на ложата отново се разтвориха и разкриха двама красиви млади мъже в безупречни вечерни костюми.
— Ето че и близнаците на Адонис пристигнаха — прошепна Хариет на Фелисити.
— Виждам — Фелисити се усмихна. Явно ролята на перла сред красавиците я забавляваше невероятно много.
Двамата младежи, които Хариет бе нарекла с този смешен прякор, въобще не бяха роднини, но имаха с еднакъв ръст и цвят на косата и очите, ползваха услугите на един и същ шивач и се влюбваха в едни и същи жени. В момента и двамата боготворяха Фелисити.
Близнаците учтиво поздравиха Аделаида и Ефи, след което се обърнаха възторжено към Фелисити.
Тя на свой ред веднага зашемети и двамата с една ослепителна усмивка.
— Добър вечер, господа. Колко се радвам да видя и двама ви тук тази вечер. Нали познавате сестра ми, отскоро виконтеса Сейнт Джъстин?
— За нас е удоволствие да ви видим отново в града, мадам — каза единият Адонис с изящен поклон. За миг очите му изглеждаха замислени.
— Огромно удоволствие. Приемете поздравленията ни за скорошната ви венчавка — вторият Адонис се поклони по същия начин като първия, след което и двамата отново се обърнаха към Фелисити.
В дъното на ложата Аделаида и Ефи си бъбреха с някаква възрастна богата вдовица, облечена изцяло в черно. Хариет дочу как въпросната дама спомена на Ефи, че цялото им семейство трябва да е невероятно доволно, че в крайна сметка този брак се е осъществил.
— Ние, разбира се, сме доволни от брака им — спокойно отвърна Ефи, а след това добави в лицето й следната чиста лъжа: — Естествено бяхме доста разочаровани, че младите нямаха търпение да почакат, за да се венчаят както подобава, но любовта трябва непременно да постигне своето, нали?
— Някой наистина постигна своето — измърмори вдовицата. — Мен ако питате, това е Сейнт Джъстин.
Хариет съвсем ясно съзнаваше, че е обект на внимание от страна на няколко чифта любопитни очи от съседните ложи, затова се надвеси през парапета, за да наблюдава как долу, на партера, някакви хора се бяха сбили. Въобще не беше забелязала следващия посетител в ложата им, докато не чу един познат мъжки глас да поздравява Аделаида и Ефи.
— О, добър вечер, господин Морлънд! — каза Ефи приветливо. — Колко се радвам да ви видя тук тази вечер.
— Дойдох, за да поздравя новата виконтеса Сейнт Джъстин — каза Брайс.
— Разбира се, заповядайте — отвърна Ефи.
Хариет се обърна на мястото си и видя Брайс изправен точно над нея. Златните му коси блестяха на светлината на лампите и усмивката му бе очарователна. Тя си спомни думите на Гидиън. Той не е такъв ангел, какъвто изглежда.
— Добър вечер, господин Морлънд — учтиво се усмихна Хариет.
— Мадам — Брайс се настани на тапицирания с кадифе стол до нея. Погледна я право в очите и снижи гласа си: — Тази вечер изглеждате прелестно.
— Благодаря ви, сър.
— Едва тази сутрин узнах, че сте в града — рече Брайс. — И че сте омъжена.
Хариет кимна с глава. Повечето хора поне се стараеха да измислят някакъв неискрен поздрав.
— Да.
— Слуховете относно внезапното ви заминаване от Лондон преди няколко дни много ме разтревожиха.
— Така ли? — Хариет сви рамене. — Аз пък не бях разтревожена от нито едно от събитията. Не мога да разбера защо някой трябва да се е тревожил.
— Някои от нас бяха много загрижени за безопасността ви — тихо рече Брайс.
— Глупости. Дори за миг не съм била в опасност. Чудя се, откъде би хрумнало подобно нещо на някого.
Брайс се усмихна печално.
— Онези от нас, които се тревожеха за вас, чувстваха, че наистина имаме причина да се безпокоим, когато разбрахме, че Сейнт Джъстин е последвал вас и приятелите ви.
— Е, сега поне знаете, че е нямало причина да се тревожите — твърдо заяви Хариет.
— Вие сте много храбра жена, мадам — Брайс наведе глава в знак на преклонение пред храбростта й. — Знайте, че се възхищавам от вас.
Хариет го погледна ядно.
— За бога, за какво говорите?
— Няма значение. Не е важно. А и станалото — станало — Брайс кимна към тълпата. — Притесняват ли ви неучтивите погледи и коментари? Вие сте най-новата забележителност на светския хоризонт, лейди Сейнт Джъстин. Невестата на Звяра от Блекторн Хол.
Хариет се отдръпна от него, вбесена.
— Бях ви помолила съвсем недвусмислено да не наричате съпруга ми с това отвратително име. Моля, напуснете тази ложа, господин Морлънд.
— Не исках да ви обидя, мадам. Просто повтарям онова, което говори целият свят. Нима ще убиете вестоносеца, донесъл лошите вести?
— Да, ще се наложи да го сторя, ако непрекъснато повтаря една и съща подобна вест — тя махна заповедно с ветрилото си, за да го отпрати. — А сега, вървете си, сър. Не съм в настроение да слушам подобни глупости.
— Както желаете — Брайс се изправи и сграбчи ръката й, преди тя дори да се досети за намерението му. После сведе глава към пръстите й. — Позволете да ви повторя, че много се възхищавам от вас.
— Господин Морлънд, това е повече от достатъчно.
Той снижи гласа си, така че никой друг освен нея да не го чуе.
— Вашата храброст вече е пословична. Не всяка жена е в състояние да издържи да споделя брачното ложе с чудовище като Сейнт Джъстин.
Хариет рязко дръпна ръката си от неговите ръце и точно в този миг завесите се разтвориха още веднъж. В ложата пристъпи самият Гидиън. Погледът му мигновено се прикова върху Морлънд.
— Сейнт Джъстин — Брайс му се усмихна стреснато. — Тъкмо поздравявах новата ви съпруга.
— Наистина ли? — Гидиън обърна гръб на Брайс, за да поздрави Ефи, Аделаида и Фелисити. После погледна Хариет, а очите му изучаваха изражението й хладнокръвно.
Хариет веднага се постара да се усмихне, загрижена да не би да даде повод на Гидиън да предизвика Брайс. Едва бе успяла да оправи онази история с Епългейт. Съвсем не беше лесно да убеди Гидиън да оттегли предизвикателството си.
— Ето ви най-сетне и вас, милорд — спокойно каза Хариет. — Вече се чудех дали ще се появите тази вечер.
Гидиън мина покрай Морлънд, сякаш другият мъж бе някакъв невидим дух. Наведе се над ръката на Хариет и целуна пръстите й.
— Казах ви, че ще се срещнем тук — напомни й тихо той.
— Да, разбира се — Хариет беше объркана. Усещаше враждебността между двамата мъже, а не искаше неприятности. — Седнете, моля ви, сър. Второто действие тъкмо започва — тя кимна незаинтересувано към Брайс, който гледаше Гидиън със заплашителни очи. — Довиждане, господин Морлънд. Благодаря, че се отбихте да ме поздравите.
— Довиждане, мадам — Брайс изчезна зад плюшените завеси.
— Ядоса ли те с нещо? — тихо попита Гидиън, докато сядаше до нея.
— За бога, не! — Хариет разтвори ветрилото си и започна бързо-бързо да си вее. — Той просто се отби
