Травис хладно. — Когато „Флейм Вали“ рухне, както сигурно ще стане по някое време през следващите шест месеца, той ще падне направо в моите ръце. Така разчетох нещата, че да бъда тук, за да се намеся и да уредя всичко от новото седалище на „Сойер Мениджмънт Систъмз“ в Джуъл Харбър.
— Травис, ти не можеш да направиш това — помоли се Ели.
— Грешиш, Ели. Все едно, че вече е направено. Всичко си е на мястото и всички фитили са запалени. Твърде е късно да се прави каквото и да било. Нищо не може да спре онова, което ще се случи на „Флейм Вали“.
— О, Господи!
Ели избухна в сълзи. Те се стекоха по лицето й, проблясвайки като бижута на лунната светлина. Не направи никакво усилие да ги изтрие.
— Трябваше да знам, че рано или късно ще се върнеш. Трябваше да знам.
— Ти знаеше. Казах ти, че ще се върна, не помниш ли?
Сълзите на Ели започнаха да се стичат по-едри.
На Джулиана й дойде до гуша. Тя се намръщи на красивата си братовчедка.
— За Бога, Ели, така ли просто ще стоиш тук и ще плачеш? Нямаш ли поне малко гордост? Не го оставяй така да те смазва.
Травис хвърли нов бърз поглед към Джулиана.
— Не се намесвай — каза той. — Сега това няма нищо общо с теб.
— Вече съм си изиграла ролята, така ли? Помогнах на големия лош вълк да организира грандиозната си поява. Сега знам какво искаше да кажеш тази сутрин, когато напускаше апартамента ми, че съм само глазурата на кекса. Искал си цялото семейство Грант да плати за случилото се преди години, така ли? Дори и аз, единственият член, който не е бил тук, когато са ти отнели дела от „Флейм Вали Ин“.
— Достатъчно, Джулиана — прекъсна я Травис, толкова студено, колкото и спокойно.
— Достатъчно? — яростно изкрещя тя. — Имам новина за теб, Травис. Не съм започнала. Ако си мислиш, че ще унищожиш „Флейм Вали“, за да си отмъстиш, направо си полудял. Ще се бия с теб със зъби и нокти.
Очите на Травис блеснаха.
— „Флейм Вали Йн“ принадлежи на другите членове на семейството, не на теб. Не се намесвай.
— Как ли пък не. Това е семеен въпрос и аз съм от семейството. Ще намерим начин да се преборим с теб, нали, Ели?
Ели тъжно поклати глава, сълзите й все още продължаваха обилно да се леят.
— Безнадеждно е — промълви тя.
— Не говори така.
Вбесена, Джулиана хвана братовчедка си за раменете и леко я разтърси:
— Става дума за твоето наследство. То принадлежи на теб и на Дейвид. Разбира се, че няма да се откажеш и да се предадеш просто ей така. Трябва да се бориш.
Травис пристъпи към края на терасата и с лакът се облегна на парапета от тиково дърво.
— Губиш си времето, Джулиана. Ели не е като теб. Тя не знае как да се бори за това, което иска. Свикнала е някой друг да й го поднася на сребърен поднос.
Ели рязко вдигна глава.
— Ти… ти, проклетнико. Благодаря на Бога, че не се омъжих за теб преди пет години. Щях да съм омъжена за, за истинско чудовище.
Ели шумно се задави в сълзи и се отскубна от прегръдката на Джулиана. Без да поглежда назад, тя изтича към относителната сигурност на тълпата около басейна.
Джулиана скръцна възмутено със зъби, докато наблюдаваше как братовчедка й тича като грациозна газела, подгонена от ловец. Тя се завъртя, за да се изправи срещу Травис.
— Доволен ли си? Гордееш ли се със себе си? Радваш ли се, когато нараняваш същества по-деликатни и по-слаби от теб?
— Братовчедка ти не е нито толкова деликатна, нито толкова слаба. Може да не знае как се води честна битка, но това не означава, че не е достатъчно добра, когато се бори да получи това, което иска. Тя използва деликатността си, търгува с нея.
— Тя е мило, любещо същество по природа. А ти си много нахален да говориш за честна битка. Така ли наричаш това долно отмъщение, което преследваш? Честна битка? Досега съм забелязала само много низка, подла, коварна, манипулативна, вероломна тактика.
— Вярвай ми, всичко, което знам за този начин на борба, съм научил от семейството ти.
— Не смей да го използваш като извинение. Допускам, че по рождение познаваш този начин на борба.
— Не е извинение. След това, което ми сториха преди пет години, имам всякакво право да водя толкова мръсна битка, колкото е необходимо, за да бъдем квит.
— Звучиш сякаш участваш в някаква вендета.
— Предполагам, че може и така да се нарече — съгласи се Травис. — Казах на Ели, когато развали годежа, че ще се върна и че когато се върна, ще отнема проклетото място от ръцете на Грант. Винаги докрай изпълнявам обещанията си, Джулиана.
— Наистина ли? — Тя вдигна брадичка. — Затова ли толкова внимаваше да не обещаеш нищо за женитба? Искаше да си сигурен, че спазваш високата си норма за етика в бизнеса дори и в леглото? Колко благородно от твоя страна!
— Знам, че няма да ми повярваш, но съжалявам, че попадна в този кръстосан огън. Ти се различаваш от останалите. Не трябваше да те намесвам. Сега разбирам това.
— Нямаше как да не ме намесиш. Аз съм от семейството, не забравяй. Аз съм Грант.
— Не забравям. И това автоматично те поставя от другата страна. Знаех какво ще стане от самото начало. Но, както казах, все пак съжалявам.
— Престани да съжаляваш. Нито за миг не ти вярвам.
Той разклати съдържанието в чашата.
— Да, предполагам, че не ми вярваш.
Погледът му беше вперен в мрака на морето.
— Ако наистина съжаляваш — внезапно се обади Джулиана, съзнавайки, че се лови за сламка, — ще се откажеш от всичко, ще си тръгнеш оттук още тази вечер и никога вече няма да смутиш братовчедка ми, съпруга й и останалата част от семейството.
Зъбите му се оголиха в кратка, злокобна усмивка, която изчезна толкова бързо, колкото се появи.
— Никакъв шанс това да стане, Джулиана. Стигнал съм вече твърде далеч, чаках твърде дълго и планирах много грижливо. Никой, който ме прави на глупак, както направи семейството ти преди пет години, няма да се измъкне.
— Звучи, сякаш сам си се направил на глупак.
— Вярно е, че направих няколко грешки. Позволих личната страна на живота ми да се смеси с бизнеса. Такива грешки вече не правя.
— Да, направи няколко грешки…
За миг Джулиана усети как я обзема чувство на загуба.
— По дяволите, Травис, как може да си толкова сляп? Можехме да постигнем нещо чудесно заедно — ти и аз. Толкова бях сигурна в нас. Толкова сигурна, че сме родени един за друг. Но ти ще проиграеш всички възможности заради отмъщението си. Ти си глупак!
Лицето му доби гневно изражение.
— Трябва да знаеш нещо, Джулиана. Не очаквам от теб да приемеш ситуацията и не очаквам да ми простиш. От самото начало знаех, че ще минеш на страната на семейството си в случая. Но мисля, познавайки способността ти да действаш открито, поне ще разбереш моята позиция.
— Говориш за желанието си за мъст — вече губеше търпение. — Бих могла да разбера това. Но не го одобрявам. Как бих могла? Та нали ще нараниш моето семейство.
— Да, знам — въздъхна той, наблюдавайки я примирено и със съжаление. — Така се подредиха картите.
— Просто за сведение — каза Джулиана, — не представата ти за мъст ме убеди, че си глупак,
