Джейн Ан Кренц
Изборът
Първа глава
— Обичам те, Травис. Прегръщай ме.
— Джулиана! — Травис Сойер чу собствения си приглушен вик, потръпвайки върху жената с огненочервена коса, която държеше в прегръдките си. Остатъкът от нажежената му до бяло страст се изразходва в ослепително вихрената буря на освобождаването. Той се загуби в прегръдките на любимата си, отдаден на огъня й, самият той ликуваше от победата си. Джулиана се притискаше в него с цялата си женска сила, докато накрая почувства, че потъва в друг свят.
Никога преди не се бе чувствал така. Беше на тридесет и осем години. Не му се бе налагало да тича след жени, но смяташе, че е живял достатъчно дълго, за да има преценка. Това беше нещо специално. Нищо в живота му преди не е било толкова хубаво. Страстно, диво, мощно. Рядко се бе чувствал толкова жив, толкова силен. Задоволството се разля в него след бавно затихващата страст.
Сега беше негова. Неохотно той се освободи и се търкулна настрани, ръката му бавно премина по нежната извивка на гърдите й. Тя му се усмихна от възглавницата, изражението й, както винаги, го поразяваше, дори тук в мрака на спалнята й.
Гъстата, буйна маса на косата й беше елегантна, езическа корона, обрамчила ослепителното й лице. Травис се загледа надолу към нея, омаян от огромните очи с дълги мигли, благородния нос, арогантната и все пак учудващо деликатна брадичка и сластните устни. Дългият й крак бавно, похотливо се плъзна между неговите. След това тя затвори очи и се сгуши в топлината му.
Постигна го, победоносно си помисли Травис и я притисна по-здраво в прегръдката си. Той желаеше тази червенокоса кралица с топазените очи.
Но в следващия миг реалността му напомни за себе си. Какво по дяволите търсеше тук, защо така я прегръщаше? Никога не бе имал намерение да отиде толкова далеч в отмъщението си, не беше възнамерявал да се озове в леглото на Джулиана Грант.
Погледът му потъна дълбоко в сенките на спалнята, търсеше отговорите, които не се намираха там. Сега, след като страстта се беше уталожила, той се чувстваше зашеметен.
Отмъщението тласка човека по странни пътеки. Джулиана Грант се оказа неочаквано отклонение от дългия път, по който се движеше през последните пет години. Той не можеше, нямаше да допусне това отклонение, колкото и екзотично да бе то, да го откаже от избрания курс. Беше стигнал твърде далеч. Вече нямаше връщане назад, дори да искаше.
Травис винаги правеше много добре нещата, с които се захващаше, и тъй като се беше захванал да организира отмъщението си, не допускаше никакви вратички. Изход нямаше за никого, дори за самия него.
Чистото ярко калифорнийско слънце, танцувайки, прекоси залива и игриво се промъкна през прозорците на спалнята. Джулиана бавно отвори очи и се загледа в светлината на ранната пролет, която танцуваше из поразяващата с белотата си стая, бяло върху бяло. Тя проблясваше по дебелия светъл килим, отскачаше към белите стени, удряше се в столовете от хром и бяла кожа и се заиграваше на блестящата тоалетна масичка, лакирана в бяло. Разпръсна се, когато се удари в единствения цветен акцент в спалнята — абстрактна рисунка с цвят на яйчен жълтък, на стената над леглото от хром в бяло.
Омаяна, Джулиана проследи слънчевата светлина, която рикошираше между огледалото и рисунката, припляскваше през разпенените бели чаршафи на разхвърляното легло. Там в последен изблик на заслепяващ блясък утринното слънце разкри чуждия мъж, нахлул в стаята й предишната вечер.
Мъж в леглото й. Само по себе си това беше достатъчно рядко събитие, което да възбуди учудване и любопитство, но в случая беше дори още по-забележителен инцидент. Джулиана се наслади на тайната, която таеше в себе си.
Защото знаеше без сянка на съмнение, че тъкмо този мъж — якият, строен, секси мъж на име Травис Сойер — е мъжът. Идеалният мъж. Този, когато е чакала през целия си живот.
Тя се наслади на прелестната тайна и се помъчи да не вдига никакъв шум, за да не събуди екзотичното същество, което лежеше до нея. Трябваше й миг, през който да се полюбува на вълнуващата сигурност, че най-накрая го е срещнала.
Той не беше точно това, което тя наивно си представяше през годините, когато се отдаваше на невинно фантазиране. Преди всичко не беше достатъчно висок. На нея самата малко не й достигаше до сто осемдесет и три сантиметра, винаги бе мислила, че идеалният мъж трябваше да бъде около метър и деветдесет и три. Достатъчно висок, за да може тя спокойно да носи високи токове до него. А Травис едва- едва достигаше сто осемдесет и осем сантиметра. На петсантиметрови токчета очите им се изравняваха. На седемсантиметрови тя се извисяваше над него.
Но недостигът на височина той компенсира с телосложението си, радостно се успокояваше Джулиана. Травис беше гладък, мускулест и як като парче гранит. Снощи тя ни най-малко не се усъмни в силата му. Мъжката сила в него беше напълно контролирана, а това го правеше още по-възбуждащ. Това беше мъж, който със сигурност се владееше, напълно овладял техниката на самоконтрола. Тя се възхищаваше на този вид контрол у мъжете. Той създаваше у жената чувство за сигурност — старомодна, примитивна увереност, че не бива да се страхува от по-голямата му физическа сила, че може да разчита на нея за закрила.
Травис не отговаряше напълно на идеята на Джулиана за идеалния мъж и в няколко други отношения. Джулиана предпочиташе чувствени, топли кафяви или лешникови очи. Травис имаше студени, кристално сиви очи, които не издаваха чувствата му, освен при силно емоционални ситуации. Снощи ситуацията беше емоционална, с удоволствие си спомни тя. Видя страстта, искряща в очите му, и тръпки на силна възбуда преминаха по цялото й тяло.
Тази сутрин беше напълно готова да захвърли старите си норми за цвета на очите, тъй като очите на Травис не само бяха способни да отразяват страстта му, те излъчваха и интелигентност, която допълваше нейната, както и рядко чувство за хумор, което я очароваше всеки път, когато се проявеше.
За нещастие, и косата му малко се отклоняваше от представите й. Беше много по-тъмна. Джулиана винаги бе харесвала мъже със светлокафява или руса коса, но трябваше да признае, че късо подстриганата, черна като нощта коса на Травис, изглежда, му отиваше. Едва забележимото побеляване по слепоочията съвсем не беше непривлекателно.
Имаше още няколко дребни разминавания между истинския Травис Сойер и представата на Джулиана за истинския мъж. Например, ако беше прекалено придирчива, би се заяла с безспорния факт, че грубият му, суров вид никога нямаше да му позволи да украси корицата на списанието „Джентълмънз Куотърли“. Е, разбира се, от това губеше „Джентълмънз Куотърли“, си каза тя. Той изглеждаше чудесно тук, в леглото й.
Но не трябваше да се забравя и очевидната липса на интерес към стил и облекло. Познаваше го вече от почти цял месец и нито веднъж не го видя с друго нещо, освен с тъмни панталони, строга бяла риза, консервативна раирана вратовръзка и островърхи обувки. Саката му също бяха в убити оттенъци на сиво. Но Джулиана си мислеше, че би могла да реши този проблем. В края на краищата тя имаше повече от достатъчно стил и за двамата, каза си тя. Погледна към гардероба си и се усмихна, като си представи окачените там скъпи, модни дрехи и кутиите с обувки вътре. Пазаруването заемаше челно място в списъка на хобитата й.
В последна сметка Джулиана беше повече от склонна да се примири с малкото неща, по които Травис Сойер не отговаряше на идеализирания й образ за Господин Истинския. Беше свикнала да работи за това, което иска, и беше съвсем склонна да жертва колкото е нужно време и усилия, за да лъсне този твърде специален необработен диамант. Снощи напълно се увери, че усилието си струва. Все още потръпваше от глава до пети от горещите спомени.
След като свърши прегледа си, Джулиана бавно се протегна, нарочно с един пръст на крака си погали по дължината мускулестата подбедрица на Травис. Тъй като не получи отговор, тя въздъхна и се примири с факта, че мъжът вероятно се нуждае от съня си след миналата нощ.
Джулиана се усмихна развеселена, но и със съжаление, отметна чаршафа и се изправи на крака. Леко се стресна, като установи, че цялото тяло приятно я болеше. Травис беше взискателен, но и смел и великодушен любовник. Беше взел всичко, което можеше, но й беше отвърнал със също толкова силна
