— На тридесет и две години съм и междувременно съм целунала достатъчно жаби, за да открия принца си.
— Но не си спала с много от жабите, нали?
— Разбира се, че не. Както знаеш, жабите могат да бъдат много лигави. Жената трябва да внимава.
— В днешно време това важи и в двете посоки.
— Давам си сметка. Но знам, че не си от тези мъже, които скачат в леглото с всяко тяло, което им се изправи на пътя.
Джулиана с отвращение сбърчи нос.
— Никога не бих си паднала по мъж, който не е безкрайно придирчив, когато стане дума за секс. Още чай?
— Благодаря.
Той подаде червената чаша, развеселен и загледан в нея, когато тя скочи от стола, за да налее от разкошното чайниче в стил Арт Деко.
— Като нищо мога да свикна с този вид услуга.
Тя се изсмя.
— Улучи ме в добро настроение. То или новостта на ситуацията ме вдъхнови.
Подаде му чашата и същевременно се наслади на докосването на пръстите му.
— Е? — попита тя, едва успявайки да прикрие нетърпението си. — Сега ли искаш да поговорим за това или по-късно?
— Да поговорим за какво?
— За бъдещето ни, разбира се.
Тя усети как Травис притихна на възглавниците, но реши да не иска обяснение.
— Кога смяташ да ми направиш предложение? Не бих искала да разваля изненадата, но би ми помогнало да знам датата, която имаш предвид, за да започна да правя планове. Нали знаеш колко много работа има. Просто искам всичко да е съвършено.
Травис се вторачи в нея, забравил за чая.
— Планове? За какво по дяволите говориш?
— Винаги ли си така напрегнат сутрин? — Тя снизходително му се усмихна.
— Говоря за плановете за нашата женитба, разбира се.
— Нашата какво?
Червената чаша с чая се изплъзна от ръката на Травис, съдържанието й с тихо ромолене се разля по белите чаршафи. Изтърколи се от ръба на леглото и с тъп удар се приземи на белия килим.
— О, Боже. По-добре веднага да го изчистя. Чаят оставя петна, нали знаеш.
Джулиана скочи на крака, избърза към облицованата с бели плочки баня и отвори шкафа.
— Джулиана, чакай. Върни се тук. Какво по дяволите искаше да кажеш преди минута? Кой е казвал нещо за женитба?
Тя се обърна с гъба и препарат за почистване на килими в ръка и се възхити на гледката, която представляваше Травис, изправен гол-голеничък на вратата. За няколко мига забрави за петната от чай в другата стая.
— Кого го е грижа, че леко клониш към нисък? — попита тя тихо. — Ти просто си съвършен.
— Нисък? — той я погледна навъсено. — Аз не съм нисък. Ти си твърде висока, това е проблемът.
— Не е проблем. Ще се справим. Повечето време ще нося обувки без токове или с ниски токове — обеща тя. Очите й замечтано обходиха дължината му. — А някои части от теб изобщо не са къси.
— Джулиана, за Бога!
Травис грабна бял пешкир от най-близката закачалка и го уви около стройните си бедра.
— Изчервяваш се. Не знаех, че мъжете са способни на подобно нещо.
— Джулиана, хвърли гъбата и престани да говориш глупости. Какво искаш да кажеш с това да се оженим?
Тя веднага се сети за килима.
— Почакай за секунда, трябва да изтрия този чай. Това е неприятното с белите килими. Не можеш дълго време да оставиш нещо да се задържи на тях, защото петното остава.
Тя премина покрай него и се забърза към кафявото петно, което бавно потъваше в красивите бели влакна.
— Би трябвало да е устойчив на петна, но за нещастие, това не означава, че би удържал на всякакви злоупотреби. Може би не биваше да постилам бяло, но тук изглеждаше толкова прекрасно, че не устоях на изкушението.
Травис бавно премина през стаята и застана над нея, а тя, коленичила, започна усърдно да търка.
— По дяволите, Джулиана. Опитвам се да говоря с теб.
— О, добре. За нашата женитба. Е, добре, мислила съм за нея и реших, че няма причина да чакаме, нали така? Искам да кажа, не сме деца.
— Не, не сме — отвърна й Травис. — Ние сме възрастни. И това означава, че няма защо да започнеш да говориш за женитба само защото сме прекарали заедно една нощ.
— Вече ме познаваш достатъчно добре, за да знаеш, че обичам незабавно да се залавям за проблема — припомни му тя самодоволно. — След като веднъж съм решила нещо, нищо не може да ме спре. Питай, когото искаш.
— Престани да търкаш този проклет килим и ми обърни внимание.
— Но макар и да няма причина да се чака, навярно не ти се иска и много да бързаме. — Джулиана се изсмя. — Искам да кажа, че винаги си твърдял, че не бива да бързам, а внимателно да планирам важните си ходове, нали така?
— Точно така.
— Ето защо ми се ще внимателно да планираме тази сватба. Мисля, че бих желала тя да бъде нещо голямо, блестящо, изпипано до край според традициите, включително годеж преди това. В края на краищата заслужава си да положиш труд за нещо толкова уникално в живота ти, нали разбираш? И го искам да бъде както трябва. Естествено, държа цялото семейство да присъства. Братовчедка ми Ели и съпругът й живеят само на няколко километра надолу по брега, родителите ми ще могат много лесно да дойдат от Сан Франциско. Чичо Тони живее в Сан Диего, така че и той не е проблем. Бих искала да поканя и някои добри клиенти на „Каризма“.
— Джулиана…
— Бихме могли да го направим в малкия параклис с изглед към пристанището.
— Не ти ли се струва… — Травис я прекъсна със строг глас, — че малко прибързваш?
Тя престана да търка и любопитно вдигна поглед към него.
— Прибързвам?
— Да, прибързваш.
Беше доволен, че най-после успя да привлече цялото й внимание.
— Спомням си всичко, което се случи миналата нощ, както и всяка подробност от всичко, за което сме говорили през последните три и половина седмици, и със сигурност знам, че нищо, повтарям, нищо никога не е споменавано за женитба.
— О, скъпи. Развалих ти великолепната сцена на предложението, така ли? Вероятно си мислил за романтична вечеря с вино и хайвер, след това разходка по брега на пристанището и официално предложение за женитба. — Джулиана разкаяно прехапа устна и се изправи на крака. — Съжалявам, Травис. Но няма защо да се тревожиш. Всичко това можеш да направиш довечера или утре вечер. Онзи ресторант, където вечеряхме снощи — „Трежър Хаус“ — е чудесно място за предложения за женитба. Можем пак да отидем там довечера.
— Откъде знаеш, че е толкова чудесно място за предложения? За Бога, какво говоря? Забрави. — Сивите очи на Травис ядовито и раздразнено проблеснаха. — По дяволите, Джулиана, нямам намерение да ти правя предложение за женитба.
Настъпи кратко вълнуващо мълчание, докато Джулиана осмисляше информацията. За момент беше убедена, че не е разбрала правилно.
