страст. Затвореше ли очи, все още можеше да усети силните му, чувствени ръце върху нея тази сутрин. Чувстваше се, сякаш докосването му е оставило следи навсякъде по нея.
Застанала в средата на блестящата си бяла стая, Джулиана си позволи още един последен, любовен поглед към мъжа в леглото си и след това с изправена, тържествуваща походка се отправи към банята.
Ще поздрави истинския си мъж с подходяща женска домашна атмосфера, реши тя. Така мъжът може да добие известна представа за чудесата, които го очакват.
След половин час, след като си беше взела душ, прибрала масата от червени къдрици в буйна конска опашка и облечена в панталони с модна кройка и висока талия и риза с широки ръкави, Джулиана се отправи обратно към спалнята. Носеше поднос за чай от черен емайл. Кацнали на елегантния поднос, се виждаха чайник в стил Арт Деко и две яркочервени чаши с интересен дизайн.
— Добро утро.
Тя лъчезарно се усмихна, когато видя, че Травис е буден. Той се отпусна по гръб и се загледа в нея с полузатворени очи.
— Добро утро.
Гласът му беше дрезгав, сънлив и много секси.
— Хубав ден, нали? Всъщност тук в Джуъл Харбър той винаги изглежда хубав. Едно от нещата, с които трудно свикнах, когато за първи път пристигнах преди четири години. Това е идеалният калифорнийски морски град, а идеалното винаги те прави малко подозрителен, не е ли така? — Джулиана се зае с подноса. — Дори мъглата, когато се спусне, тук е по-различна откъдето и да било другаде. Мека, романтична и ефирна. Нали не пиеш чая си с мляко или захар?
— Не.
Травис бавно се изправи и се облегна на възглавниците.
— Така си и мислех. Не си този тип.
— Има някакъв тип?
Той се загледа в нея, сякаш дълбоко заинтригуван от ритуала на разливане на чай.
— О, безспорно. Но знаех, че не си един от тях. — Подаде му една червена чаша. — Също така в деня, когато влезе в заведението ми, знаех, че пиеш черно кафе, не еспресо, не с мляко или капучино.
Явно озадачен, той погледна надолу към силния тъмен чай, след това нагоре, за да срещне изпълнения й с очакване поглед.
— Не се обиждай, но съм малко изненадан да установя, че кралицата на местната кафеена империя сервира чай в леглото.
Джулиана се изсмя и взе втората чаша.
— Ще ти издам малка тайна — каза тя, докато сядаше на стола от хром и бяла кожа. — Всъщност не обичам кафе, особено от този моден френски и италиански тип, който сервирам в заведението. Разстройва стомаха ми.
Устата на Травис леко се изви.
— Знам повечето ти тайни, но тази добре си укрила. Никога не бих допуснал, че пиеш чай. Какво ли биха казали постоянните клиенти на „Каризма Еспресо“, ако знаеха?
— Нямам никакво намерение да ги оставя да узнаят. Докато, разбира се, не бъда готова да открия верига от чайни.
Травис се намръщи, автоматично отрицателно поклати глава.
— Забрави за чайните. Нали целта ти е да разшириш „Каризма“? Тук много повече хора пият кафе, отколкото чай.
— Да оставим идеята ми за чайна. Така или иначе тази сутрин не искам да говоря за нея. — Джулиана го изгледа с голям интерес. — Мислиш ли, че знаеш всичките ми тайни, само защото през последните седмици се ровиш из документацията на предприятието ми?
— Повечето.
Травис сви рамене, голите му, загорели плещи се раздвижиха с мъжествена грация на бялата сатенена възглавница.
— Не забравяй, че съм бизнес консултант. Познавам си добре занаята. Разбрал съм, че след като научиш финансовите тайни на някого, обикновено узнаваш и останалите му тайни.
— Звучи страховито.
Джулиана потрепери елегантно и пое глътка от собствения си „Дарджийлинг“.
— Радвам съм, че в нашия случай все още има някои изненади. Така е по-забавно, не мислиш ли?
— Не всички изненади са приятни.
Тънко предупреждение. И, както можеше да се очаква, остана пренебрегнато. Джулиана реши, че Травис все още е сънлив.
— Сигурна съм, че в нашия случай, изненадите ще бъдат най-малкото интересни, ако не и направо приятни — каза тя уверено. — С нетърпение очаквам всяка от тях.
Заля я вълна на щастие, докато го изучаваше. Изглеждаше толкова добре, легнал в леглото й. Обичаше този мъж с тъмна окосменост на широките гърди. Като си помислеше само, че си е губила времето да мечтае за русокос мъж. Невярвайки, поклати глава, като си спомни колко е била глупава.
— Нещо не е наред? — попита Травис.
— Ни най-малко.
— Помислих си, че може да съжаляваш за някои неща — той нарочно замълча, погледът му срещна нейния, — от миналата нощ.
Джулиана изненадано впери поглед в него.
— Разбира се, че не. Ако се тревожех, че ще съжалявам за нещо, изобщо нямаше да легна с теб. Знаех точно какво правя.
— Така ли?
— Абсолютно. Сигурна съм, че и ти също.
— Да — съгласи се той, замислено. — Знаех какво правя. Тази сутрин изглеждаш доволна от себе си, Джулиана.
— Така е.
Тя широко се усмихна, наистина безкрайно доволна от него, от живота и от света.
— Радвам се, че не си разочарована.
— Разочарована? — По лицето й се изписа искрена изненада. — Как е възможно да бъда разочарована? Беше великолепно. Отлично. Всичко, както си го представях. Ти си чудесен любовник, Травис Сойер. Блестящ!
Неочаквана издайническа руменина обагри високите му скули. Джулиана можеше да се закълне, че в течение на няколко секунди Травис беше смутен от щедрото хвалебствие. Това, че не парадираше с тези си конкретни умения, моментално я трогна.
— Не — въздъхна Травис, съсредоточавайки се в чая си. — Не мисля, че съм направил нещо специално. Мисля, че ние просто си допаднахме. Понякога става така. Двама души се срещат, намират се, всеки установява, че другият е привлекателен, и нещата се решават в леглото.
Веждите на Джулиана се вдигнаха и тя замислено присви устни.
— Подобно нещо често ли ти се е случвало в миналото?
Травис премигна и кристалните очи блеснаха зад клепачите му.
— Не — призна той тихо. — Подобно нещо не ми се е случвало много често.
Джулиана веднага се отпусна, доволна да разбере със сигурност, че чувствата в случая не бяха едностранни.
— Добре. Знаех, че миналата нощ беше специална.
— Приемам, че и на теб подобно нещо не ти се е случвало много често, така ли.
Травис зададе въпроса неохотно, сякаш не искаше да знае отговора, но не можеше да се спре да не зададе интимния въпрос.
— Никога през целия ми живот — увери го тя съвсем честно.
Той леко се усмихна.
— Може би нямаш достатъчно опит, за да прецениш.
