— Моля?
— Чу ме — каза той, почесвайки се по тила с жест на раздразнение и обърканост.
— Но аз мислех… Просто допуснах…
На Джулиана не й стигаха думи, потресаващо, необичайно събитие. Тя леко, неопределено, безпомощно махна с ръка — тази с гъбата.
— Мислех, че миналата нощ…
Травис кисело изви уста.
— Мислиш, че само защото се срещахме през последните две седмици и спахме заедно, автоматично следва, че аз съм имал намерение да се оженя за теб? Хайде, Джулиана, не си толкова наивна. Всъщност можеш да бъдеш достатъчно мъдра, когато решиш. Ти си хитра, делова жена. Знаеш как да се грижиш за себе си. Освен това сама каза, на тридесет и две години си и вече си целувала някоя и друга жаба. Затова не ме гледай с поглед на ранена кошута.
Обвинението я ужили. Джулиана мигновено присви очи, а вените й бавно се изпълваха с гняв.
— Искам да знаеш, Травис Сойер, че през цялото време намеренията ми бяха почтени. В момента, в който те срещнах, знаех, че ще се омъжа за теб.
— Така ли? Ами в такъв случай може би трябваше да ме предупредиш. Тогава щяхме да избегнем цялата тази глупава, притеснителна сцена. Защото за момента нямам намерение да се женя за когото и да било.
— Разбирам. — Тя гордо се изправи. — Значи просто си ме използвал?
— Не, не съм те използвал и много добре го знаеш. Ние сме двама възрастни, които се привличат физически. Имаме общи професионални интереси, и двамата не сме женени, работим заедно, защото ти ме нае като консултант. Напълно естествено беше да започнем роман. И ето докъде докарахме нещата. Заплетохме сме в роман, нищо повече.
— Още не си готов да се ангажираш, така ли? — предизвика го тя.
— Винаги ли така удряш по главата партньорите си на другата сутрин?
— Вече говорихме, не е имало чак толкова такива сутрини и нощи и, разбира се, че обикновено не ги удрям по главата. Но пък и не са много тези, за които съм искала да се омъжвам.
— Колко от тях са си дали труд да ти предложат да се омъжиш за тях? — попита Травис саркастично.
— Много мъже са ми правили предложение за женитба. Всъщност винаги ми предлагат. Обикновено в „Трежър Хаус“. Затова знам, че там обстановката е идеална.
— След като си имала толкова много възможности, защо не си приела предложението на някой жалък нещастник?
Джулиана се вбеси.
— Защото никой от тях не беше идеалният мъж. Отблъснах всички. С изключение на един, но така или иначе от това нищо не излезе.
— Значи аз съм щастливецът, когото намираш за подходящ, а? Какво се случи с другата жертва?
Джулиана усети как напират горещи сълзи. Тя усилено започна да мига, за да ги потисне.
— Няма защо да си толкова груб. Не беше жертва, а чудесна, очарователна личност. Мил човек. Истински красавец. Красиви лешникови очи и тъмноруса коса. Красив, златен бог. И много по-висок от теб.
— Не ме е грижа как е изглеждал. Искам да знам как се е измъкнал.
— Защо? За да можеш и ти да се измъкнеш по същия начин? Е, добре, ще ти кажа как се измъкна от хватката ми. Подви опашка и избяга. Направо в прегръдките на друга. Друга, която ми е много близка. Дребна, руса и с добър нрав. Жена, която никога не е спорила с него. Жена, която никога не е поставяла под въпрос неговата преценка. Жена, която никога не го е поставяла в затруднено положение като мен. Ето това е. Доволен ли си?
— По дяволите, Джулиана. Не искам да събуждам стари спомени. — Травис отново се почеса по тила. — Просто исках да го направя на въпрос.
— Считай, че си го направил. Продължавай, последвай примера на годеника ми преди години. Бягай, ако си толкова страхлив. Мислех, че си мъж, който не може да бъде стреснат от жена като мен. Мислех те са по-смел.
— Никога няма да бягам — отвърна Травис хапливо. — Но и нямам намерение да те оставя да ме притискаш да се женя. Достатъчно ли ясно се изразявам?
Джулиана покри очите си с ръце и тъжно кимна.
— Достатъчно. Очевидно, станала е ужасна грешка. Предполагам, че неправилно съм изтълкувала всички сигнали. — Тя преглътна досадните сълзи. — Извинявай.
Суровото лице на Травис омекна. Приближи се към нея и вдигна ръка, за да я погали по бузата.
— Ей, няма нужда толкова да се вълнуваш. Познавам те достатъчно дълго и съм разбрал, че си импулсивна.
— Братовчедка ми Ели казва, че съм спонтанна.
Травис се усмихна и с грубия ръб на палеца си очерта линия по челюстта й.
— Така е.
— Толкова е объркващо.
— Забрави — великодушно заяви Травис. — Миналата нощ беше прекрасно. Разбирам, защото си си въобразила повече, отколкото…
— Повече, отколкото си имал намерение?
— Да кажем повече, отколкото всеки от нас е имал намерение.
— Говори за себе си. — Тя се обърна, отдръпна се от обсега на ръката му. — Става късно. По-добре се обличай. Сигурна съм, че имаш много работа днес.
— Нищо, което да не може да почака до понеделник. — Травис се втренчи в нея. — Какво ще кажеш да прекараме остатъка от неделния ден на плажа?
— Не, благодаря.
Тя се наведе и за последен път прокара гъбата по килима. След това взе празната червена чаша.
— Имам хиляди неща да върша днес — добави тя мрачно. — Знаеш го. Мисля, че първо ще измия косата си, след това ще отида в пералнята. Тези чаршафи определено имат нужда да бъдат изпрани.
Травис не помръдна.
— Ще се цупиш ли?
— Никога не се цупя — увери го тя тържествено.
— Тогава защо са тези извинения? Снощи и двамата крояхме планове да прекараме деня заедно.
— Всичко се промени. Сигурна съм, че го разбираш.
Тя влезе в облицованата с бели плочки баня и прибра препаратите за почистване на килими в шкафа.
— Искам да побързаш и да се облечеш, Травис. Смущавам се, като те гледам да ходиш напред-назад из спалнята ми, облечен само с един пешкир.
— Мога да сваля пешкира.
Тя го стрелна с поглед през отворената врата.
— Да не би да намекваш отново да си легнем?
— Защо не? И двамата се съгласихме, че нощта беше прекрасна.
— Не мога да повярвам. — Тя се подпря с една ръка в рамката на вратата. — Травис, сигурно не очакваш пак да скоча в леглото с теб, след като вече знам, че намеренията ти не са почтени?
— Ще престанеш ли да говориш като героиня от деветнадесети век, която мисли, че е компрометирана?
— Изглежда, не разбираш? — каза Джулиана, която губеше търпение. — Гоня те. Сега. Обличай се и напускай жилището ми. Всеки от време на време прави грешки, но на свине два пъти бисери не хвърлям. И нямам никакво намерение да си пилея ценното време с толкова объркан и заядлив мъж като теб.
— Може би това е любезен начин да ми кажеш, че съм глупав?
— Точно така. Аз съм жената за теб, Травис Сойер. Създадена съм за теб. И ти за мен. Ако си толкова глупав, да не го разбереш, няма никакъв смисъл да продължаваме тази връзка. Тръгвай си.
