Очите му бяха тесни процепи, когато дръпна панталоните си от закачалката.
— Означава ли това, че ще развалиш договора си със „Сойер Мениджмънт Систъмз“?
Джулиана се стресна. Ако наистина го уволнеше, вече никога нямаше да го види. Ужасно, само като си го помислеше.
— Не, не означава. Ес Ем Ес е най-добрата фирма за бизнес консултации в тази част на Калифорния и бъдещето на „Каризма Еспресо“ е много важно, за да го жертвам, като се освободя от теб. За съжаление.
— Така ли?
Травис нахлузи панталоните и посегна към бялата си риза.
— Приятно ми е да чуя, че все още ме ценят за някои неща. Но не се ли страхуваш, че има опасност да смесиш работата с удоволствията? Не се ли оказахме точно в това положение?
Джулиана вдигна брадичка.
— Не, ни най-малко не се опасявам за това. Напълно съм способна да отделя работата си от твоите удоволствия.
— Така ли? Е, ще видим колко си способна.
Свърши да закопчава ризата си и посегна към обувките.
— Заплашваш ли ме, Травис?
— Не смея и да си помисля такова нещо.
Завърза връзките на обувките си с къси, нервни движения на пръстите, а вратовръзката напъха в джоба си.
— Но и двамата знаем, че ти си емоционалният елемент в това уравнение. И ти ме искаш. По дяволите, тази сутрин се събуди, убедена, че си влюбена в мен.
— Никога не съм го казвала.
— Каза го — хладно я апострофира Травис. — Миналата нощ, когато лежеше под мен, вкопчена в мен, сякаш бях единственият мъж, останал на земята. Чух всяка дума.
Джулиана усети как цялата пламва от унижение. Предизвикателно вдигна брадичка.
— Добре, казала съм го. Не отричам. Нямаше да искам да се омъжвам за теб, ако не бях влюбена в теб. Но тази сутрин ти ме върна към действителността. Вероятно любовта не е нещо по-лошо от грип. Ще се възстановя, както се възстанових преди три години, когато годежът ми беше развален. А сега, хайде, тръгвай си, преди да съм излязла от кожата си. Ставаш много досаден.
Травис се запъти към вратата.
— Ще съжаляваш, че така ме изритваш.
— Ха. Никакъв шанс. Животът е много кратък за глупави съжаления. Както казах, ще се възстановя. Но те предупреждавам, някога ще погледнеш назад към всичко това и ще решиш, че си глупак.
— Така ли?
Намираше се вече във всекидневната й в тюркоазен и оранжево-розов цвят с ръка на дръжката на вратата.
Джулиана избърза по коридора към него. Всъщност вече е излязъл, с ужас си помисли тя, всъщност си е отишъл.
— Да, така е. Аз съм идеалната жена за теб и някой ден ще го разбереш.
Той се завъртя, за да се изправи срещу нея, зад гърба му вратата беше отворена.
— Вече съм разбрал, че в леглото двамата заедно се чувстваме много добре. Какво друго искаш от мен?
Тя рязко се спря на няколко крачки от него, задъхана.
— Искам да разбереш, че ме обичаш. И след това да ми направиш предложение за женитба.
— Не искаш ли твърде много?
— Никога нищо не правя наполовина. Би трябвало вече достатъчно добре да ме познаваш, за да го разбираш. Но — спря се, за да набере смелост, — може би, трябва да взема под внимание факта, че си мъж и следователно не познаваш достатъчно добре нуждите и емоциите си.
— Господи! Благодаря за задълбочения психологически анализ и разбирането, мила госпожо.
— Виж какво ще ти кажа, Травис. Давам ти един месец. Един месец и толкова. Ако не се вразумиш, повече никакви шансове няма да ти дам.
— Един месец? Учудваш ме, Джулиана. Би трябвало вече достатъчно добре да ме познаваш, за да си разбрала, че не се подчинявам на ултиматуми.
— Не го приемай като ултиматум — настоя тя. — Приеми го като време, през което спокойно да прецениш избора си.
Той учудено поклати глава.
— Май никога не се предаваш?
— Хората, които се предават, никога не получават това, което искат.
Травис мина през вратата.
— Нямам нужда от време. Вече знам какво искам. Винаги съм знаел.
— И точно какво искаше от мен? — попита тя. Пристъпи напред и застана на вратата. — Една нощ в леглото?
— Не. Не беше важно да те вкарам в леглото. Ако щеш вярвай, но това дори не беше част от първоначалния ми план. Просто глазура на кекса, мисля, че така би могла да го наречеш.
Той пристъпи навън в ярката, слънчева утрин. Джулиана застана на тухлените стъпала на къщата в испански стил, измазана с бяла декоративна гипсова мазилка и облицована с червени плочки. С тревога проследи мъжа, когото обичаше, докато влизаше в кафявия, тригодишен, безобразен буик.
Възможно ли е да е такава глупачка, та да загуби ума си по мъж, който кара толкова жалка кола и носи толкова старомодни вратовръзки, зачуди се тя.
Втора глава
Цялата тази работа твърде много се обърка, невероятно, катастрофално се обърка.
Отмъщението трябваше да бъде нещо просто, целеустремено, изпълнено със силни, ясни, не объркани емоции. В тази работа има две страни, припомни си Травис — неговата и другата. И всеки с фамилно име Грант беше от другата страна.
Седеше зад волана на колата си, замислено втренчил поглед в океана. От върха на носа гледката беше съвършена като на пощенска картичка. Долу блестеше град Джуъл Харбър, артистична, очарователна смесица от къщи в испански колониален стил и последната дума на модерната архитектура на калифорнийското крайбрежие. Из цялата местност, която понякога изглеждаше малко нереална, се долавяше атмосфера на съвременен просперитет. Добра среда за седалището на „Сойер Мениджмънт Систъмз“.
Всеки метър от улиците, покрай които в стройни редици се олюляваха гъвкави палми, преливаше от пищност и зеленина. Много задни дворове имаха сапфирено сини плувни басейни и портокалови дръвчета. Колите, паркирани в широките алеи, обикновено бяха немско производство, само от време на време се срещаше някакъв италиански или класически английски модел.
Търговският център на Джуъл Харбър изглеждаше също така небрежно заможен като останалата част на града. Строги разпоредби принуждаваха магазините и учрежденията да не превишават определена височина, а архитектурата им беше в испански стил. Преобладаваха декоративната бяла гипсова мазилка и червените плочки също като в блока на Джулиана. Травис за миг присви очи, за да се съсредоточи в гледката. Оттук можа да види само оживения търговски площад, където Джулиана беше отворила кафенето „Каризма Еспресо“.
Спомни си за съдбоносния ден преди около четири седмици, когато влезе в „Каризма“, чийто интериор бе в динено червено и сиво. Тогава си беше казал, че е на просто разузнаване. Чувстваше се като генерал с грижливо подготвена бойна стратегия и искаше да е сигурен, че е огледал всички подробности. Много старателно си беше направил план за всичко, дори със сигурност беше предвидил капанът да щракне в момента, когато той е тук в Джуъл Харбър, за да изгради най-новия офис на „Сойер Мениджмънт Систъмз“.
