сега на работа. Сутрешната навалица започва след няколко минути. Санди, защо онези бишкоти не са изложени в стъклената витрина?
— Пекарят ги донесе само преди пет минути — обясни Санди със спокоен тон. — Веднага ги слагам.
Тя замислено огледа шефката си, докато подреждаше бишкотите в стъклената витрина близо до касовия апарат.
— Мат, опитай се да бъдеш полезен. Барът има нужда от подреждане. И къде е светлокафявият миксер?
— Уф. — Мат разтърси глава като ухапан от диво куче.
Джулиана изсумтя.
— Вижте какво, извинявам се, че съм толкова заядлива тази сутрин. Истината е, че не съм в добро настроение.
— Странно, но веднага познахме — отбеляза Санди. — Допускам, че пуякът не ти е направил предложение, както беше запланувано?
— Не само пуякът не ми направи предложение, но очевидно се стъписа, когато разбра, че очаквам до го направи — информира я Джулиана. — Цялата работа се оказа пълно недоразумение. Направих се на абсолютна глупачка. Ако някога дам някакви признаци, че отново съм склонна да се замеся с някой друг от противния пол, искам да ми обещаете, че ще ми напомните какво се случи този път. Отказвам да повтарям грешките си.
Мат се засмя.
— Ще отблъскваш всички мъже само защото господин Идеален се оказа господин Погрешен?
— Той не е господин Погрешен. Просто не знае, че е господин Идеален.
Джулиана обърна гръб към вратата и се зае да мели ароматна смес от едри лъскави костарикански зърна. Тя повиши глас, за да я чуят над шума на машината.
— Но предполагам, че ако няма достатъчно ум да разбере, че е господин Идеален, тогава наистина е господин Погрешен, нали така? Искам да кажа, че истинският господин Идеален не може да бъде толкова глупав.
Толкова се беше задълбочила да следва логиката на мисълта си, че не чу, когато вратата на заведението излетя навътре.
— Ей, Джулиана — започна Мат нервно, но веднага беше прекъснат от тирадата на Джулиана.
— Но трябва да ви призная, сърцето ми е разбито. И питам ви, какво ви говори това за моята интелигентност? Как можах да допусна господин Погрешен да разбие сърцето ми? Прекалено съм умна, за да допусна подобно нещо.
— Джулиана! Май по-добре…
— И още нещо — Джулиана не се спираше, — ако Травис Сойер е толкова глупав и да не разбере, че аз съм идеалната жена за него, то тогава вероятно е твърде глупав, за да планира бъдещето на „Каризма Еспресо“. Сутринта му казах, че нямам намерение да го уволня, но сега не съм сигурна. Имах време да размисля и наистина не вярвам, че искам да поверя бъдещето на „Каризма“ в ръцете на Сойер…
— Джулиана — бързо я прекъсна Санди. — Имаме клиент.
— Какво? — Джулиана свърши да мели последните зърна и машината спря.
— Казах — ясно повтори Санди, — че имаме клиент.
— Е, и? Защо го правиш на въпрос. Върви и виж какво иска.
— Това, което иска — спокойно се обади Травис Сойер от другата страна на бара, — е единия месец, който му обеща, за да се вразуми.
— Травис!
Джулиана не можеше да повярва на ушите си. Странна смесица от облекчение и щастие я заляха. Тя се завъртя, за да се изправи срещу него, съзнавайки, че се усмихва като селския идиот, но това ни най-малко не я интересуваше. В края на краищата сърцето й не беше разбито.
— Ти се върна.
— Никога не съм си тръгвал. Поне не доброволно. Ти ме изрита.
— Знаех, че ще прогледнеш, че ти трябва само малко време, за да се намести главата ти.
Джулиана подхвърли торбата, пълна със смляно кафе, към Мат и изтича иззад тезгяха, за да се хвърли в прегръдките на Травис.
Травис се стегна, когато тя шумно се блъсна в него. Отстъпи само крачка назад.
— Трогната съм от вярата ти в моята интелигентност.
Травис се вгледа право в грейналите й очи. Днес беше на петсантиметрови токчета.
— Означава ли това, че не се опитваш да намериш начин да развалиш бизнес договора ни?
Санди твърдо се намеси от другата страна на бара, преди Джулиана да е успяла да отговори.
— Не мисля, че достатъчно се е молил, Джулиана.
— Оставете човека да си поеме въздух, дами — изръмжа Мат.
— Нали е тук? Какво друго искате?
— Благодаря — тържествено каза Травис, кимайки към Мат. — Напълно съм съгласен. Какво друго искате?
Отново насочи вниманието си към Джулиана, която доволно се усмихваше с ръце около врата му.
— Имаш ли нещо против остатъка от тази велика сцена на помирение да изиграем насаме? Харесвам Мат и Санди, но от време на време предпочитам да разговарям очи в очи с теб.
— Не ни обръщай внимание — бързо се обади Санди. — Много ще се радваме, ако можем да помогнем.
— Точно така — каза Мат. — Ние сме като едно семейство.
— Не съвсем — каза Травис, улови здраво за ръка Джулиана и я поведе към вратата.
Джулиана се заливаше от смях, докато Травис я водеше към масите навън. Сутрешното слънце топло грееше през декоративната дървена решетка над главите им и рисуваше светли фигури по белите маси и столовете в стил френско кафене.
— Знаеш, че са добронамерени — простичко отбеляза Джулиана, докато сядаше срещу Травис.
— Знам, че е така, но всеки път, когато вляза в заведението, се чувствам като златна рибка в буркан. Всичко ли им казваш?
— Разбира се, че не — бързо го увери Джулиана. — Но наблюдават връзката ни от самото начало. Те бяха тук първия ден, когато влезе и поръча чаша кафе, нали помниш? Знаят какво изпитах към теб от самото начало. Тази сутрин веднага предположиха, че се е случило нещо ужасно.
Травис въздъхна и се облегна назад на малкия стол. Той изскърца под тежестта му.
— Ти си напълно зряла жена, Джулиана. А не тийнейджър със светнали очи. Би трябвало вече да си разбрала, че е добре да афишираш по-малко, да, по-малко личните си чувства.
— Аз съм много откровен човек, Травис. — Джулиана стана по-сериозна, след като първоначалната й еуфория се разсея. — Хората винаги знаят къде се намират с мен и аз искам да знам къде съм с тях. Така животът е по-лесен. Потиска се нивото на стреса.
— Знаеш ли, че си странна комбинация от съставни елементи?
— Искаш да кажеш за жена? — попита тя сухо.
— За всекиго, за мъж, за жена. Когато става дума за бизнес, ти си не по-малко хитра, от който и да е човек на дребния бизнес, когото изобщо съм срещал. Успехът, който си постигнала с „Каризма“, говори сам за себе си.
— Но?
Устата на Травис в ъгълчето отскочи нагоре, а очите му блеснаха.
— Но що се отнася до много други неща, ти сякаш освирепяваш. Не, това е меко казано. Заприличваш на буре с барут. Не мога да предскажа кога и как ще се взривиш. И винаги го правиш шумно.
Той сви рамене.
— Не ме познаваш толкова добре, колкото си мислиш. Очевидно и аз не те познавам толкова добре, колкото си мислех, иначе нямаше да сгафя, както направих тази сутрин. Но няма нищо. Нали имаме предостатъчно време да научим един за друг всичко, от което се нуждаем?
Травис я изследва известно време с поглед.
— Няма да те карам да даваш обещания, Джулиана. Искам този път да си изясним нещата от самото
