вечер си направо чудат. Сигурен ли си, че искаш да отидеш на рождения ден на Ели?
— Планирам го от седмици. — Той леко натисна спирачки на завоя.
— Да, знам, но не искам да те насилвам, искам да кажа много мъже не си падат особено по семейни събирания.
— Не е ли малко късно да променя решението си? След петнадесет минути ще бъдем в курорта.
— Наистина. Ще харесаш семейството ми, Травис. Щях да те запозная с Ели и Дейвид по-рано, но през последните три седмици те не бяха в града. Тя обикаляше други курорти, за да събере някои идеи за „Флейм Вали“. Рано днес родителите ми излетяха за Сан Диего, за да вземат чичо Тони и по крайбрежния път заедно ще пристигнат в курорта. Ще бъдат там, когато ние пристигнем. Сигурна съм, че ще искат да се запознаят с теб. Дейвид е…
— Джулиана?
Напоследък всеки път, когато заговореше с този конкретен тон, който откриваше у него, тя все повече се тревожеше. Не го разбираше, когато изпаднеше в това настроение.
— Да, Травис?
— Няма защо да ми описваш семейството си.
— Добре, добре. Нито дума повече по този въпрос.
Той бегло се усмихна, явно облекчен.
— А ако ти повярвам, ще трябва да отида да ми прегледат главата.
— Ей. Държа на думата си.
— Да, но не съм сигурен, че можеш да държиш устата си затворена.
— Имаш някакви сериозни възражения срещу устатата ми? — попита тя.
— Не, госпожо — отговори той разгорещено. — Никакви. — Спря се. — Братовчедка ти отдавна ли е омъжена за Дейвид Къркуд?
— Почти три години. Чудесна двойка са. Идеално си допадат. Преди пет години Ели беше обвързана с друг. Никога не срещнах този мъж и тя отказва да говори за него, но знам, че я е травматизирал. Известно време се тревожех, че няма да допусне да се влюби в друг. И тогава се появи Дейвид.
— И те щастливо управляват този курорт?
Джулиана се усмихна.
— „Флейм Вали Ин“. Един от най-шикозните по крайбрежието. Почакай, докато го видиш, Травис. Красив е и има всичко. Игрище за голф, тенис кортове, минерална баня, фантастичен изглед към океана, първокласни, луксозни стаи и чудесен ресторант. Баща ми и чичо Тони — бащата на Ели, го построиха преди двадесет години. Искаха да спечелят от лудостта по минералните бани.
— И сега братовчедка ти и мъжът й го управляват.
Беше твърдение, не въпрос.
Джулиана въпросително изгледа Травис отстрани.
— Преди четири години баща ми продаде голяма част от акциите си на чичо Тони, но все още има участие. Чичо Тони преди три години трябваше изцяло да поеме управлението на мястото, но получи някакви сърдечни смущения и лекарите му казаха да не се изморява. Ели и Дейвид го заместиха и оттогава управляват комплекса. Харесва им.
— Следователно съпругът на братовчедка ти взема повечето от решенията за „Флейм Вали“?
— През последните две години, да. Дейвид има много и големи планове за „Флейм Вали“.
Джулиана постави ръката си на облегалката на вратата и подпря брадичката си на нея.
— За нещастие, мисля, че малко избърза с изпълнението на някои от плановете.
— Избърза?
Слабата проява на интерес беше точно това, от което Джулиана се нуждаеше. Тя силно се намръщи и веждите й се събраха.
— Дейвид и Ели имат много амбициозни планове за „Флейм Вали“. Ако има резултат, мястото ще бъде един от най-добрите курорти в целия свят. Но ако не успеят, „Флейм Вали“ може да се превърне в истински финансов проблем.
— Разбирам.
— Травис, исках да те попитам нещо. Знам, че компанията ти дава консултации в най-различни области. Разбираш ли нещо от курорти?
Настъпи кратко мълчание. След това Травис тихо се обади:
— Да разбирам малко от курорти и хотели.
— Хм. — Джулиана се замисли върху това. — Чудя се дали да не накарам Дейвид и Ели да поговорят с теб. Напоследък малко се тревожа за тях.
— Колко са загазили?
Джулиана си пое въздух и се отпусна назад в седалката.
— Всъщност не би трябвало да казвам нищо повече, преди да поговоря първо с тях. Дейвид е много чувствителен, когато става дума за професионалните му способности, а Ели заема отбранителна позиция. Но ако ги убедя да те наемат като консултант, би ли се съгласил да ги поемеш като клиенти?
— В момента съм претрупан, Джулиана. Едва успях да вмъкна „Каризма“ в графика си, но се страхувам, че това е върхът. Не ми е възможно да поема проект с размерите на „Флейм Вали“.
Джулиана преглътна разочарованието си.
— Е, в такъв случай мисля, че е по-добре да не казвам нищо на Дейвид или Ели.
— Навярно така ще бъде най-добре.
Джулиана се оживи.
— Но може би ще намериш място в графика си след месец или два?
Травис й хвърли кратък, остър поглед.
— Май никога не се предаваш?
Тя се усмихна.
— Само когато положението е явно безнадеждно.
— Въпросът е дали ще признаеш, че някоя ситуация е безнадеждна, когато я видиш?
— Разбира се, че ще призная. Не съм идиот. Намали. Има знак за „Флейм Вали“. Завий направо към океана на следващото кръстовище.
Травис се подчини. Мълча през цялото време, докато караше по тясната ивица път, която се извиваше към проблясваща редица от светлини, накацали на височината с изглед към океана.
Продължи да мълчи, докато паркираше червеното купе на паркинга под курорта. След това изключи стартера и изчака спокойно, докато Джулиана разкопчаваше предпазния колан. Наблюдава я, когато тя бързо се обърна, коленичи на седалката и се протегна назад, за да вземе подаръците, увити в лъскава опаковка.
— Джулиана?
— Да, Травис?
— Искам да знаеш нещо.
— Какво?
Беше се навела през облегалката на седалката и се бореше с най-големия подарък. Чудеше се дали не е сгрешила, като е купила на Ели огромна италианска ваза за цветя. Не всички харесваха пилони, високи шестдесет сантиметра с аеродинамична форма от черно стъкло.
— Когато всичко свърши тази вечер, опитай си да запомниш, че никога не съм имал намерение да те нараня.
Джулиана се вцепени, забрави за пакетите. Тя рязко се завъртя на седалката широко ококорена.
— Годеникът ми произнесе същите думи преди три години, точно когато обяви годежа си с друга. Какво се опитваш да ми кажеш, Травис?
— Забрави. Някои неща не могат да се променят, след като веднъж са задвижени.
Той бързо пое лицето й в силните си ръце и властнически, пламенно я целуна. След това я пусна.
— Да вървим.
Отвори вратата на колата и излезе.
— Травис, почакай. Какво става?
Джулиана се измъкна от колата, стиснала подаръците. Стъклените мъниста, които украсяваха деколтето
