— Никъде няма да отида, докато самата аз не реша да го направя. Искам обяснение защо се опитваш да развалиш годежа ни. Поне това ми дължиш, Травис Сойер.
Той вдигна поглед към нея, бръчките по лицето му ясно се очертаваха на яркото осветление на паркинга.
— Дадох ти желаното обяснение, Джулиана.
— Какво? Че не можеш да спасиш „Флейм Вали“? Това не е обяснение, това е извинение.
— Не ме ли чуваш? Не мога да спася проклетия курорт за скъпоценната ти братовчедка, бившия ти годеник и останалото ти семейство. „Флейм Вали“ ще фалира и аз нищо не мога да направя, за да го спася.
— Престани да говориш за идиотския курорт. Точно сега никак не ме е грижа за него. Годежът ми е много, много по-важен.
— Така ли? — попита той грубо. — Наистина ли се опитваш да ми кажеш, че искаш да се омъжиш за човек, който сам, самостоятелно ще бъде отговорен за рухването на „Флейм Вали“?
— Да! — изкрещя тя в отговор.
Десета глава
Единственото нещо, благодарение на което Травис успя да запази самообладание, беше сигурното и неоспоримо усещане, че ако загубеше сега, никога нямаше да може да спечели. Вдигна поглед към великолепното създание, изправено на капака на колата му, и почувства как кръвта затуптя във вените му. На яркото осветление на паркинга косата й беше див, невъобразим оттенък на оранжево. Обувките й блестяха ослепително, сякаш облицовани с искрящ прах, а огромната сатенена фльонга отзад на зелената й рокля се беше развързала.
Травис знаеше, че никога през живота не е желал толкова силно някоя жена.
— Джулиана, чуй ме. Не забравяй, че в цялата тази история аз съм Големият лош вълк. Курортът принадлежи на семейство Грант повече от двадесет години. Аз ще направя на пух и прах всичко, което баща ти и брат му са градили. Ще разоря братовчедка ти и Къркуд. А в цялата тази работа ти ще загубиш голяма част от спестяванията си. Време е за равносметка. Трябва да вземеш страна, щеш не щеш, а аз съм на лошата страна.
— Значи си решил да избираш вместо мен? Откажи се, Травис. Сама си вземам решенията.
Ръката му се сви в юмрук.
— Ще ме намразиш до дъното на душата си, когато видиш как Ели и Къркуд губят курорта.
— Никога няма да те намразя, макар че от време на време направо ме вбесяваш.
— Джулиана, понякога трябва да избираш. Не можеш да бъдеш едновременно на страната на семейството си и на моя страна, не и в този случай. Не разбираш ли? Трябва да избереш. Казах ти вече, аз съм на лошата страна.
— Не ме интересува на коя страна си. Това е страната, на която съм аз и това е окончателно. Не можеш да се отървеш от мен, като ми казваш да избирам между семейството си и теб. Това е. Пък и вече съм си направила избора. Направих го още в деня, в който те срещнах. Избрах теб, Травис.
Той пристъпи крачка напред, опря се в твърдия метал на бронята на буика. Можеше да се протегне и да докосне Джулиана, но не посмя. Не още.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че все още искаш да си сгодена за мен? Че искаш да се омъжиш за мен? Макар че не мога да спра да стане това, което ще се случи с „Флейм Вали“? — попита той.
Чуваше хриптенето в гласа си. Устата му беше суха.
— Травис, за разумния, интелигентния човек, какъвто си, понякога ужасно бавно загряваш. Да, точно това искам да ти кажа. Обявявам на всеослушание, че не се влюбих в теб, защото мислех, че можеш да спасиш „Флейм Вали“. Влюбих се в теб седмици, преди да разбера, че по някакъв начин си свързан с курорта.
— Но нали след като разбра за връзката ми с курорта, нещата се промениха?
— Ще полудея, ако не престана да те обичам. А никога няма да престана. Освен това ти предложи да се опиташ да оправиш щетите. Това ми беше достатъчно. Направи всички поправки, които трябваше да направиш.
— Май не ме бива много да оправям нещата?
Усмивката й грейна.
— Няма значение — каза тя, гласът й изведнъж стана дрезгав. — Нали се опита. Ако изобщо някой можеше да спаси „Флейм Вали“, това щеше да бъдеш ти.
Травис изруга.
— Невинаги е достатъчно само да опиташ, Джулиана.
— Достатъчно е. Поне в повечето случаи. А този път определено е достатъчно.
— Защо този път да е по-различен?
— Защото го направи заради мен.
Тя широко разтвори ръце и усмивката и стана дори още по-ослепителна от обикновено.
— И направи всичко, каквото можа. Работи денонощно, опитвайки се да спасиш курорта.
— Но не го спасих. Не разбираш ли?
— Ти си този, който не разбира. Не разбираш какво означаваха за мен усилията ти. Никой никога не се е опитвал да направи толкова много за мен. Всички мислят, че мога сама да се грижа за себе си. Но ти изгоря заради мен, Травис. Заради мен, не заради Ели, или Дейвид, или родителите ми, или чичо Тони. Направи го заради мен. Заради мен, нали?
— По дяволите, да, заради теб. Ако не беше замесена, всичко щеше да бъде толкова по-лесно, в това няма никакво съмнение. Щях да лапна „Флейм Вали“, без дори за миг да се поколебая, и никога нямаше да погледна назад.
— Вярно. И си напълно прав. Но не постъпи така заради мен. Никой не прави подобни неща заради мен, защото аз съм силната. Знаеш ли колко е чудесно да имаш човек, който се намесва и се опитва да ме спаси?
За няколко секунди Травис не можеше да намери думи. През целия този кратък момент на тягостно мълчание той можеше да си мисли само, че досега никой никога не е избирал него, когато е трябвало да се прави избор.
— Сигурна ли си, че ме искаш? — успя само да изрече той. — Родителите ти, Ели, Дейвид, Тони, всички ще обвиняват мен, че не можах да реша проблемите.
— Да обвиняват, когото си искат. И двамата знаем, че направи всичко, което можеше — отвърна тя разпалено.
— Пропускаш факта, че проблемите преди всичко се дължаха на мен — Травис се почувства длъжен да каже.
— Това няма значение. Имал си причини да направиш това, което направи.
— Отмъщението е добра причина?
— Ами разбира се, че е добра. Трябваше да си отмъстиш за случилото се преди пет години. Едва ли някой може да ти се сърди за това.
— Логиката ти е невероятна. Но с кого ли съм се захванал да споря?
Усмивката й стана по-ослепителна от осветлението на паркинга.
— Означава ли това, че ще се върнеш в „Трежър Хаус“ и ще отпразнуваш годежа си с мен пред всички тези хора?
Той докосна върха на една от обувките с искрящите токове.
— Да, мадам, означава точно това.
— Тогава какво чакаме?
Тя протегна ръце.
Травис усети как жизнерадостен смях се надигна някъде дълбоко вътре от него. За шеметен миг той усети какво означава истинско щастие. Пресегна се, прегърна и свали дамата си от капака на колата, без да обръща внимание на дребните драскотини, които токчетата й оставиха по боята.
