— Днес си особена.
— Просто ми отговори на въпроса — помоли тя.
— Знаех. Знам от няколко месеца.
Тя за кратко време затвори очи и се обърна към прозореца със скръстени ръце на гърдите.
— Освен че си искал да ме направиш на глупачка, какво друго си целял, Кон? — попита твърдо тя.
Той стана от стола, без да издава звук. Онър не знаеше, че Кон бе толкова близо, докато не чу гласа му само на няколко сантиметра от себе си.
— Простата истина е, че всъщност отначало аз не бях наясно какво точно искам от теб. Само знаех, че трябва нещо да се уреди между моето и твоето семейство.
— Искал си отмъщение. Убеден си, че моят баща е предал твоя — прошепна твърдо тя.
— Заключението на официалното разследване за случилото се през онази нощ е, че между двамата партньори е възникнала кавга, че Ник Мейфийлд е имал намерение да убие баща ми и сам да приключи сделката с оръжието. Но нещо се объркало. Преди да умре, Ричард Стоунър успял да изстреля няколко куршуми и нито един от двамата не е останал жив. Лично аз мисля, че моят баща е разкрил, че твоят е използвал длъжността си на уважаван изпълнителен директор, за да пренесе тайно това оръжие, и му го е казал в очите.
— И в последвалата схватка са се убили един друг — довърши резервирано Онър.
— Нещо такова.
— Каквото и да е станало, ти си убеден, че баща ми е предал твоя баща.
— В продължение на петнайсет години нямам причина да мисля нещо друго — каза Кон с безизразен глас. — Добре познавах Ричард Стоунър. Той никога не би се забъркал в търговия с оръжие.
— Боже мой! — въздъхна тя. — Петнайсет години. Петнайсет години си мислил за отмъщение. Сигурно душата ти направо е почерняла.
Тя усети леко движение, после пръстите му докоснаха рамото й. Онър замръзна.
— Не беше така, Онър. В противен случай, отдавна щях да направя нещо драстично. Ще ме изслушаш ли?
— Нямам голям избор.
— Да — съгласи се мрачно той — нямаш. Ти повдигна този въпрос.
Искаше й се той да свали ръката си от рамото й. Докосването му я изпълваше с желание да се обърне, да зарови лице в гърдите му и да изплаче всичкия си гняв и цялата си болка.
— Колко време щеше да ти бъде необходимо, за да си направиш труда да изложиш истинската причина за това, че спиш в леглото ми, Кон?
Пръстите му опасно се свиха и тя усети обзелото го напрежение.
— Слушай, Онър, и ме чуй добре. Няма да е лесно да ти обясня. На самия мен ми беше много трудно да го осъзная.
— На мен ми изглежда много лесно.
— Защото не знаеш за какво става въпрос! За Бога, не съм се крил в някаква тъмна дупка в продължение на петнайсет години, за да подготвям престъпление! Както ти казах, бях в чужбина. Работата беше хубава, постът — високо платен. Бях зает, непрекъснато бях в движение. Още повече, бях много добър в работата си.
— И досега не се накани да обясниш какво точно върши един посредник, Кон — изтъкна сухо тя.
Той прехапа устни, за да не възкликне от нетърпение.
— Дейността ми беше нещо като на „Бърза помощ“. Изпращаха ме в командировка, когато компанията имаше проблеми в някое свое представителство в чужбина.
— Какви проблеми? — настоя мрачно тя. — Само не ми казвай, че си уреждал трудови спорове.
— Не — процеди той. — Бях специалист по проблеми на сигурността. Онър, предишната ми работа няма нищо общо с това. Споменах я само защото се опитвах да ти покажа, че през последните петнайсет години не съм се подготвял за отмъщение.
— Но не си забравил нощта, когато бащите ни са се застреляли, нали? — стрелна го тя.
— Нито пък ти.
Онър наведе глава, резервирано признавайки истината.
— Нито аз.
Той натисна рамото й и с лекота я обърна със силната си ръка. Тя бе принудена да се изправи срещу цялата мощ на куршуменосивите му очи. Неумолимата му твърдост бе непреодолима.
— Онър, аз вярвам, че мога да поставя везните в равновесие. Казах ти го.
— Да.
— Когато преди две години реших да се оттегля и да се прибера в Щатите, нещо в мен започна да ме подсеща за недовършения проблем между моето и твоето семейство. Спомням си, че баща ми се интересуваше от конни надбягвания и реших да разбера какво е станало със Стайлиш Легаси. Ако откриех какво бе станало с него, щях да започна да търся истината за това, което се бе случило онази нощ между нашите бащи. Знаех, че веднага ще купя един от жребците. Изглежда така трябваше да направя. Може би бях възприел малко от увлечението на Ричард Стоунър по чистокръвните коне. Или може би за мен този кон бе връзка с миналото. Макар че това, че купих Легаси, в известно отношение се оказа грешка.
— Защото винаги когато го поглеждаш, се сещаш за предците му и за партньорството на бащите ни — предположи съкрушено Онър.
— Онър, не понасям предателството. Може би съм го виждал прекалено много в работата си. Може би всичко идва от начина, по който загина вторият ми баща. Не знам. Може би това просто ми е вродено. Каквато и да е причината, щом купих Легаси, за мен стана все по-важно да уредя проблема от миналото. Реших поне да открия какво е станало с децата на Ник Мейфийлд. Не беше трудно да те проследя. Щом те издирих, реших да продължа нататък. Нещо ме караше да го правя.
— Жаждата за отмъщение.
Тя срещна погледа му с втренчен взор, без да отбягва строгия му вид.
— Добре — отвърна Кон. — Може и така да е било. Наречи го както искаш. Но според мен беше нещо друго. Имах чувството, че ако разбера каква е по-голямата дъщеря на Ник Мейфийлд, може би ще науча нещо повече за това какъв е бил самият той. Може би щях да успея да реша веднъж завинаги дали е бил човек, способен хладнокръвно да убие партньора си. Щях да бъда в състояние да оставя миналото на мира. А щом купих Легаси, не можех да се спра да търся истината. Едното водеше до друго. През последните три месеца разбрах къде живееш, къде работиш, с кого се срещаш и че от време на време отиваш на хиподрума.
— Ти си ме следил!
Онър бе изумена.
— Само в продължение на една седмица. Достатъчно време, за да открия най-важните подробности. След това се заех сам. Имам опит в подобни неща.
Той сви устни.
— Сигурно много ме мразиш, Кон Ландри — прошепна тя.
— Не, по дяволите! Не те мразя. Точно това се опитвам да ти обясня — отсече яростно той. — След като купих Легаси, трябваше да продължа. Не разбираш ли? Едното водеше до друго. След като открих къде живее по-голямата дъщеря на Мейфийлд, трябваше да разбера каква е тя.
— Защо? — извика Онър. — Заради някаква средновековна теория, според която склонността към предателство е семейна черта ли?
— Може би просто съм искал да видя дали тя е като баща си. Не знам защо е трябвало да те проследя и да се запозная с теб. Ти си връзка с миналото — също като Легаси. Само знаех, че това е важно.
— Защото е трябвало да уредиш нещо недовършено — заключи с ярост тя. — А защо ми каза за клопката, Кон?
— Каква клопка?
По погледа му разбра, че се притесни.
— Хайде, няма нужда да се преструваш. Веднага щом се запознахме, ти веднага ме натика в нещо като клетка. Например с инцидента с Грейнджър.
Отговорът му бе произнесен със стоманена острота.
