плот и черни метални крака. Брокерската застрахователна къща, върху чието обзавеждане работеше, щеше да създава у клиентите впечатление на сигурност и надеждност.
Ако човек се замисли, каза си Онър, това, което знаеше за Кон, бяха повече впечатления от него като мъж, отколкото факти от живота му. Като мъж той силно въздействаше върху чувствата й. Бе наясно, че това е повече от физическо привличане. Така бе още от самото начало, дори още когато много се пазеше от него.
Трябваше да признае, че все още съществуваше част от първоначалната предпазливост, но тя всеки път я изтласкваше от съзнанието си. Сега Онър размишляваше как да премине бариерата на емоционален контрол, която обгръщаше Кон. Засега успехът й в тази област се ограничаваше единствено в леглото. Онър направи мрачна гримаса. Не й допадаше мисълта, че единственият начин, по който можеше да бъде близка с него, беше чрез секса.
Онър вдигна глава от бюрото, когато вратата се отвори. Итън Бейли приветливо се усмихна, когато влезе в приятно мебелираната стая. Огледа се с нескрит интерес.
— Тук е много хубаво — отбеляза той, докосвайки леко грапавата бежова кожа на стола до вратата. — Това истински мрамор ли е? — Той посочи писалището.
— Напълно. — Онър с усмивка го поведе към един от кожените столове. — Нищо не може да направи толкова силно впечатление на потенциалните клиенти, колкото един плот от черен мрамор. С какво мога да ви бъда полезна, Итън Бейли? Само не ми казвайте, че сте дошли, за да ви проектирам нещо!
Той се засмя, отпускайки се удобно на стола. Когато протегна крака, се показаха ръчно изработените му островърхи ботуши.
— Да ви кажа право, досега не бях се замислял много по въпроса. — Той се загледа в някои от снимките по стената. — Личи, че си разбирате от работата. Онази там ми харесва.
Онър проследи погледа му.
— А, снимката ми на дизайна в югозападен стил. Разбирам защо ви харесва. — Тя му се усмихна. — Каква е причината да се решите да се отбиете да ме видите, Итън? Мислех, че сте в „Санта Анита“.
— Вече гледах сутрешните тренировки на конете — каза приветливо той. — И Кон беше там.
Тя кимна сдържано.
— Да, той спомена, че иска да говори с Тоби Хънтър за бъдещето на Легаси.
— Е — каза Итън, сякаш не знаеше как да продължи. Говори. Поговори и за миналото на Легаси.
Онър го погледна изпитателно.
— Има ли нещо, Итън? — попита внимателно тя.
Възрастният мъж неудобно се помести.
— Да ви кажа право, не знам точно. Но аз отдавна съм на този свят, госпожице Мейфийлд. Може би прекалено отдавна. В залеза на живота си човек може да стане и циничен.
— Вие не сте в залеза на живота си. Струва ми се, че не сте от тези, които ще допуснат да залязат — усмихна се Онър.
Той отвърна на усмивката й, но обикновено веселите му очи останаха сериозни.
— Онър, бих ли могъл да бъда напълно откровен с вас?
— Разбира се.
— Това, което ще кажа, може би не е моя работа, но все пак се чувствам длъжен да го кажа. Вие сте толкова приятна млада дама. И откакто ви виждам с Кон на хиподрума, започнах да ви чувствам като приятелка.
По тялото на Онър премина предупредителна тръпка.
— Какво има, Итън? Защо сте дошли?
Той въздъхна, вдигайки поглед към снимката на офиса в югозападен стил.
— Фамилното ви име е Мейфийлд.
Тя премига от изненада.
— Да.
— Тази сутрин Кон каза, че баща ви на времето е притежавал бащата на Легаси — Стайлиш Легаси.
— Точно така.
Итън затвори за кратко време очи и когато ги отвори, погледът му беше много овладян.
— Значи името на баща ви трябва да е Ник Мейфийлд?
Усещането за някакво предупреждение сега бе още по-силно.
— Познавали ли сте го, Итън?
— Отдавна се занимавам с конни надбягвания, Онър. Светът е малък. Когато чух, че фамилното ви име е Мейфийлд, си помислих, че е някакво съвпадение. В края на краищата, толкова време мина…
— Изминаха петнайсет години от смъртта на баща ми, ако това имате предвид.
Итън се покашля.
— Не съвсем. Искам да кажа, че вестниците вдигнаха много голям шум.
— Да. — У нея още бушуваше гневът, който я бе обзел, когато бе тринайсетгодишна. — Напоследък всички се интересуват от неща, които са станали в далечното минало. — Познавали ли сте баща ми?
— Не много. Но знаех коня, който притежава. Преди петнайсет години Стайлиш Легаси беше най- обещаващият жребец по Западното крайбрежие. Откакто бе продаден на синдиката, той оправда очакванията. Легаси струва на Кон значително състояние.
— Итън, все още не разбирам какво се опитвате да ми кажете.
— Всичко обърках — промърмори той. — Онър, много ми е трудно. Бог знае, че не искам да се намесвам в личните ви отношения с Кон, но и не искам, и да пострадате. Кон може да се погрижи за себе си, но вие сте толкова крехка и не знаете какво става зад кулисите. Аз самият не знаех или по-скоро не исках да приема, че знам, до днес сутринта, когато Кон спомена, че баща ви е Мейфийлд, който е бил собственик на Стайлиш Легаси.
— Моля ви, Итън, говорете по същество — каза напрегнато Онър. — Очевидно искате да ми кажете нещо.
Той пое дълбоко въздух.
— Онър, вероятно знаете, че баща ви е имал партньор.
— Да, знам.
— Става въпрос за мъжа, за когото вестниците писаха, че е действал с баща ви в този гаден бизнес в Близкия изток — продължи упорито Итън. — Спомняте ли си името му?
— Смътно. Мисля, че започваше със „С“. Стон, Стантън или нещо подобно. Защо?
Онър усети, че потропва с върха на молива по чертежите си и оставя малки черни следи. Разтревожена, тя си наложи да спре движението на ръката си.
— Името му е Стоунър. Ричард Стоунър — каза направо Итън.
— Така ли? Не разбирам защо ми го споменавате.
— Добре. Нямам представа как да ви го кажа, освен направо. Ландри е второто име на Кон. Той го използва от години, защото е работил в чужбина в много изискани компании, на които може би няма да им е приятно да имат нещо общо със сина на Ричард Стоунър.
Моливът в ръката на Онър се счупи. Тя наведе невиждащ поглед към двете половини. След това бавно повдигна глава и срещна нещастното изражение на Итън.
— Кон Ландри е син на партньора на баща ми? — прошепна неразбиращо тя. — Но защо не ми е казал?
Итън нетърпеливо се наведе напред.
— Онър, когато баща ви и Стоунър са се убили един друг по време на кавгата, вие сте била малка. Кон е бил на двайсет и три, тъкмо е завършил колеж и е започнал да работи в петролната компания, в която са били баща му и вашият баща. Поне това си спомням. Доколкото знам, скандалът се е отразил много зле върху него. Той не говори по този въпрос, но чух слухове, когато писаха за случая във вестниците. Хората от хиподрума говорят. Понякога прекалено много.
— Слухове от хиподрума — повтори дрезгаво Онър.
— Казват — Итън рязко спря, сякаш търсеше точните думи, след това продължи. — Казват, че Кон е бил убеден, че баща ви е предал неговия баща. И че преди петнайсет години се е заклел да отмъсти на
