изпитала през изминалата нощ, бе необичайна.
Отивайки под душа, тя отпусна приятно морното си тяло под горещата струя. Всяко движение през този ден щеше да й напомня за стихията, която бе Кон в любовта.
Онър чу, че вратата на банята се отваря и затваря. След малко Кон се появи от другата страна на стъклената врата на кабинката с душа, усмихвайки се лениво. Промяната в него бе видима. Тази сутрин усмивката му беше широка, а не странна мрачна гримаса, която тя толкова добре познаваше. Тази констатация й достави голямо удоволствие.
Кон отвори кабинката и влезе вътре, протягайки ръце към нея.
— Ммм… — промълви той през една продължителна щедра целувка. — Колко е хубав вкусът ти сутрин.
— Като се има предвид количеството френско сирене, което погълнах снощи, това вече означава нещо.
Тя се усмихна и обви ръце около врата му.
— Приемам го като земната страна от твоята природа.
Той плъзна ръце по мокрото й тяло към бедрата и нежно я щипна.
— Аз съм от Южна Калифорния. Нямам земна страна в природата си. Цялата съм като едно блестящо острие — оплака се тя.
— Значи не си истинска южнокалифорнийка. Разбрах това още когато те видях.
Тя наклони глава.
— Така ли?
За нейна изненада, той я изгледа мрачно и напрегнато.
— За теб най-малко може да се каже, че си превзета, Онър. Въпреки че жилището ти прилича на снимка от списание за вътрешна архитектура. Когато научих, че ще се изправиш срещу Грейнджър, разбрах, че си смела. А желанието ти за голямата победа на Легаси бе искрено, въпреки че бе заложила на жребеца само два долара. Тази нощ ти изцяло ми се отдаде. Без никакви номера. Мога да изброя още много други поводи, по които съм разбрал, че не си лекомислена.
— Но? — подсказа тя, малко изненадана от откровените му наблюдения и решена малко да разведри атмосферата.
— Но може би всички мои блестящи комплименти ще те главозамаят и ще развалят естествената приятна нагласа на природата ти.
Той тихо се засмя, като я плесна страстно по задните части и се обърна да вземе сапуна.
— Звяр такъв! Тъкмо комплиментите щяха да започнат да ми харесват. Предпочитам да слушам тях, отколкото да ми крещиш, че снощи съм се осмелила да поема друг ангажимент.
— Не съм ти крещял. — Затворил очи, той протегна глава изпод душа, кранът, на който бе завъртян до края. — Просто обясних няколко житейски факта.
Тя притихна, като чу собственическия тон в гласа му.
— Кон?
— Хм?
— Това важи и за едната, и за другата страна.
Той отново измъкна главата си изпод душа и отвори очи. Сведе питащ поглед към нея.
— И за едната, и за другата страна?
— Не искам да се обвързвам с едностранна връзка — каза тя с тиха настойчивост. — Искам да съм сигурна, че ще живееш по същите правила, които се опитваш да налагаш на мен.
— Мислиш, че аз няма да ги спазвам, така ли?
В думите му звучеше нежно предизвикателство.
Онър го изгледа по-продължително, мислейки за това какво знае за този мъж. В известно отношение, не бе чак толкова много. И все пак, жадуваше да му се довери безусловно.
— Мисля, че ще ги спазваш.
Най-после Онър развълнувано се усмихна. Не беше ли усетила още отначало, че той е човек, който живееше по определени правила? Човек, който поддържа везните в равновесие.
Кон се раздвижи, привлече я към топлата си мокра гръд.
— Това означава ли, че най-после ми се доверяваш? Пръстите й разрошваха влажните къдри, които му придаваха по-голяма сексуалност.
— Да.
— Благодаря ти, Онър. Радвам се — каза само той.
И аз — помисли си тя — защото те обичам.
След един час Онър режеше на филийки папая и я поръсваше с лимонов сок, а Кон приготвяше кафе. Тъкмо когато сервираше пресния плод, звънецът иззвъня. Избърсвайки ръце с червена кърпа, Онър отиде да отвори.
— Адина! — възкликна тя. — Какво правиш тук?
— Отбивам се на отиване на работа, за да те попитам дали ще ми дадеш онзи страхотен голям кожен колан, който си купи преди два дни. Я, това парче папая в повече ли ти е? Жестоко! Тъкмо сутринта нямах време да закуся.
С обичайната си импулсивност Адина се шмугна през вратата и спря изведнъж, взирайки се в Кон. Той отвърна на погледа й, любезно разглеждайки шикозната гаменка пред себе си.
Светлорусата коса на Адина бе подстригана във впечатляваща форма на клин и подчертаваше силно гримираните й кестеняви очи. Докато Онър се обличаше стилно, дрехите на сестра й бяха подчертано модерни. По-безпощаден наблюдател би ги определил като скандални. Тази сутрин тя носеше кавалерийски ботуши до коленете, плътно прилепнал червен панталон и огромно нарязано горнище от рехава тъкан. Носеше го с обичайния си ентусиазъм и подчертано демонстративно.
— Гледай ти! — извика Адина, явно изумена. — Кой сте вие? Онър никога не оставя мъжете за закуска.
— Аз настоях. Вие Адина ли сте?
— Точно така. — Адина се завъртя с усмивка. — Откъде го изкопа, Онър? Той е много по-интересен от ония дизайнери, с които обикновено се мъкнеш. Гледай ти! Тоя дори не носи бледолилаво.
— Това е Константайн Ландри — каза твърдо Онър. Тя усети как бузите й леко се изчервяват, когато любопитната й сестра започна да изкопчва информация. — Струва ми се, че ти споменах за него — продължи иронично тя.
— Ландри! Онзи, дето се справи с Грейнджър вместо мен. Разбира се. — Адина едва не скочи срещу изумения Кон. — Вие сте истинско съкровище, да знаете. — Тя шумно го целуна, преди той да разбере какво става и после го пусна, за да скочи към кафеварката. — Нямам думи да изразя благодарността си за вашата помощ. Смъкнахте ужасен товар от плещите ми. Грейнджър направо ми лази по нервите. Моите притеснения бяха нищо в сравнение с това, което преживя бедната Онър! — Адина потръпна театрално, отпивайки от кафето си.
— Тогава се надявам, че в бъдеще ще стоите далеч от него и от други като него. Дано не ми се налага да се справям отново с такава ситуация и ако разбера, че се опитвате да принудите Онър да направи това вместо вас, ще ми бъде много неприятно — каза направо Кон като взе кафеварката и я остави на масата.
Онър чу студения наставнически тон, разбра, че и Адина го е чула. Вятърничавата й сестра не бе свикнала да я поучават мъже.
— Това да не би да са наставления от по-голям брат? — попита Адина, сядайки тежко на масата. — Много ранен час е за такива неща. Още папая, Онър?
— Има още една в хладилника, ако искаш да я разрежеш.
— Много работа е. Ще си взема от твоята. — Адина се наведе напред и загреба доста голям къс от плода с апетитен цвят.
Потискайки въздишка на възмущение, Онър се залови с останалата папая, знаейки, че ако я остави, Адина бързо ще я погълне.
— Аз не съм ти брат — нито по-голям, нито никакъв — изтъкна мрачно Кон. — Интересувам се единствено от сестра ти. Затова ще те държа отговорна за всичко, с което я поставяш в затруднено
